За посоката, пътя, светлината

Гергана Великова

В сърцето на годината, сред многоцветието на пролетната палитра разцъфтява Май.
Най-чакания месец, преливащ от емоциите и усмивките на абитуриентите, белязан с най-българския празник.
Месецът на избори, житейски посоки, на малките уверени крачки, които отвеждат към желанато утре.
Май е празник! Празник на българското чувство за гордост събудено от възторженото „Върви, народе възродени“.
Празник на думите, с които обличаме в обич и смисъл дните.
Празник на радетелите, на творците на Словото.
Празник в очите на дете, което търси с поглед в двора на училището своя учител и иска първо да подари цвете за деня на Буквите.
Празник в сърцето на учителя,който изпраща своите първокласници с книжки в ръце и знае, че е успял да запали в тях светлината на знанието.
Празник на зрелостта, на младежката дързост да пожелаеш да докоснеш звездите.
Май е светъл, красив и млад!
Отминава като въздишка, с последните клаксони и отскубнат от вятъра копринен шал на бързащо към своето бъдеще момиче.
Отекват гласове на щастливи хора, обещания, надежди. Че в прегръдката на топла люлякова вечер отново след години съдбата ще ги събере. И всеки ще е успял, намерил своя път, докоснал своята звезда.
Май е начало и връщане към безкрайното житейско номадство на търсения, избори, стремежи. Но в сърцата ни живее неговата младост и всяка година той ни връща към онази искрица обич, с която сме тръгнали към своето щастие.


И крача днес забързано по улицата, а вятърът довява и изсипва с пълни шепи от отврените прозорци на близкото училище:“от длъжност неизменно воден -и Бог ще те благослови!“
Ясните гласове на децата ме събуждат от унеса на ежедневието. Спирам за миг да догонвам времето и изпреварвам себе си.
Поглеждам с благодарност към синия купол над мен и си казвам: „Май ще ни бъде! Ще ни има!…Май!“