За първи път експерти картографират цялата „Стена на Чингис хан“ – 737-километров участък от световноизвестната Велика китайска стена в Монголия. Последвалото проучване обаче установява, че това укрепление в крайна сметка не е построено, за да отблъсква нахлуващите орди на Чингис, а за да се справя с номади пастири.
В съвместните усилия на изследователи от Йейлския университет и Монголската академия на науките са използвани безпилотни летателни апарати за проучване на територията. Публикувани в списание Antiquity, откритията рязко се противопоставят на предишни теории, според които този участък от стената е имал отбранителен характер.
„Нашият анализ на стената показва, че тя не е построена за защита от големи нахлуващи армии или дори от набези на номади в уседнали територии“, казва водещият автор и професор в Еврейския университет в Йерусалим Гидеон Шелах-Лави.
„По-скоро тя е била предназначена за наблюдение и контрол на движението на номадските популации и техните стада.“
Чингис хан все още не е бил роден, когато са били построени укрепленията, анализирани от изследователите за тяхното проучване.
Великата китайска стена е строена в продължение на векове – от 10 век пр.н.е. до 17 век сл.н.е. Тя се състои от множество укрепления, като един участък, наречен „Северната линия“, се намира предимно в Монголия. Други участъци пък са в Русия.
Частта, наричана „Стената на Чингис хан“ е построена между 11 и 13 в., въпреки че скандалният воин и основател на Монголската империя се издига на власт през 12 в. Естествено, презумпцията на историците отдавна е, че този участък е построен, за да отблъсне армиите му.
„Нашето изследване показва, че предположението, че това винаги са били военни структури, трябва да бъде оспорено“, казва Шелах-Лави. „Трябва да ги проучим тях и контекста, в който са създадени, за да разберем по-добре причините, поради които са били построени“.
За Шелах-Лави и неговите колеги това означава да встъпят в задълбочена археологическа и историческа преоценка, подкрепена от съвременните технологии.
Археолозите откриват минимално количество керамични артефакти, което кара екипа да смята, че тя не е била обитавана много дълго време. Снимка: Gideon Shelach-Lavi et al/Hebrew University/Antiquity Journal
Според The Jerusalem Post едно от най-очевидните доказателства, че това не е било отбранителна структура, е, че укрепленията на стената обикновено не са били изграждани на високи места.
„Преградата вероятно е била висока около два метра“, казва Шелах-Лави. „Освен това разкрихме десетки свързани структури, разположени на по-ниска височина. Следователно системата не изглежда толкова подходяща за отбранителни цели“.
„По-скоро вероятно е използвана за контрол на движението на хора и добитък, вероятно за да ги облага с данък или да им пречи да ходят до други райони.“
Шелах-Лави работи по разкопки в Китай от 90-те години на миналия век, като удобният достъп до въздушни и сателитни снимки прави работата му много по-ефективна. По отношение на управлението на населението, за което говорят откритията му, теорията със сигурност се вписва в начина на живот на номадите по време на империята Кидан-Ляо.
Контролът върху миграциите вероятно е бил приоритет за империята, тъй като суровите зими и екстремните сезонни промени може да са карали номадското население да тръгне на юг в търсене на ресурси.
Екипът от изследователи първо идентифицира 72 структури по стената. По време на строителството те са били разположени така, че да се намират на около 30 км. една от друга, което според обяснението на Еврейския университет се отнася към епохата на източноазиатското управление на Кидан-Ляо.
„Това показва, че стената вероятно е била построена в една фаза, вероятно по време на империята Кидан-Ляо“, се казва в изявлението.
Чингис хан е живял от 1162 до 1227 г. от н.е., а империята Кидан-Ляо в Източна Азия е управлявала от 907 до 1125 г. от н.е. По този начин най-новите изследвания позволяват да се заключи, че изграждането на стената е станало преди той дори да е заплаха.
Едва през 1206 г. Чингис хан, чието име всъщност е титла, която означава „океански император“, успява да обедини воюващите племена. Макар потомците му продължават да разширяват империята, докато не стига от Китай до Унгария, гробницата на самия Океански император все още не е открита.
Що се отнася до Шелах-Лави и очарованието му от Великата китайска стена, фактът, че тя се споменава само за кратко в историческите сведения, е едновременно озадачаващ и интригуващ. Това, че нито една династия никога не си е приписвала заслугата за нея, само засилва любопитството му и така в крайна сметка той открива съвременно значение в тази част от древната история.
„За нас въпросът е кой и защо я е построил“, казва той. „Ако се замислим, въпросът защо хората строят стени е актуален и до днес.“