Столична община забрани „Безсмъртният полк на България“

На 9-ти май винаги има сериозно напрежение, което просто може да се реже с нож. Тази година стана ясно, че Столична община е решила да забрани напълно така нареченият Митинг – шествие „Безсмъртният полк на България“, който се провеждал в памет на 35 хиляди жертви, загинали в борбата срещу фашизма в България и за освобождението на Европа. Точно такъв e-mail получихме в редакцията, изпратен от г-н Светозар Съев. Г-н Съев дори ни показва жестоката реалност  още в първото изречение:

„Фашизмът се възражда в България и Европа.“

След това идва и любезна молба за отразяване на фактите, че Столична община наистина е отказала провеждането на нещо подобно. Тъй като уважаваме читателите, веднага решихме да се заемем със задачата. Нека започнем с малко история, тъй като вече е ясно на аудиторията, че същата е от особено значение. За да проверим дали наистина фашизмът се е възродил в България, пък и Европа, нека обърнем внимание и на неговото особено значение.

Кратка справка в Уикипедия посочва, че фашизмът е крайно-дясно, авторитарно, ултра националистическо и политическо движение. Характеризира се с диктатор, централизирана власт, военно присъствие, насилствено потискане на опозицията, както и вяра в социалната йерархия, подчинение за сметка на определени интереси, както и търсенето на доброто в името на националния интерес или расата, намесвайки се пряко в живота на хората и икономиката.

По мнение на някои историци, основната идея е, че говорим за общество, което може да се мобилизира бързо и да запълни празнините в армията, гарантирайки боеспособност и сила. Логично е, че се заражда в началото на XX век след Първата Световна война, когато Мусолини идва на власт в Италия, а самата страна търси всякакви начини, за да отмъсти за позорната си загуба. Фашистите често искат само една партия на управление, стремят се към затворена икономика, която да е достатъчно силна, за да позволи нормалното съществуване на страната. Забавно е, че латинската дума „fasces“ автоматично означава – вързоп пръчки.

Не знаем дали се е вдъхновил от Крум за тази идеология, но няма как да бъдем сигурни. Ако вярваме на г-н Съев, то трябва да започнем да се притесняваме от факта, че държавата ни е покорена от абсолютно зло, все пак знаем и как завършва Втората Световна война. Проблемът е, че фашизмът сякаш не се заражда в България, впрочем не се заражда и в Европа. На първо място ще открием, че в България е особено лесно да се направи партия, всеки има свободата да гласува, макар и в повечето случаи да не го прави.

Страната ни продължава да търгува с различни други държави, изнасяйки най-различни стоки, както и внасяйки такива. Не е необходимо да има мобилизация на българи, макар и през последните няколко години да се шириха най-различни пропагандни материали, в които руската посланичка казала, че българите щели да ходят в Украйна. Това трябваше да се случи през 2022 г. и още веднъж през 2023 г. и до днес няма нищо подобно. Следователно не се чувстваме нито в диктатура, нито като възродители на фашизма.

Проблемът се крие другаде и макар да е трудно, възнамеряваме да му обърнем внимание, тъй като е от особено значение да разберем веднъж завинаги, че когато се използват думи, които не са познати, дезинформацията винаги печели.

Г-н Съев ни изпрати и писмото, което е изпратено практически до всяка медия и институция в страната, за да се обърне внимание, че „Безсмъртният полк на България“ не може да се проведе. Въпросното писмо е дело на сдружение „Български Национален съвет за МИР“. Странно, през последните години сме смятали, че мирът се постига с помощта на политика, разум и интелект. Не виждаме и нужда от подобно сдружение, но след като присъства думата „МИР“ и преди всичко можем да открием много и най-различни изказвания, при това в най-различни известни и пропагандни канали, където Русия – добра, а САЩ – зла, започваме да се замисляме и за тежката радетел за митинг-шествието на 9-ти май.

През последните няколко години станахме свидетели на най-различни флаш-моб изпълнения, първо бяха пред Монумента на Окупационната Червена армия, а след това и пред други по-интересни и вълнуващи места. България е известна с любовта си към руската диктатура, прокраднала се тук чрез марионетки като бай Тошо, а паметници за българо-съветската дружба може да откриете във всяко едно село.

