Първите американски военни кодьори са били индианци

За да запазят плановете си в тайна от врага по време на боевете през Втората световна война, Съединените щати наемат радисти индианци, които да общуват на родните си езици. Но Втората световна война не е първият път, в който индианците влизат в тази критично важна роля. Техният боен дебют всъщност е през Първата световна.

Пазенето на комуникациите в тайна от врага е една от най-важните задачи по време на конфликт. Развитието на съвременните компютри получава огромен тласък по време на Втората световна война, когато подобни машини са използвани за дешифриране на кодирани от врага съобщения. Всъщност първият в света програмируем, електронен, цифров компютър е създаден с тази цел.

Радистите-шифровчици са използвани като тактическо средство за предаване на секретна информация по време на битка като те просто предават съобщения на майчините си индиански езици, които не могат да бъдат разбити от врага.

Много племена и народи работят като такива радисти през двете световни войни – Мекваки, Асинибойн и Мохаук… Но Чокто и Чероки са истински пионери в тази практиката още по време на Първата световна война.

Властите на нацията Чокто твърди, че те са първите индианци радисти-шифровчици, които служат в американската армия.

Това се случва по време на офанзивата Мьоз-Аргон във Франция през 1918 г. По време на тази битка германците разбиват кодовете на съюзниците и се включват в техните комуникационни линии. Дори пращането на ръчно написани съобщения е трудно, тъй като германците улавят средно един на всеки четири бегачи.

Един американски офицер, полковник Алфред Уейнрайт Блур, успява да измисли хитър начин да преодолее затрудненията в комуникацията, след като чува двама войници от чокто в неговия полк да разговарят на родния си език.

Той осъзнава, че няма абсолютно никаква представа какво говорят и че ако той, роден и отгледан в Америка, не може да ги разбере, тогава дори най-добрият англоговорящ германец няма шанс.

Така Блур и няколко чокто войници изпращат тестов код на родния им език – всичко минава успешно. Първото кодирано съобщение, изпратено в битка, идва на 26 октомври, когато Блур нарежда движението на войските от Чуфили към Шардени. Войските се преместват без усилие и пречки, което доказва, че германците нямат представа, че е била дадена такава заповед.

Този извод се подкрепя и от пленени германски офицери, един от които казва, че са „напълно объркани от индийския език и не успяват да извлекат никаква полза“ от слушането на съобщенията.

Номерът проработва и германците са озадачени. Индианските езици се говорят от много малко хора, а казаното рядко се записва; германците просто нямат начин да разгадаят съобщенията.

Не всички военни думи обаче имат пряк аналог в езика чокто, така че радистите импровизират и добавят нови думи, където е необходимо. Например „малка-пушка-стреля-бързо“ означава „картечница“, а „царевица“ означава „батальон“. Тази импровизация в движение прави работата по дешифрирането на техните послания още по-трудна.

Радистите помагат за промяна на хода на битката, която съюзниците в крайна сметка печелят. Тяхната работа във Великата война също така проправя пътя за по-известните радисти от племето навахо по време на Втората световна война.

Те обаче се бият за държава, на която не им пука…

Американските индианци радисти, са от решаващо значение за победите на съюзниците в Европа, но у дома децата им са наказвани, защото говорят същия език в училище. „Имахме тази шизофренична ситуация, в която езикът чокто се използваше като страхотно оръжие във войната, но децата у дома са бити в училище, защото го използват“, каза Джуди Алън, старши изпълнителен директор по племенните връзки с нацията чокто Оклахома.

„Двамата войници, които бяха дочути от полковник Блур, вероятно са си помислили, че са загазили, а не че ще решат огромен комуникационен проблем на армията.“

Преди малко по-малко от едно поколение време, 2500 души чокто умират, след като цялото племе е било принудено да напусне земите на своите предци. Но когато САЩ се нуждаят от тях, те отговарят на призива.

Американските индианци се борят за страна, която дори не ги смята за граждани, защото те нямат да получат американско гражданство до 1924 г.

„Войниците от чокто са невероятно любезни и готови да споделят езика си. Не трябва, но го правят. Те притежават нещо уникално и са невероятно горди с него“, казва д-р Уилям Медоус от Щатския университет в Мисури.

Смелата и недооценена работа на американските индианци през Първата световна война и последвалите войни са примери за чистата отдаденост на техния дом и техния народ и никога не бива да бъде забравяна или пренебрегвана от Съединените щати.