Мумията в кристалния ковчег
Втора част от анализа за Китайската комунистическа партия на нашия експерт (казвам аз, че ще го уредим за посланик) по китайските въпроси Иван Петров. Ако някой е пропуснал първа част, може да я види тук, струва си.
Точно над площад Тиенанмън („Портите към Небесното Спокойствие“), над южния вход на Забранения Дворец, огромен портрет на Мао Дзъдун стоично наблюдава внушителния мавзолей, където се намира мумифицираното тяло на вожда на комунистически Китай, обвито в червен флаг със сърп и чук. Всеки ден стотици китайски и чуждестранни туристи чакат с часове, за да зърнат Великия Кормчия в неговия кристален саркофаг.
До преди десетилетие беше нормално да станете свидетели на емоционални изблици от превъзбудени поклонници, които падат на колене пред Червения Император на Китай. Но сега, повечето туристи разглеждат мястото с видимо безразличие и даже разочарование. „Аз чаках на опашката цял час за това?“, казва мъж на средна възраст със силен селски акцент. „Сигурен съм, че това е просто восъчна фигура, това е чиста загуба на време“
Тези малки промени в обществените нагласи през последните 15 години представляват дълбоки промени в идеологията на китайското общество. Пери Линк, професор в Калифорнийския Университет в Ривърсайд и един от най-уважаваните западни експерти по Китай, смята, че идеологическата основа на партията вече е прогнила. „Хората се присъединяват към Партията тези дни, за да създадат guanxi (връзки) и да напреднат, а не защото вярват в някакви социалистически идеали.“
Онлайн цензурата в Китай е една от най-рестриктивните в света. Twitter, Facebook. YouTube, New York Times и безброй много други сайтове и услуги са блокирани, заради страха на Партията, че те биха могли да се използват за организирането на политическа опозиция. Но за да бъде социалното напрежение контролирано, има китайски алтернативи, като Weibo, Youku, RenRen и др., който са под стриктен контрол на централното правителство, но дават на хората една илюзия за свободен дискурс.
Шън Джъхуа е професор в East China Normal University, чиято специалност е СССР и е син на офицер от Народната Освободителна Армия, който е служил заедно с Мао по време на революцията. В началото на 80-те години на миналия век, той прекарва две години в затвор, защото бива несправедливо обвинен в шпионаж за ЦРУ. През септември 2009 г. той и малка група от доверени академици биват призовани от Дзян Дзъмин, Генерален Секретар на ККП от 1989 до 2002 г., за да обсъдят падането на Съветския Съюз. „Горбачов предаде революцията“, казва Дзян и моли учените да идентифицират конкретните елементи, които са довели до разпадането на СССР.
Възгледите на Дзян са споделяни от много в ККП, включително от Си Дзинпин. В реч, която Си изнася пред членове на Партията и военни малко след като става лидер на партията, той казва, че СССР се е разпаднала, защото никой не е имал достатъчно смелост да се изправи и противопостави на тези либерални реформи. Шамбо счита, че ръководството на ККП никога няма да си позволи да направи същите реформи, които Горбачов започва, защото ги е страх от пълния крах на системата.
„Китай сега има много повече сила във военно, дипломатическо и икономическо отношение отколкото в миналото и вече може да си позволи да противоречи открито на страни като Великобритания и САЩ“, казва професор Линк. „Но въпреки това, властта на Партията в самата страна е по-крехка от всякога.“
Малко след като бива избран за Генерален Секретар на ККП, Си започва серия от репресии срещу известни дисиденти, свободата на словото и етническите сепаратисти в Синдзян. Въпреки надеждите на много от анализаторите Си да е либерален реформатор, той не показва абсолютно никакви знаци, че има желание за политически реформи. Когато про-западните медии от Хонг-Конг и Тайван научават за съществуването на „Документ Номер Девет“, таен меморандум, които бива разпространен из висшите ешелони на ККП, става ясно колко притеснено е новото ръководство от тези западни идеали. „Западни враждебни сили и вътрешни дисиденти постоянно проникват в идеологическата сфера на Партията. За да се запази хватката на властта от Партията, тези грешни начини за мислени, позиции и действия трябва да бъдат изкоренени.“
Според документа, страната е в „жестока“ битка със седем сериозни заплахи, които в академичните среди са известни като „седемте неща, за които не може да се говори“. Първо в списъка е „западен тип конституционна демокрация“, последвана от други табута в Китай като правата на човека, независима съдебна система, независими медии и признаване на грешките на Партията от миналото.
„Много хора са изключително разочаровани от думите и действията на Си,“ казва Шън Джъхуа. „Но има хора, които го защитават и смятат, че той първо ще затвърди властта си и стабилизира политическата ситуация преди да започне да прокарва нужните реформи“
„Друга по-песимистична и по-реалистична интерпретация на действията на Си е, че той няма нови и свежи идеи и затова просто цитира Мао и се опитва да се хване здраво за властта“, казва друг реформаторски настроен princling (термин използват за децата на видни партийни лидери от миналото) „Ако това е така, то Китай няма никаква надежда.“
Три десетилетия след като Дън Сяопин стартира мащабни пазарно-ориентирани реформи и започва откриването на Китай към света, икономиката на страната расте с темпове невиждани досега. Милиони хора са извадени от класата на бедността и това кара някой анализатори да твърдят, че „пазарният Ленинизъм“ опровергава тезата, че обществото се демократизира с нарастването на доходите. Но според редица професори още е много рано да се каже дали този „държавен капитализъм“ доказва или опровергава теорията на модернизацията.
БВП на глава от населеното в Китай е около $9200 и според професор Лиу Ю, специализиращ „Политически Науки“ в Университета Цинхуа, той все още не е достигнало нивото, след което страни с подобно културно минало започват прехода към демокрация. През 1988 г. Южна Корея и Тайван са имали БВП на глава от населението от $12 221 и $14 584, а нивата за СССР и Унгария през 1989 г. са били $16 976 и $11 257.
Тези цифри показват, че Китай ще постави началото на собствената си политическа трансформация само след няколко години. Но не бива да се забравя, че икономиката на Китай губи своята инерция и от ръст от 17% през четвъртото тримесечие на 2011 г. пада до растеж от под 7% през 2013 година, което е най-бавният темп от 13 години насам. Повечето икономисти очакват допълнително забавяне на тези темпове и през следващите няколко години.
Мао Юшъ, баща на „съвременната китайска микроикономика“, прогнозира, че Китай ще се изправи пред „неизбежна“ финансова криза в близките години, заради натрупването на огромния лош дълг. Китайското общество е едно от най-неравните общества в света и голяма част от богатството е концентрирано в малка част от политически елит. Ако сегашния спад в икономическия ръст доведе до икономическа криза или предизвика висока безработица, повечето анализатори смятат, че правителството ще трябва да се справя с масови протести и революции.
Системата в Китай рано или късно ще се сгромоляса, може би след месец, може би и след десетилетия, но това е неизбежно. Въпросът, който всички трябва да си зададат обаче е „А после какво?“
