Забравените военни престъпления в Берлин – Содомът и Гоморът в края на ВСВ
Победителите не се съдят. Това е една любима историческа сентенция на мнозина, а след като историята се пише именно от тях, тя може да бъде всякаква. Онзи, който може да контролира историята е и господар на света. През Втората Световна война е ясно, че Нацистка Германия демонстрира демонична жестокост и може да потъпче всичко човешко, градено с години. Когато силите се обръщат и Германия започва да губи, враговете ѝ вече са приели същия облик.
Историята винаги се повтаря и ако някога Франция е била автор на думите „Бошите ще платят за всичко“, в края на Втората Световна война, руснаците приемат същата мисия и се стараят бошите да платят за всичко. Редица историци обръщат внимание на зверствата, които се извършват на немското бойно поле. Сър Антъни Бийвър – британски историк разказва за едно от любимите престъпления, извършвано именно по време на война – изнасилванията.
Когато Червената армия започва да печели територия и да тръгва на дълъг поход за сломяване на противника, нарушаването на военната етика е вече факт. С влизането в Немерсдорф, съветските войници слагат началото на едно дълго клане. Броят избити немски цивилни е огромен, покрай тях падат и френски и белгийски военнопленници. По време на немските въздушни атаки, войниците се крият в импровизиран бункер, където откриват 15 души – 14 мъже и една жена.
Всички са застреляни, като това е само началото. Едва след войната се разкриват истинските зверства. Майор-генерал Ерих Детлефсен дава показания на 5 юли 1946 г. пред американски военен трибунал и споделя следното:
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 101I-464-0383I-26 / Kleiner / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5412292
„През октовмри 1944 г. руските сили превзеха временно Немерсдорф, измъчваха цивилни и ги заковаваха на портите на къщите, а след това ги застрелваха. Огромен брой жени бяха изнасилени и екзекутирани. По време на окупацията, руснаците стреляха дори по мърлявите френски военнопленници. Всичко това се случи за 48 часа, след това успяхме да си върнем позицията.“
Карл Потрек – местен жител разказва през 1953 г. за друга мрачна картина:
„В една ферма забелязах каруца, на която бяха приковани голи жени с пирони в ръцете, всички те бяха разпънати на кръст. Близо до градската кръчма „Рутер Круг“ имаше плевня. На всяка една от двете врати бяха разпънати жени. Когато започнахме да ги погребваме, открихме подобни сцени на около 72 жени, деца и един старец. Общият брой на жертвите бяха около 74. Не можех да броя бебетата, чийто глави бяха разбити.“
Историята за зверствата на руските войници кара немското население да избяга и да се евакуира възможно най-далече. Повечето са готови да бягат на запад и да посрещнат американските войници, отколкото да останат на изток и да се изправят срещу новия злодей. Тук историята също има две мнения и след падането на СССР се твърди, че това е изключително подсилена версия, чиято основна функция е да накара местното население да се изправи срещу съветските войници и да търси своя реванш.
Според руските специалисти, снимките са били сериозно манипулирани, преди да бъдат пуснати в обръщение. За съжаление това не е първият отричан акт от страна на победителите. От друга страна не трябва да се забравя, че по време на съветската окупация можем да коментираме, че броят пострадали жени достига цифрата от приблизително 2 милиона. Според Уилям Хичкок – професор по история от университета във Вирджиния – в някои случаи изнасилванията на една жена можели да достигнат до 60-70 пъти на ден.
Други изчисления показват, че само в Берлин броят на пострадалите е около 100 000 души. Малко след войната и окончателното рухване на Нацистка Германия, огромен брой жени посещават болницата, за да направят аборт. За съжаление около 10 000 от тях умират малко след извършването на тази операция. След войната се наблюдава и засилена смъртност при жените и около 240 000 не могат да преживеят извършените зверства, някои се самоубиват, други просто не могат да се възстановят от мъченията.
Антъни Бийвър нарича този акт „най-големият феномен на масово изнасилване в историята“, докато наблюдава статистиката в Източна Прусия, където се говори, че поне 1.4 милиона жени са били таргет на окупаторите. Според съветския военен кореспондент Наталия Геше, насилниците не се интересували от възрастта и всичко на възраст от 8 до 80 години е обект на желания. Руските и полските жени също не са били пощадени. Генерал Цяганков от Първи украински фронт пише до Москва, че в този списък присъстват и рускини, които са били изпратени в немските трудови лагери. Неговата препоръка е поне тези жени да се завърнат в страната, вместо да продължават да бъдат обект за задоволяване.
