Великите Авантюристи – Семейство Ериксон по пътя към Америка
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Бурен ден в средата на X век. Мъж на име Торвалд Асвалдсон стои на брега край Йерен (дн. Норвегия) до своя кораб, заедно със семейството си и няколко близки съратници. Според суровия закон, действащ в тогавашните норвежки земи, за убийството, в което е обвинен, наказанието е изгнание. Торвалд и цялото му семейство трябва да напуснат родните си места и да поемат към неизвестността. Ако имат късмет, ще намерят нов дом отвъд морето, ако не – бурите и вълните ще ги пратят в жертва на суровите северни богове. Сред хората, които се качват на борда на кораба е и едно рижо момче – тънко и жилаво. Името му е Ерик и това вероятно е първото му пътуване през студеното море към непознати земи. Няма да е последното.
Снимка: By Arngrímur Jónsson – http://rmc.library.cornell.edu/exhibits/sagas/eric.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1903655
Торвалд и хората му достигат Исландия след няколко дневно тежко плаване. Суровият скалист остров от скоро е дом на скандинавски заселници, повечето бегълци и изгнаници. Според старите легенди, във вулканите на Исландия живеят страховити божествени ковачи, които неуморно се трудят, изработвайки нови и нови безценни вещи за безсмъртните. Торвалд и хората му се заселват на Хорнстандир – най-северният полуостров в Исландия, чийто смазвани от дивите северни ветрове скали гледат право към края на света. Мъгли, лед, вълни като планини и мрачна нощ, която покрива света за половин година – това е средата, в която израства Ерик Червения, както започват да го наричат местните хора.
Около 980 г., бащата на Ерик умира и той се мести в нова ферма край Халкадалр („Ястребовата долина“), жени се и на свой ред създава семейство. През 982 г., идилията е нарушена. Робите на Ерик по погрешка предизвикват свлачище, което засяга съседната ферма. Собственикът й изпраща свой близък – Ейолф да се справи със ситуацията и Ейолф убива робите на Ерик. Разяреният червенокос мъж на свой ред убива Ейолф и притеклия се в негова защита местен мъж Холмганг Храфн. Заради това убийство, съветът на Халкардарл осъжда Ерик на три годишно изгнание.
Статуята на Ерик в Исландия
Снимка: By Bromr – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16287574
Останал без възможност за връщане в Норвегия като син на изгнаник, Ерик решава да поеме на запад. Сред исландските моряци се разказва историята на Снебйорн Галти, който преди години плавал на запад, открил голям остров сред безкрайното сиво море и се опитал, макар и неуспешно да го засели. Ерик, останал бе избор, решава да тръгне по следите на легендата и да опита късмета си. Подобно на своя баща тридесетина години по-рано, Ерик натоварва семейството и следовниците си на кораб и потегля към залеза.
Люшкани от дивите северни ветрове, скандинавците успяват да прекосят Атлантика и след известно време достигат до покритите с лед брегове на непознат, огромен остров. Викингите започват да плават покрай негостоприемните му брегове, заобикалят голям скалист нос, наричан днес нос Сбогом и достигат до по-гостоприемни земи, заслонени от най-страховитите арктически течения. Там, малката група се установява и прекарва следващите три години, като в по-топлите периоди, Ерик обикаля югозападните части на острова. След като трите години изгнание изтичат, Ерик отплава обратно към Исландия.
Достигайки до познатите брегове, Червеният донася със себе си разказите за чудното място, което са открили. Нарича го Греланд – Зелената земя. Името му дава нарочно – надява се с обещание за просперитет да привлече повече последователи и да отплава отново заедно с тях, като стане господар на новооткритите земи. Блъфът сработва – мнозина бедни, лишени от земи исландци решават да го последват. Изборът им е „подпомогнат“ и от разразилия се в Исландия глад поради поредица лоши реколти. През 985 г., от Исландия отплават 24 кораба със заселници. От тях 14 достигат Гренландия.
