Революция

Ивайло Поролиев

Намираше се в мрачно помещение.Нямаше нищо друго освен стол,на който седеше,и холограмата, излъчвана от миниатюрен компютър поставен на стена. Въздухът не бе прашен, въпреки че нямаше прозорец.Филтрите на затвора работиха ефективно.Затегнат на стола, нямаше друга възможност освен да гледа образите на холограмите.Това бяха фигури на мъж и жена, облечени официално.Бяха новинари. Даваха своя репортаж за деня.

-Здравейте драги зрители, аз съм Деян – представи се мъжа.

-А аз съм Стела. – последва го жената.

-Ние сме репортертерите от канал „Съединение“! – продължи Деян.

-…И имаме честта да ви предадем новините за деня!

-Кажи ни, Стела – запита я репортера – какви истории ще ни разкриеш на този прекрасен ден?

-Трогващи сърцето истории, Деян!

-Би ли ни разказала?

-Естествено, наш дълг е да предоставим достоверни новини на нашите зрители! Днес ще говорим за нашия велик Император Тиберий!

-Прекрасно! Моля продължи! – възторжено настоя Деян.

-Днес, по обяд, Императорът обяви откриването на библиотеката „Свети Маркс“ и сега всички ще имат възможност да четат за новите открития на 22 век-за успехите постигнати от учени, които естествено без помощта на Императора не биха видяли „живот“.

-Еха…Това наистина е велико дело! Сега все повече хора ще имат достъп до книги и така няма да бъдат забравяни учените променили света. Велик да е хилядолетия нашият Император!

-Велик да е! Скъпият ни Император има пълната подкрепа на църквата! След като възстанови вярата у хората след Тъмния Период,осигурявайки стабилитет на империята, Патриарх Йоан обяви своята лоялност, последван от всички вярващи, към Императора!

-Бог да благослови нашият Император!

-Бог да го благослови! – журналистката направи тревожна гримаса – За съжаление,Деян,нашият Император не може да бъде навсякъде…

-Би ли пояснила, Стела? – разтревожено мъжа попита.

-Преди малко получих информация, че селището Вудсток, познато ни на всички с фабриката си за сладки,бе…- захрипа.

-Бе какво?

-…Бе опустошена от шайка престъпници,наричащи себе си „Апостоли на свободата“.-разплака се и покри лицето си с ръце.

-…Боже господи…драги зрители…нямам думи… – хвана Стела за раменете за да я утеши,след което се обърна към камерата – Това са варвари.Паразити на обществото използващи гръмки думи за да постигнат своето.Тези негодници за пореден път показват демоничния си характер. За пореден път убиват невинни хора… Докога Ви питам,ще продължи така? Докога ще опропастяват постиженията на нашия Император? Ще Ви кажа докога! Докато седите спокойно вкъщи, дотогава! Дотогава ще продължат страданията! Трябва всички да се обединим и да застанем гордо на страната на Императора и да му помогнем да ги победи! Според този репортер, бунтовниците не трябва да получат милост и трябва да бъдат усмъртени. Но според Императора,всеки понякога се отклонява от своя път и греши,и затова има право на втори шанс.Тази негова хуманност, драги зрители, показва съвсем ясно неговото величие. Този репортер не притежава такава милост и, естествено, за това не е като Императора. Затова Ви агитирам! Събудете се,запишете се в личната армия на Императора и хванете живи тези загубени души за да могат да бъдат спасени! Аз съм Деян, а това е Стела и това са новините за деня!

Предаването свърши. На негово място място се появи часовник. Часът беше 18:30. Лишеният от свобода мъж, намръщен, коментираше новините наум.