Паметникът означава памет, поне така казваха някои от най-големите русофили в страната, когато правиха маневри за защита на МОЧА. Единственият проблем е, че паметта е много слаба, когато говорим за жертви на комунизма, говорим за партизаните, които са се борили срещу фашизма в България, най-често с ограбването на ферми, нападението на селски кметства, атентати в църкви, като Света Неделя и още много други. Последното дори не е по време на Втората Световна война, следователно можем да говорим и спокойно за така наречените терористични организации, за каквито са признати след падането на прословутия режим.

Втори интересен момент е, че въпреки безкрайните извършени престъпления на въпросните 35 хиляди души, които са се борили срещу фашизма, един проблем е, че според статистиката, България губи около 8337 войника, около 9155 са изчезнали и около 22 958 души са ранени. Не разбираме защо г-н Съев говори за 35-хиляди души, но най-вероятно визира партизаните, които са определени със закон за терористичен режим.

И тъй като мнозина обичат да ни говорят за убитите деца в Ястребино, статистиката много сериозно посочва, че по време на Втората Световна война, партизаните-терористи са били едни от най-големите палачи на цивилни, а всяка една злина по-късно е преписана на царската армия. Ако целта на „Безсмъртният полк на България“ е да възпее убийци и терористи, то предпочитаме изобщо да го няма.

Друг особен проблем в този случай е, че България продължава да се определя като вражеска страна според политиката на Руската федерация, а на 9-ти май се празнува „Денят на победата“. Единственият проблем е, че подобни митинг-шествия винаги са под патронажа на руското посолство, откъдето нейно превъзходителство Елеонора Митрофанова е винаги готова да ни напомни, че ако не са били руснаците, ние сме щели да бъдем само София, да не съществуваме и още куп други интересни твърдения, които сякаш бягат далече от реалността.

Да, руски войници са умирали на Шипка, а и не само, но след това Руската империя е поискала доста злато за свършената услуга, като още тогава е очаквала да бъдем още един черноморски сателит. Мокрият сън на СССР се осъществява след Втората Световна война, когато най-накрая ни превръща в колония и куче, пазещо нейните лични интереси. Разбира се, през всички тези години, страната ни фалира няколко пъти и се оказва, че никой не е живял толкова добре, докато повечето философи просто с усмивка споделят, че топлите спомени идват благодарение на половата активност на тогавашното поколение.

Да продължим, 9-ти май е „Денят на победата“, а в Руската федерация няма град, който да не отбелязва „безсмъртни полкове“ и всякакви други. Исторически погледнато е дори забавно, че след толкова много години, Русия много настоява да празнува тази победа, вместо победата над Наполеон и всяка друга армия. Ако трябва да бъдем честни, проблемът се крие в лошия тон, показването на зъбки и надменното поведение, което често се демонстрира. Странно е, че България продължава да бъде нация, стремяща се да приеме всеки един етнос и да живее в сравнителен мир, демонстрирайки точно обратното, което г-н Съев посочва: „Фашизмът се възражда…“. Не се възражда, запазете спокойствие.

Не искаме да почитаме паметта на терористи, предпочитаме да видим имената на българските войници, които са загинали, впрочем бихме се радвали да има тяхна паметна плоча, каквато някога е имало пред НДК и по-късно беше демонтирана, за да се даде воля на новите чувства, както един колега наричаше онази арт инсталация – седмокрил петохуйник. Какво друго можем да кажем, ами сякаш е време да приемем фактите, нямаме нужда от комунизъм, развяване на знамето на СССР и е достатъчно просто да се познава историята, за да се знае, че този строй няма да се повтори, няма да има родени от червеното знаме и други подобни извращения.

С цялото си уважение към г-н Съев и желанието за мир, наблюдаваме и други странни изказвания, които сякаш не говорят толкова за мир, а по-скоро за накланяне на везните в чужд интерес. От разгледаните материали и показаните действия, въпросното сдружение по-скоро се стреми да представи запада като зло, докато Русия да продължава да играе ролята на добрата мащеха.

Предвид посочените факти, приетите закони и обявяването на България за вражеска страна от Руската федерация, не е изненада, че най-накрая има адекватен отговор от страна на Столична община, която отказва да позволи още един празник с руски корени, стремящ се генерално да създаде още повече напрежение. Съжаляваме, няма място за фашизъм в България, както и на защитниците от такъв, поради простата причина, че той умря в средата на миналия век.

P.S.: И каква е причината да се прави митинг-шествие до Моча? Най-вероятно сте обърнали внимание, че същият се демонтира и скоро няма да е там?