Ерик създава две поселения – Източно и Западно, в които се разделят новодошлите скандинавци. Той лично оглавява източното, разположено в т.нар. Ериксфьорд (Фьордът на Ерик), но взема титлата върховен предводител на Гренландия. През летните месеци заселниците обработват малкото годна за стопанисване земя, а големи групи ловци обикалят бреговете и пътуват отвъд Полярния кръг в търсене на храна, китова кост, тюлени и всякакви други източници на храна и препитание, които успеят да уловят.
До края на X век, населението на Източното селище достига около 5 000 души, след пристигането на нови заселници от Исландия. Просперитетът е временно прекъснат от епидемия, донесена от Исландия през 1002 г., но след това колонията постепенно се възстановява. За нещастие на колонистите, коварната болест отнема техният водач Ерик Червения. След себе си, Ерик оставя една стабилна, макар и пострадала колония и четири деца – дъщеря Фрейдис и трима сина Лейф, Торвалд и Торстен. Именно най-големият от тях – Лейф, пръв ще продължи изследователското делото на баща си.
Снимка: By Carl Rasmussen – Bruun Rasmussen, Copenhagen, 28 November 2011, lot 200 via ARCADJA auction results, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26464143
Още докато Ерик управлява в Гренландия, младият Лейф (роден между 970 и 980 г.), заминава за Норвегия. Годината е 999-та. Корабът на Лейф преминава през множество бури и премеждия, преди най-сетне да се добере до Осло. Там, Лейф врича меча си на крал Олаф Тругвасон и като негов заклет васал приема Християнството, заедно с мисията да занесе новата вяра в Гренландия. На връщане към Гренландия, корабът на Лейф е отнесен от силните северни течения и достига до неизвестна земя, на която по думите му, растяло диво жито и лози. Там, викингите намерили двама моряци, които били корабокруширали наскоро, по време на пътешествие от Исландия към Гренландия. Лейф прибрал мъжете и се отправил обратно към дома. Пристигайки в Гренландия ок. 1000 г., Лейф организирал екипаж от 35 души и след като събрал сведения от търговеца Бярни Херйолфсон, който също твърдял че видял голяма земя на запад, потеглил към залеза.
Екипажът на Лейф Ериксон достигнал първо до необитаем и суров, скалист остров, който нарекли Хелуланд – Плоската скала (вероятно става дума за Бафинова земя – б.а.). След още известно време на плаване, викингите достигнали гориста земя, която нарекли Маркланд (вероятно Лабрадор – б.а.). Продължавайки плаването си на югозапад, изследователите намират земя с умерен климат и богати запаси от сьомга, където решават да зимуват преди да се върнат към Гренландия. Изграждат си временно селище, а по заповед на Лейф, групи от по няколко души навлизат навътре в сушата за да я изследват. Именно при един такъв поход, някой си Тиркър открива диви лози и Лейф Ериксон решава да кръсти земята Винландия. Учените все още не са сигурни за коя точно част на днешна Канада става дума, но се предполага че Винланд е название или на залива Сейнт Лорънс или на о. Нюфаундленд, а според някои – и на двете. На следващото лято, натоварени с дървесина и грозде, викингите поели обратно към Гренландия, като по пътя успели да спасят корабокруширал исландски екипаж.
Две години след Лейф, брат му Торвалд също пътува до Винланд. Той се среща с местното население, което викингите наричат скрелинги – дребни, мургави хора със широки лица, облечени с кожи. Първоначалните контакти са мирни, но скоро северняците се конфронтират с местните. При едно сражение Торвалд е убит, а следовниците му се изтеглят. Седем години по-късно, приятелят на Лейф и Торвалд – Торфин Карлсвени организира повторна експедиция към Винланд и създава временно поселение, което оцелява три години. Торфин обаче осъзнава, че местните ще бъдат постоянен враг на викингите и че създаването на дълготрайно поселение е невъзможно. С това се слага край на първите опити за създаване на постоянни поселища в Новия Свят.
Имената на Ерик Червения и синовете му Лейф и Торвалд и до сега остават в легендите и историята като символ на дързостта и желанието на европейците да опознаят заобикалящият ги свят. Едва половин хилядолетие по-късно, подвигът им ще бъде повторен от шепа испански моряци, водени от един италиански авантюрист.
