Александър Николов
За всички, които ще кажат Стига с тази Евровизия, малко по-нагоре от този текст има секции Политика, Свят, Общество, където ще намерите новини, истории и анализи на различни теми: Сирия, Путин, Украйна, Ердоган, евроизборите. Ще се радвам, ако се насочите натам. За останалите, малко мои размисли по темата, като Кончита и нейната брада не заемат централно място 🙂
Кончита Вурст спечели тазгодишното издание на Евровизия и от всички страни потекоха яростни крясъци ЗА и Против. С дебелото подчертаване колко измислен и излишен е този конкурс и как никой не го гледа, а само се харчат едни пари. Това обединяваше повечето мнения.
Жена с брада (или мъж с рокля) обедини Европа на принципа на толерантността, обявиха някои. И тук яростно прозряха двойните стандарти. Защото същите преди години крещяха за срама на България, когато Мариана Попова се яви с Азис. Защо Кончита бе сравнена с Оскар Уайлд (наистина ли сериозно това?), а Азис го наричахте Васко Педераса?
Това са ценности на евро-педерасите и ЕС трябва да се разпусне гръмнаха в един глас атакисти, националистите на Льо Пен и въобще хора, известни с любовта си към Путин. Сериозно? ЕС=Евровизия? Ами къде отидоха Босна, Македония, Русия, Беларус, Турция, Израел, Азербейджан… Страни редовни участнички в конкурса.
И се започнаха геостратегическите анализи… Путин, Меркел… засега пожалиха Обама, но има време. Опорни точки от край до край и истерии от всички странни съединявайте се! Да, не е редно основното възражение срещу Кончита да е това, че е с брада. Както не е редно това да е причината да спечели. Толерантните (псевдо бих добавил аз) изтъкнаха това като основна и единствена причина, след което започнаха да казват „Стига сте се взирали в брадата“.
Но най-дразнещата за мен е общата опорна точка. Евровизия е един излишен конкурс, който не е дал нищо на музиката, средище на сладникав поп и мазен кич. Е тук мога да ви кажа само едно : Не разбирате, замълчете! Друго си е Златния Орфей нали? Или Мелодия на годината? А може би Пирин фолк? За да е нищо и никакво конкурсче може би го сравнявате с нещо велико и грандиозно и много ми се иска да разбера с какво? Кратка ретроспекция в последните години и някои песни, които излязоха от Евровизия, ще покажат на хората с истинска музикална култура (без стереотипи и комплекси, тесногръдие и провинциализъм), че не е нужно да се връщаме до ABBA и Селин Дион, за да видим, че смисъл има. Въпреки начина на гласуване (обещавам отделна статия по темата) и въпреки Кончита.
Какво е за мен Евровизия? Конкурс, от който всяка година ми харесват няколко песни. Една, пет или петнадесет няма значение. Събитие, показващо, че можем да сме единни въпреки културните различия. Именно в разнообразието на песните е чара на Евровизия. От метъл и рок през „сладникав“ поп до фолклорни мотиви, от ирландски гайди до турски кючек мотиви, от шеговити песни до прочуствени балади, от гласовити изпълнители до по-скоро актьори. И ако не можете да оцените това, то наистина не разбирате ценностите на Обединена Европа. Защото те наистина могат да бъдат открити в Евровизия. И тяхното лице не е Кончита, а хилядите песни появили се през годините. Не, не всички са мега хитове, но вие имате ли по-добро изпълнение? Ако да – явете се!
Годината е 2003. Русия изпраща на Евровизия Тату. Явно Русия все още изповядва еврогей ценностите.
През 2004 интересни са песните на Франция, Турция, Босна (изпълнителят ясно показва различна сексуалност, но розовата тениска не е като брада нали?), Сакис Рувас представя Гърция, Македония изпраща Тоше Проески.
Над всички са песента Лане мое, която представя Сърбия и Руслана за Украйна. Любопитна подробност – Украйна дава най-много точки на най-големия си конкурент Сърбия.
Годината е 2005. Аз лично препоръчвам песните на Португалия, Монако, Холандия, Унгария, Норвегия, Кипър, Израел, Сърбия, Швейцария… Няма начин да не намерите нещо за себе си. И разбира се Елена Папаризу!
2006. Годината на големия срам за България, нали лицемери? Мариана Попова отиде в Гърция с Азис!!! ШОК! УЖАС! СРАМ! СКАНДАЛ!
Песните на Швеция, Швейцария, Украйна, Ирландия заслужават интерес. Моите две любими са тези на Дима Билан за Русия и Ана Виси за Гърция. Първото място спечелиха финландците. A за мен емоцията беше различна. Бях в Атина. И мога да кажа – да това е Европа.
Последното е мега сладникав поп, нали?
2007. Най-доброто българско представяне от Елица и Стунджи. Украйна, Швейцария, Босна, Испания, Беларус, Македония, Гърция… доста хубави песни и тази година. Любопитното е, че песента на Кипър беше на френски, а тази на Норвегия на испански. Сърбия спечели с Молитва и в Белград не бяха възмутени от сексуалността на певицата.
2008. Този път сме в Белград. Чувството отново е невероятно. Армения, Исландия, Норвегия, Турция, Швеция, Гърция, Испания, Сърбия… различни, много различни песни, всяка със свой заряд и насторение… Победата е за Дима Билан. В Русия отново нито дума за сексуалността му.
2009. И отново намирам няколко песни, които да ми харесат. Португалия, Малта, Румъния, Исландия, Гърция, Великобритания, Турция.
Песента на Азербейджан остава в моят TOP предпочитани песни вече 5 години.
Победата е за песента от Норвегия, за която можем да кажем, че обедини Европа.
И за да завърша. През 2011 си намерих любим изпълнител. Между другото – гей.
P.S. И само едно напомняне. Dana International – също роден мъж, също печели Евровизия, през 1998. По спомен – тогава се вдигна далеч по-малко шум, песента се въртеше редовно по радиостанциите и никой не пищеше – може би защото кичът липсваше? (цитирам Динкова, Ани пусна го точно в момента, в който пишех това.)