Милован Джилас – лидер на Югославия – също се оплаква в Москва и споделя, че не е редно жените да бъдат подлагани на такива унижения. Според Сталин, всеки негов войник заслужава да бъде с жена, която да му помогне да се справи с натрупания стрес от войната. В друг случай Джилас пита дали е редно войниците да извършват толкова зловещи гаври с немските войници, а в отговор му е подсказано да спре да чете морал и да остави армията да поеме инициативата в своите собствени ръце.
Някои историци като Норман Наймарк споделят, че в средата на 1945 г. руските войници все пак са получавали наказания и понякога смъртна присъда. За съжаление практиката продължила до 1947-1948 г. Едва тогава Червента армия е изведена от цивилното население и оставена да пази граничните постове. Някои историци смятат, че този гняв се подсилвал от пропагандата на омразата, а след като Германия е победена, наградата трябва да има всеки войник. Олег Ржешевски споделя, че около 148 руски офицера и сериозен брой войници са били наказани за своеволията и извършването на военни престъпления срещу цивилни.
Джофри Робъртс пише в своите наблюдения, че Червената армия е изнасилвала абсолютно всичко по пътя си, а броят на пострадалите жени в Австрия е между 70 и 100 хиляди. Не трябва да забравяме, че немските войници не са останали по-назад и най-вероятно също са безчинствали по този начин, но убийствата са били далеч по-малко. Светлана Алексеевич записва някои от разказите на руски ветерани за погазването на всички човешки права в Германия. Един офицер разказва следната история:
„Бяхме млади, силни и четири години не бяхме виждали жена. Опитахме се да намерим германки. Около 10 мъже изнасилваха по едно момиче. Нямаше достатъчно за всички и много войници прибегнаха до малки момичета на 12 и 13 години. Ако плачеше, слагахме нещо в устата и. Мислехме си, че е забавно. Сега не мога да разбера как сме могли да го направим. Аз бях момче от добро семейство, но това там не бях аз.“
Друга телефонистка от Съветската армия споделя, че някога войниците са имали по три дни за разграбване и изнасилвания, практиката се повтаряла във всеки превзет град. След третия ден започват да се издават присъди и по тази причина всяка нова територия вижда невъзможни зверства. Една от безумните картини е гола жена, с ръчна граната между краката си. Това поне са разкази на онези, които искат да разкажат.
Откъде идва всичката тази злоба? Според други показания на руски войници, повечето са изпитвали невъзможна омраза към факта, че немските къщи и градове били чисти и недокоснати, при това с рози в градината. Всеки войник е искал да вземе болката от своя роден дом и град и да я достави на немска територия. Всеки иска да изплати собствените си щети със сълзи и кръв. И до днес никой не може да изчисли точния брой извършени престъпления, някои историци са категорични, че числото е блидо до 2 милиона.
Никой не може да каже и колко са родените деца от зверствата. Според някои лекари, повечето жени не успяват да забременят, след като за изнасилвани многократно, чести са случаите на фатални вътрешни кръвоизливи. В следствие на всичко това, както и на епидемиите, които тръгват в градовете след края на войната, смъртността на новородените се повишава до безумните 90%.
В Западен Берлин е издигнат мемориал, носещ името „Гробница на незнайните изнасилвачи“. Ханелор Кол – съпругата на първия немски канцлер Хелмут Кол – споделя, че на 12-годишна възраст е станала жертва на групово изнасилване. След като всички били задоволени от този акт, изхвърлят момичето през първия етаж. В последствие се развива зловеща травма на гърба и други психологични проблеми, които водят до самоубийство през 2001 г.
За съжаление историята не може да бъде забравена, днес мнозина биха попитали защо не се говори за това престъпление и защо единствено зверствата на немската армия се помнят и възпяват всяка година? Нима страданието е по-различно при победителите или при победените? Нека не забравяме, че основната жертва в една война винаги ще бъде цивилното население, а то няма право на глас, то няма никакви права. Важна е победата.