„Поредната пропаганда. Толкова е ясно, как народа не го вижда това? Хората не живеят добре. Забравили са какво е истинската свобода. На всяко електронно устройство са поставени подслушвателни чипове. На всяка улица са сложени камери да ги наблюдават. Даже и вече ги има у домовете им. Правителството знае всяка крачка, всяко действие на всеки гражданин. Най-лошото е,че това се знае официално и е законно. Хората се отказват от първичното си право на лично пространство за какво…? За защита от враговете, от шпиони или потенциални предатели. Не е имало война от двадесет години. Няма и с кого да се воюва. И така нареченият Император знае това. Знае че за да продължи своето господство над света трябва да накара народа да мрази нещо за да не се обърне срещу него.Изкарва нас враговете –Апостолите на свободата. Медиите ни изкарват терористи. По начина, по който ни представлява, наистина би заблудил всеки. Това е така, защото малцина знаят какво в действителност се криеше във фабриката на Вудсток. Да, за наркотиците, които слагат в небезизвестните торти на селото, малко хора за чували за тях. Наркотикът познат сред високите чинове на властта се нарича „злед“,който по химичен начин смирява хората и ги кара да се чустват доволни от управлението. Допълнително Императора ползва съвсем новата религия за да „завладее“ сърцата на поданиците си. Самата религия е започнала като секта преди Тъмния период и се е наричала „Вселенския фундаментализъм“. Взаимства от други религии като обединява божественото с фундаменталните науки. Свързащото звено между тези две сфери–това е всеки император,който идва на власт. Той е този, който трябва да посочи пътят към божественото, като „дарява“ познания на хората. И да..поне в това отношение,наистина се развиват науките като физиката,химията… Даже се усъвършенстват космическите технологии. Минусът обаче, че художествената и езотеричната литература е строго ограничена. Народът няма достъп до идеологиите на мъдреци, войни на древността, които така амбицирани са се борили за своето право на свободен живот. Естествено свещената книга на вселенските фундаменталисти всеки има достъп до нея, и едва ли не,е задължен да я прочете. В нея се разправя, накратко, че хората ще постигнат вътрешен мир, хармония с вселената, само ако последват пътя на просвещението – фундаменталните науки. Никоя библиотека или църква не е била атакувана, с цел унищожение, от Апостолите, тъй като никой от нас не е против тази идеология, даже някои я подкрепят и са вярващи, но за нещастие понякога се озовават в позицията на вторични щети, тъй като свещениците и библиотекари противопоставят на нас. Сигурно за първи път в историята на човечеството, един библиотекар или свещеник е имал лична гвардия от елитни войници. Каква пародия…“

Внезапният шум от хлопната врата го отскубна от мислите му. Беше предизвикан от един от пазачите на затвора. Часът бе 18:33. Наближаваше екзекуцията му. Новодошлият освободи затворника от оковите за да му сложи белезници. Заговори го.

-Гледа ли новините? Ох, Стела какво деколте имаше, а? – опита се да се усмихне пазачът.

Бунтовникът с нищо не отвърна.

-Не ти се говори. Разбирам. Опитах се да разведря обстановката. Да тръгваме тогава. Чакат ни.

Стана. Излязоха от килията. Озоваха се в голям коридор, като от двете страни се намираха различни стаи-килии. Затворникът вървеше плътно до охраната.

Мъжът бе възрастен на около 60 години. Бе с гола глава, средно висок, не бе едър, но си личеше, че поддържа форма. Затвореният революционер си спомни какво бе научил от разговорите с пазача: “Офицер Калоянов, по време на Тъмния период предвождал взвод като допринесъл много за осигуряването на коронацията на Императора. В предпенсиохните години в знак на благодарност са го отеглили от армията и са го назначили като главния пазач на затвора Алкатраз- най-големият и най-непроницаемият затвор в цялата империя. Работи от 10 години вече в този затвор. Сред затворниците известен с това, че се отнася дружелюбно към всички. Избягва всякакви насилствени методи. Винаги усмихнат, винаги бодър. Даже и аз съм имал възможността да си говоря с него няколко пъти. Има жена и три деца-дъщери. Най-голямата му дъщеря се омъжена, а другите деца още учат. Даже беше споменал колко мъчно му е било, когато голямата дъщеря напуснала гнездото. Що се отнася до по-малките, едната имала гадже, който бил, според него, абсолютен тъпанар, но пък в крайна сметка заключи че един родител няма такава власт в тази „сфера“. Другата, най-малката, с нея най-много се гордее с факта, че успява в училище. Според учителите, тя е свръх-интелигетна за възрастта си. Жена му била е била медицински сестра. Запознали са се по-време на службата на бойното поле. Влюбили са се и все още се обичат. Доказал се е като хуманен човек, за съжаление служещ на грешната страна. Надявам се да не се случи нищо лошо на него и семейството му, когато настъпи хаоса.“

-Как са жената,децата? – проговори „апостола на свободата“.

