Кулата с черепите в Ниш – символ на страх, който се превърна в символ на свобода

Османската империя е известна с това, че създава конструкции от черепите на бунтовници, за да плаши противниците си. Първото сръбско въстание срещу османската власт избухва през февруари 1804 г., като негов водач е Карагеорги Петрович. То се състои в Смедеревския санджак, и продължава до 1813 г. като представлява първия етап на Сръбската революция.

Карагеорги Петрович

Преди да започнем, трябва да уточним, че населението по време и след падане на Смедеревското деспотство под османска власт е изцяло християнско и предимно българско. В неговата територията попадат средновековните Браничевска и Белградска области. Бунтът среща подкрепа от много българи от Поморавието и Видинско. До такава степен, че въстанието може да се нарече сръбско-българско (по това време българиживее дори в самия Белградски пашалък). Участват изявени имена като полковниците Кондо, Драган Папазоглу, Киро Бекярски, Узун Мирко, прочутият Хайдук Велко, а преговорите за мир с “Високата порта” са водени от българина Петър Ичко.

В хода на руско-турската война от 1806-1812 г. войводите от населената предимно с българи малка област Поречие, Петър Добрянец и Миленко Стайкович търсят помощ от руснаците, за да се изгради българско княжество там. При преговорите със султана през 1808 г. обаче Кара Георги предава тези земи без съображения с българите.

По-късно на Берлинския конгрес, под ходатайството на Русия, Сърбия ще получи Ниш.

На 19 май 1809 г. 3000 бунтовници под командването на Стефан Синделич са нападнати от османците на хълма Чегар, в Ниш. Те били сразени заради липса на координация, която до голяма степен се дължи на съперничеството между командирите и в резултат бойците не успяват да получат подкрепа от другите въстанически отряди. Османците имат численото превъзходство, но губят хиляди войници при редица неуспешни атаки срещу бунтовниците. В крайна сметка обаче побеждават.

Част от кулата

След битката управителят на Румелийския еялет (еялет е най-голямата административно-териториална единица в Османската империя) Хуршид Паша заповядва главите на бунтовниците да бъдат одрани и изпратени при османския султан Махмуд II. След като султанът ги вижда, черепите са върнати в Ниш, където османците построяват кула от тях като предупреждение за немюсюлманските жители, които обмислят въстание.

Структурата е висока 4,5 метра и първоначално се състои от 952 черепа, вградени от четири страни в 14 реда – местните я кръщават „кула на черепа“. В годините след построяването й много от тях падат от стените и някои са взети от роднини, които мислят, че могат да идентифицират черепите на починалите си членове на семейството и да ги погребат, а други са взети за сувенири. Мидхат Паша, последният османски губернатор на Ниш, заповядва останалите черепи да бъдат премахнати от кулата в началото на 60-те години на 19 век. Той осъзнава, че структурата вече не служи като ефективно средство за обезсърчаване на потенциалните бунтовници, а само насърчава негодуванието срещу османската администрация, напомняйки на местните жители за жестокостта на империята.

След като османците се оттеглят от Ниш през 1878 г. и Сърбия получава града, Кралската сръбска армия започва да го претърсва, за да открие изчезналите черепи. Някои са намерени погребани, а един е намерен вграден дълбоко в стените на кулата и е изпратен в Националния музей в Белград. След това се изгражда покрив, върху който е поставен кръст. Основите на така изградения параклис, проектирани от архитекта Димитрий Т. Леко, са осветени през 1894 г. Сложена е и възпоменателна плака близо до параклиса през 1904 г. Той е реновиран през 1937 г., а на следващата година е добавен бюст на Синделич. През 1948 г. черепната кула и параклисът са обявени за паметници на културата с изключително значение и попадат под закрилата на Социалистическата република Сърбия. По-нататък става и още едно обновяване, през 1989 г. Към 2014 г. 58 черепа са останали вградени в стените на кулата. Този, за който се твърди, че принадлежи на Синделич, почива в стъклен съд.

Кулата с черепите се смята за символ на борбата за независимост от Османската империя. В началото на 30-те години френският поет-романтик Алфонс дьо Ламартин пише за кулата при посещение на Ниш, който по това време все още не е част от Сърбия, а част от Османската империя:

Видях голяма кула, издигаща се сред равнината, бяла като париански мрамор… Вдигайки очи към паметника, открих, че стените, които уж трябва да са изградени от мрамор или бял камък, са съставени от правилни редове от човешки черепи; тези избелени от дъжд и слънце и циментирани с малко пясък и вар черепи, образуваха изцяло триумфалната арка, която ме приюти от слънчевата топлина. На места части от косата все още висяха и се развяваха, като лишей или мъх, с всеки полъх на вятъра. Планинският бриз, който тогава духаше, проникваше в безбройните кухини на черепите и звучеше като траурни и тъжни въздишки. Очите и сърцето ми поздравиха останките на онези смели мъже, чиито отрязани глави направиха крайъгълен камък на независимостта на родината им. Той винаги ще учи децата на стойността на независимостта на един народ, показвайки им реалната цена, която бащите им трябваше да платят за това.

Редакцията благодари на Ал Тацов за помощта