Танц в нощта

Иван Лафчиев

Лампите угаснаха и всичко потъна в мрак.

Тишина.

Виненочервените завеси се спуснаха безшумно.

Цигулки изпълниха нощта с нежните си тонове, магични флейти запяха омайно, а сетне към тях се присъедини компания от тромпети, тромоби, перкусии, кларинети, обои, арфи и още редица инструменти, все по-изящни един от друг. Във въздуха затрептя феерия от звуци, която галеше всички сетива.

Лъч светлина прониза мрака и се впи жадно в завесите. Точно тогава в светлия ореол се появи грациозният силует на фина балерина. Позата, която бе заела, показваше многогодишен опит на сцената – тялото й бе безупречно изпънато като струна на китара.

Не помръдваше в продължение на няколко минути, а когато музиката навлезе още повече в своето Adagio, балерината бавно разгърна ръцете си. Всяко нейно движение бе точно и отмерено, а лекотата и плавността бяха несравними. Прости движения се редуваха със сложни, образуващи картини в пространството около нея. Не картини, а истински шедьоври.

Само след секунда музиката съвсем леко промени ритъма си, а силуетът, сякаш слепен с нотите, го последва плътно. Застана на десния си крак и започна да се снижава, като с всеки сантиметър левият крак се издигаше повече и повече. Ръката на балерината се повдигна и описа полукръг, след което се протегна напред, все едно да достигне някаква безумна тайна или забравени трепети на сърцето. После се завъртя, описвайки перфектно promenade en arabesque.

Черният силует на балерината лакомо поглъщаше светлината от прожектора и ставаше все по-плътен.

Цигулките ускориха темпото, перкусиите засилиха ударите и мелодията бързо премина в Allegro, а изящната балерина неистово започна да се върти зад винено червената завеса. Движения, резки и гъвкави като камшик, описваха лудешки фигури. Главата й се мяташе наляво, надясно, нагоре и надолу, а тялото й беше като необуздан звяр, излязал на свобода от дългогодишен плен.

Музиката стана още по-интензивна, но силуетът не остана по-назад и също забърза движенията си. В най-бурната част на представлението около балерината започнаха да падат тежки капки. Хиляди обвити в мрак, тъмни, плътни капчици обливаха жената, а тя все така не преставаше да танцува своя танц на живота. Сега балерината бе едно с музиката и нищо не можеше да я изкара от магията, която обхващаше самата й същност.

Черният дъжд продължаваше безмълвно да се спуска зад завесите на фона на яркия лъч светлина.

Флейтите изпяха последната си превъзбудена песен и замряха. Арфата също утихна и повече не можеха да се чуят ангелските й напеви. Един по един всички инструменти замлъкнаха и музиката спря.

Силуетът се върна в началната си поза, поклони се и повече не помръдна. В тишината на дъждовната вечер се чуха няколко пропуквания и лъчът светлина се отдръпна от винено червената завеса, вече утолил жаждата си.

Всичко отново потъна в мрак.

Тишина.

Лампите светнаха и оцветиха малка стая с нюансите на деня.

Пред спуснатите завеси на един малък стол седеше възрастна, леко пълна жена с очи, изпълнени със сълзи. Ръцете й пуснаха малката кукла-балерина на конци и тя тежко се свлече на масата. Избърса сълзите, които все още се спускаха по лицето й и прибра в близкия шкаф фенера, който лежеше до нея. Обърна се, дръпна тъмночервените завеси от прозорците и се загледа в тихото, ясно нощно небе. Стоя така дълго време, след което се обърна и бавно излезе от стаята.

Затвори тежката врата, а на закачалката до нея потрепнаха старата, избеляла пачка, балетните пантофи и бялото, вече пожълтяло и прокъсано трико, които бяха нейният живот преди повече от четиридесет години.