-Много добре! Ели си взе изпита с максимален брой точки! Дете-чудо! Кери, за съжаление,е все още с оня-абсолютния тъпанар, какво да правиш? А пък от голямата дъщеря, със старата чакаме внуче!

-Радвам се много за вас! Пожелавам ти все повече щастие!

-Мерси! Ако…нали знаеш…решиш да си признаеш грешките и се извиниш пред Импертора, той ще ти даде втори шанс. Няма нужда да си погубваш живота така.

-Знаеш защо няма да го направя това. Единствената причина, поради коята ми дават тази възможност, е да не се превърна в мъченик, тъй като ще възбуди част, макар и малка, от народа. Каузата, за която се боря, е за свободата на всички,правото на личен избор, който Императора не ни позволява да притежаваме! -Може би,но не виждам смисъл така да си даваш живота като можеш да се спасиш…

-Може би,но не виждам смисъл така да си даваш живота като можеш да се спасиш…

-Тогава си забравил за какво си се борил едно време,приятелю…

-Може би си прав…

След кратка пауза плененият попита за часът.

-18:46. Защо?

-Винаги съм притеснен и питам за часа, когато наближава някое мероприятие.-усмихнато отговори „апостолът“.

Офицерът се чудеше дали да се смее или да се натъжи,но в крайна сметка се изкикоти. Достигнаха краят на коридора. Калоянов отвори вратата. Преминаха през нея.Внезапната засилена светлина ослепи затворника за момент. След като се освести забеляза, че се намираше в огромна зала. Създаваше вид на средновековна катедрала. С разликата че вместо портрети и картини на святи личности,бяха поставени на Императора и други негови „просветени“ подчинени. Преобладавщият бял цвят допълваше образа на чисто, сакрално място. Залата бе пълна с хора,чакащи нещо. Бяха военни генерали,журналисти и други, чиято длъжност не можеше да се определи. Имаше и полицаи покривайки целият терен. В срещуположния край на апостола се намираше огромна порта.

“Повече охрана не можаха ли да сложат.“-саркастично подметна той наум.Като се поогледа по-добре забеляза и малкото възвишение,което се намираше близо до него. Ако се изкачи по стълбите му ще се озове пред едно сферично устройство с височина малко по-голяма от неговата.“Това е То! Инструментът на Императора,притежаващ свойството да „препрограмира“ начина на мислене на човек. Създаден от учена Хайнрих фон Шласен, главен експерт в сферата на честотите и вълните. Негово твърдение бе,че ако нанесе точната интензивност на електричество върху човешки мозък,ще може да променя психологичните състояния на личността. Спомням си, че съм чел неговият труд. Накратко,пишеше че мозъкът е като мощен компютър, който може да изпълнява изключително много функции наведнъж, като използва далеч по-ниски честоти от на един микропроцесор. Фактът, че мозъкът работи с честоти, предлага възможността да бъде манипулиран по електронен път. Различните честоти определят различните състояния на човека. Чрез тази манипулация, обаче,може да се направи така,че когато човек трябва да се чуства тъжен,той се чуства щастлив,или когато се чуства стресиран,той се чуства спокоен и прочие. Ученът успя да докаже теорията си. Макар и да е изобретил технологията с цел да подпомогне на „загубилите се“ от депресия хора,неговата технология бе „отскубната от ръцете му“ от Императора с цел препрограмиране на масите. Хайнрих бе убит, а неговите трудове бе откраднати от импераската страж. За пред хората,машината наречена радио-честотен депрограматор, е прикрита истинската й функция. За народа тя просто представлява машината, която спасява хората от депресии,а в действителност тя манипулира хората да обичат Императора независимо в какво психологично състояние се намират.“

Появи се един човек от предните редици на тълпата. Беше свещеник, с обичайните за светците одежди-блестящо бяло расо,покрито с тънки златни ленти. Поздрави Калоянов. След това запита пленения с безпристрастен тон.

-Готов ли си,чедо?

-За промиването на мозъка. Не бих казал, че някога мога да бъда готов.

