Руската армия показва слабост и трупа загуби във Вухледар
Пролетната офанзива на Кремъл в Украйна продължава да боксува, а след последното представяне в град Вухледар ще бъде трудно да се говори за прословутата страховита изява. Пролетното мащабно настъпление трудно ще постигне някакъв ефект, ако се взима по примера на последната офанзива.
През последните седмици ще забележим, че руското командване е в настъпление и всяка следваща атака е по-комична от предишната. Украинските укрепления продължават да се държат, а две бригади продължават да търсят правилното решение за победа. Приложените тактики в настоящия месец не са особено добре работещи, а още по-лошото е, че много от военните експерти надушват отчаянието сред редиците.
Битката в град Вухледар, който е разглеждан като отправна точка за руското пролетно нападение, показва колебливи намерения за по-нататъшно водене на бой. Сраженията там се водят от януари, а натрупаният брой жертви от руска страна започва да печели фокуса на всяко едно западно разузнаване. По време на множеството атаки на руски войници, украинските сили успяват да вземат военнопленници и руски военни блогъри.
Твърдението се допълва с помощта на сателитни снимки, демонстриращи дисфункцията на руското бойно поле. През последните седмици Москва отново събра нови войници – броят им се измерва в хиляди, а пропагандната машина иска да покаже един свиреп напредък, повтаряйки успеха от инвазията си миналата година. До този момент анализаторите са на мнението, че голямата част от наличната руска армия вече е на фронта и се бие с украинците.
Британският министър на отбраната, Бен Уолъс споделя пред BBC, че около 97% от руската армия вече прави немислимото, за да донесе победата на Путин. По мнение на американски военни, броят на официалната армия е около 80%.
Задържането на града идва с цена и за украинците. Броят на жертвите и изразходването на мунициите. Позициите се отбраняват, но всяка следваща атака редуцира шансовете за по-дълго запазване. Съюзниците на Киев изразяват притеснение относно нуждите на украинската армия. Възможно е в близко бъдеще украинските командири да лимитират тежката артилерия до най-важните си цели.
Вухледар се намира на магистралата на източния фронт в регион Донецк и близо до Запорожкия регион. Отдавна е един от най-големите интереси на Москва. Използван е от Украйна като точка, от която да ограничават всички доставки. Въпреки зараждащия се конфликт, въпросната локация продължава да е главоболие, а всичко започна някъде от ноември. Руснаците са били достатъчно добри, за да съобщят плановете си за нападение в социалните мрежи, както и да се опитат да плашат местното население и да всяват паника. Моралът не пада, а само мотивира защитниците да продължат своето дело.
Една от причините за провала е, че руснаците за пореден път правят миналогодишните грешки – подценявайки терена. Отворените полета около града разполагат с анти-танкови мини, но освен това е повече от лесно да се забележи и вражеска техника, която често се отстрелва с артилерия. По думите на полковник Дмитрашкивский, изпратените елитни руски бригади – 155 и 40-та морска, не са имали късмета да се справят с превземането на града.
За една седмица в тази точка се твърди, че руснаците са изгубили около 130 бронирани машини и още 36 танка. Твърденията се допълват от направените снимки с разузнавателен дрон от независими анализатори. Британският министър посочва няколко пъти, че една цяла руска бригада е престанала да съществува във Вухледар, докато докладите на Москва твърдят, че там са загинали около 1000 души. Новините за главоболията продължават с факта, че миналата седмица е имало поредна касапница, която по една или друга причина не се е отразила положително върху руските сили.
По някаква причина не е ясно защо украинските сили не могат и не знаят как да преценят терена, не е ясно и защо се игнорира реалността. По думите на пленниците, новите войници са били рекрутирани около септември, мнозина са част от частната компания Вагнер, която използва затворници. През последните няколко седмици войниците на Вагнер и редовната руска армия започват да влизат в конфликт – наемниците твърдят, че са в пъти по-добри от кадроваците.
Кръвожадната битка на първите се забеляза в Бахмут, но силите във Вухледар са посрещнати много по-хладно. Според така наречената „The Grey Zone“ в чат приложението Телеграм, поддържано от наемници на Вагнер, руските командири трябвало да се изправят на народен съд.
След ноемврийските атаки във Вухледар, Москва започва активно рекрутиране на следващите редици за месомелачката. Новите войници преминават минимална тренировка, не са подготвени и не приемат по никакъв начин сериозността на занятието им.
Вухледар се радва и на сериозно западно влияние – не бързайте със заключенията, че там има войници на НАТО. Проблемът е американски с шест букви – HIMARS. ракетните установки са концентрирани именно там и могат да нанасят поражения на около 80 километра, което автоматично прави атаките на руснаците не само бавни, но и отдавна не са изненадващи. Дроновете на украинската армия патрулират достатъчно добре и могат да съобщят движенията на противника за отрицателно време.
Руски пехотинец, който оцелява сраженията, твърди, че към всички оцелели се отнасяли като към дезертьори. Пехотинецът, чиято самоличност не може да се потвърди, споделя, че защитата на войниците е била минимална. След поредният неуспешен опит за превземане на града, от цялата група са останали само 8 войника. В един такъв момент започва да си мисли, че е било по-добре да бъде пленник, отколкото да се връща обратно.
Въпреки всички проблеми, които се срещат на този фронт, Москва продължава да твърди, че войната им върви по план. По думите на Путин, пехотинците се борели геройски на фронта. В момента руските нападения се водят в групи от по 10-15 човека. Ако тези атаки продължат, то скоро украинците ще имат числено превъзходство на групи от по 30 човека.
Не е сигурно кога точно ще започне втората вълна и дали ще се бави повече, особено след като руските сили нямат много време и доставките на модерно оръжие ще започнат в близко бъдеще. Крайният резултат е, че успехът се отдалечава все повече.
