Посвещение

Боряна Станева

Наведох се. Земята ме зачена,

а пръстите ми любиха пръстта.

И стръкчета покълваха – зелена,

магична, тиха антисуета.

Наведох се. Душата ми пролистна

и вкорени небесния ми ген.

Потекох като извор – за избистряне

на истини, гнезда и птици в мен.

Небето слезе. Плодник ме направи.

Сърцето заналива се със сок.

Наведох се, а всъщност се изправих

за моя първи най-човешки скок.