Попът го изгледа стрестнато, след което си възвърна уравновесеният вид и му отговори:

-Непросветен си синко, тази машина ще ти даде нов, истински живот. Ще разбереш що е то хармония със света…

-Спести ми приказките.-неуважително го прекъсна.

Попът кимна на пазача да го заведе до мястото,където ще се извърши процедурата. Калоянов това и изпълни. Свързваше го за машината като завързваше ръцето и краката му на нашийници, намиращи се в горни и долния край на сферата. След което заби един кабел с тънък остър връх в задната част на черепа. Попита го.

-Готов ли си, приятелю?

-Сега ще разберем. Само ми кажи …колко е часът?

-18:55. Много си обсебен с времето, а?

-Да…има нещо такова.

-Аз трябва да отстъпя назад. Успех!

-Мерси…ще ми потрябва.

През времето, което се отдръпваше пазачът,един маскиран човек застана до компютъра до сферата и започна да щрака бутони и да извършва някакви операции. Подготвяше машината. Публиката гледаше с нетърпение. За пръв път щяха да видят на живо този процес. Свещеникът погледна затворникът, след което се обърна към публиката и проговори.

-Скъпи сънародници!-направи кратка пауза-На този ден…не е безизвестно защо сме се събрали! Имаме днес честта…удоволствието да сме свидетели на това събитие! Нашият Велик Император ни дава тази прекрасна възможност-отново спря,публиката тръпне в очакване-Сега, за първи път в историята, ще видим как с инструмента, на нашия Владетел,нашият Спасител, той ще върне завлечения от тъмнината младеж и ще му посочи правилния път!-публиката се развълнува-Ще бъде спасен от тъмнината и ще бъде просветен като нас!-всички в залата започнаха да ръкопляскат.

Обърна се към затворника,който гледаше безизразно.

-И така, непросветени младежо. Остават още няколко минути докато „Просветителят“-посочи маскираният до компютъра- настрой нужните конфигурации и след това ще бъдеш просветен като всички нас!

Младежът се втренчи в свещеника. Прекъсна мълчанието си достатъчно силен глас, че да го чуе цялата публика.

-Просветен?! Иронията тука, отче,е че точно само аз съм просветения в тази зала. Вие сте заблудените! Вие сте манипулираните! На всички вас, някой от сенките ви дърпа конците за да им осигурявате еднолична власт и сила! Това е, така наречният ви Император!

Получи внезапен шамар от свещеника. Ясно си личеше разгневената му душа,която в същото време бе шокирана от тези неочаквани нападки към неговия Светец. Той и публиката бяха в такова недоумение и негодувание, че не забелязаха раздвижената охрана. Подготвяха се във формации и очакваха нещо.

Свещеникът, след като си възвърна духовното равновесие продължи с монолога.

-Скъпи съннародници,виждате колко е зле положението при този младеж…Тъжно е, но не унивайте. Други хора са били като него,сигурно някой от вас има такъв близък човек,който някога е мислил като него, но с помощта и благословията на Императора е спасен.Така ще стане и с този тук.-посочи затворника.

Публиката, като че ли, леко се успокои .Свещеникът продължи.

– Остават броени секунди до Просвещението.-обърна се към маскирания-Бъди готов с активацията.-пак се обърна към публиката

-Скъпи съннародници…-бе прекъснат от внезапен щум.Бе шум на експлозии.Едната стена на сградата бе в развалини.Това бе дело на бунтовници.Техните снайперистки изстрели „отстраниха“ част от полицайте. Малкото оцелели императорски войници оказаха съпротива, но тяхната загуба бе очевидна-загубиха много хора от внезапната атака. Не са очаквали, че апостолите ще стигнат толкова навътре в затвора. Пушекът и, току що, разрушените мебели, както и ужаса на досегашната аплодираша публика изграждаха образа на хаоса. Бутайки се един вдруг да излязът колкото се може по-бързо от тази „нова гробница“, те въобще не си и направиха труда да покажат качества на герои. Разбира се, част от журналистите се стремяха да заснемат всичко случващо се, надявайки се това да ги издигне в йеархията. Тези цивилни имаха просто късмет, че бунтовниците не се опитваха да ги убият.

Всичко това ужаси, както и разгневи свещеника. Обърна се към затворника. На лицето му бе изписана ясна омраза.Изражението на пленения бе отново безизразно.

