Истината на Кремъл, истината на Киев

Преди повече от 2 500 години древногръцкият драматург Есхил констатира, че истината е винаги първата жертва на войната. Думите му важат с пълна сила и за конфликта около Украйна, в който истините са много. Лъжите също, пише Дойче веле.

Украинският премиер Яценюк обвинява Кремъл, че разпалва „Трета световна война“, а руският президент Путин го нарича „фашист“: в украинския конфликт, в който всички страни уверяват, че искат да предотвратят евентуална война, от дълго време насам кипи пропагандна битка за истината. Всички страни в тази криза се опитват да наложат своята гледна точка, своята истина. И дори добре обучени наблюдатели не винаги успяват да различат пропагандата от реалните факти.

Кой казва истината?

Така например през последните дни и седмици постоянно излизат противоречиви информации за присъствието на руски войници и агенти в Източна Украйна. Преди няколко дни украинското правителство показа на представители на ОССЕ снимки, които трябваше да докажат, че някои от въоръжените бойци в региона са действително руски военни или пък офицери от тайните служби. На въпросните фотографии се виждаше например един брадат мъж, за когото се твърдеше, че е познат от снимки, направени през 2008 година по време на руската военна акция в Грузия. Съвсем целенасочено фотографиите бяха разпратени на медиите. И реакцията не закъсня: говорителката на американското външно министерство Джен Псаки нарече снимките „нови улики за връзките между Русия и въоръжените милиции в Източна Украйна“. Тоест – фотографиите, разпространени от украинското правителство, бяха възприети като доказателство за позицията, застъпвана от седмици насам както от Вашингтон, така и от Киев – а именно, че част от действащите в Източна Украйна бойци се числят към руската армия. Руският външен министър Лавров отхвърли тези обвинения и увери, че неговото правителство не е изпращало войници в Украйна.

Малко по-късно журналист от списание „Тайм“ успя да открие въпросния брадат боец – името му е Александър Мошаев. Мъжът, който по това време се намирал в източноукраинския град Славянск, на драго сърце дал интервю за списанието, в което разказал, че е руснак, но никога в живота си не е бил в Грузия. А че сега се намирал в Украйна, се дължало на някаква смесица от патриотични чувства и жажда за приключения. Мошаев дори показал на журналиста паспорта си.

Липсата на обективна информация за събитията в Украйна, без значение кой е нейният източник, прави работата на разследващите журналисти изключително важна. „Най-голямото предизвикателство за медиите сега е да внесат яснота насред пропагандната пушилка“, казва Хано Гундерт, ръководител на журналистическа платформа n-ost, която се опитва да представя независима информация за страните от Източна Европа – нещо, до което хората в Русия междувременно нямат почти никакъв достъп, тъй като голяма част от тамошните медии водят целенасочена пропаганда – в едната или другата посока.

Особено показателен е подборът на понятията, които се използват. Докато в западните и украинските медии се говори за „преходното правителство“ в Киев, близките до Кремъл медии го наричат „пучистко правителство“. Докато едните твърдят, че даден човек се бил самопровъзгласил за кмет, другите го наричат „избраник на народа“. Същото важи за подбора на темите и на цитираните експерти. Затова Хано Гундерт препоръчва да се използват различни информационни източници – само така може да се придобие сравнително реалистична представа за ставащото. Гундерт посочва, че медийният ландшафт в Украйна предлага много по-голямо разнообразие от руския. В същото време обаче руското население в страната се информира главно чрез руските медии. А те, с малко изключения, са прокремълски настроени.

Стратегията на Кремъл

„Руската телевизия отдавна вече не е представител на професионалната журналистика. Тя се превърна в инструмент на пропагандната машина, а сега нещата са придобили чудовищни измерения“, казва Татяна Фелгенгауер, заместник-главен редактор на критичния новинарски канал „Ехо Москва“. Тя е убедена, че Кремъл използва телевизията, за да наложи своята гледна точка – а именно, че „в Киев са фашистите, а в Източна Украйна – нашите приятели“. В Русия, на полуостров Крим и в Източна Украйна Москва явно постига сериозни успехи с тази си стратегия. Затова Хано Гундерт не е изненадан от факта, че подкрепата за Путин сред руснаците е толкова силна: „Важно е да осъзнаем колко трудно е за хората в Русия да не се поддават на масивната пропаганда в медиите“, казва Гундерт.