-Защо…-отчаяно извика попа.

-ЗАЩО?!-повтори, но този път гневно като през това време взе пистолета от колана на убития маскиран пазач, чиято смърт бе мигновенна още при първите секунди нападение. Насочи го към апостола. Целият бе разтреперан, гневен.Това нищожество пред него разруши неговия спокоен и лишен от тревоги живот. Апостолът продължаваше да го гледа без емоции. Святият човек нямаше друга възможност освен да дръпне спусъка с някаква лъжлива надежда да спре битката като убие този, когото търсят.Но преди да изпълни своето желание се строполи на земята. Един от бунтовниците го халоса по главата с оръжието си. Щеше да го убие, но беше спрян от затворника. Откъсна с нож нашийниците, както и извади внимателно кабела, който свързаваще мозъка на затворника с изкуствения интелект на компютъра.Апостолът изпъна ръце,по раздвижи се набързо, благодари на събрата си.Погледна часовника на ръката му.“19:01-Всичко върви по план“. Обърна към мъжа, който лежеше на земята и го гледаше с отмъстително очи.

-Питаш ме защо?…Защото живееш в заблуда. Както и ти, така и повечето хора. Вие сте безлични мравки. Живеете под така наречената закрила на скъпия ви „император“. Навярно може и да няма войни, няма кражби.Науката се развива светкавично. В цялата империя, може би няма глад.Но, какво от това? Какво от това като всички са длъжни да спазват всички закони,и смислени и противоречиви. Какъв е смисълът от всичкия този напредък като ти е наредено да не се радваш на всичко,което си постигнал ?Ти, свещенико, си мислиш че всички хора са щастливи…но грешиш.За съжаление, тези които осъзнават истината зад императорската власт бързо ги отстраняват.Всички сте манипулирани по различни начини.Кой с храни,кой с религия,кой с медии.А тази машина тука е най-силното оръжие от всичките.Премахва съзнанието за да бъде създаден „робот“.Трудно се връща човек от това.

Свещеникът не разбираше това, което чу.Лежеше по корем и мечтаеше за Спокойното време. Бившият затворник се огледа.Видя страха изписан в погледите на предишната му публика. Малкото останали пазачи, макар и да не се предаваха,бяха заели защитни формации. Бяха обградени от бунтовниците. За тяхно щастие атаката им бе прекратена от освободеният. Не смятаха да инициарат контра атака. Младият мъж искрено се зарадва, когато видя Калонов сред живите.Беше заел добра позиция за защита.Щеше да вземе няколко човека със себе си, ако беше решил да даде ненужно своя живот.“Старите кучета,макар и стари намират своето място в света“.Спогледаха се с уважение.“Кой знае, може би,някой ден ще се отзове в нашата освободителна организация.“Отправи се към новия създаден изход.Трявбаше да прескочи няколко насъбрани купчинки тухли преди да излезе от сградата.На прага застана и се обърна към камерите и със силен, възвишен глас извика.

-Ние се борим срещу тиранията на Императора!Ние се борим срещу неговите манипулативни методи!Ние се борим за свободата на всички ни!Така че,очаквайте ни!Очаквайте ни, там където няма справедливост,там където са нарушени основните права на човека!Ние сме –Апостолите на Свободата!-

Със завършването на речта си, той продължи по пътя си.Бунтовниците мигновенно го последваха.Останалите в залата бяха силно развълнувани от това събитие.Голяма част от тълпата намразиха тази групировка и ги отъжествяваше с терорсти, които просто се опитваха да разрушат репутацията на Любимия им Император.По-малката част подкрепяха идеалите на бунтовниците.Макар и да не бяха напълно убедени в думите на затворника,бяха достатъчно умни да размишляват върху истината.Ще им отнеме време докато я открият.Това бе сигурно.Калоянов бе един от тази по-малка група.На него му бе ясно,но мислеше че досега семейството и възрастта бяха пречка.Представяше си се като част от тази освободителна организация.Не знаеше дали би се присъединил.Но знаеше, че каквото и да предприеме, той трябва да отведе семейството си от прегръдките на империята,защото знаеше, че скоро ще наближи война, война която ще засегне животите на много в Империята.