Как USS William D. Porter щеше да убие Франклин Рузвелт
Каква е мечтата на всеки един немец по време на Втората Световна война? Това е мечтата да успеят да премахнат американския президент Франклин Рузвелт. Историята обаче ни показва, че има достатъчно случаи, в които немските войници са били доста близо до изпълнението на тази история, но те никога не са се доближавали до самите американци. Точно така, има момент в историята, когато американския флот е много близо до изпълнението на немската мечта. Нека започнем от самото начало:
На 6 юли 1943 г. USS William D. Porter познат още като кораба „Willie Dee“ е готов да влезе в бой. Корабът взима своето име от един морски офицер на флота със същото име. Поставен е под командването на лейтенант-командир Уилфред А. Уолтър. Уили Ди скоро се превръща в един от най-верните кораби и по някаква причина се озовава на грешното място в грешното време. Това е един от най-опасните кораби на американската флота, готов да унищожи дори Рузвелт.
Как се стига до това? Нека приемем, че екипажът е пълен със зелени глави, които никога не са обръщали внимание на лекциите и в серия от грешни решения ще успеят да повредят кораб за 6 милиона долара. Някои биха описали серията от изцепки като комедийна величина. В последствие ще започнат да правят редица други грешки. Пикът на проблемите започва с добавянето на още един кораб – USS Iowa. Това е тайният кораб на Рузвелт, главният секретар Кордел Хъл и други специални военни кадри от флота и авиацията. Всички те заминават за така наречената Техеранска конференция. Срещата ще бъде между Рузвелт, Чърчил и Сталин.
Още с излизането на морските портове, проблемите се нареждат един след друг. На 12 ноември 1943 г. около една нощ преди Рузвелт да тръгне за Северна Африка, черната овца на флотата прави своята рутинна маневра. Уили Ди се движи назад до съседен кораб. Никой не знае какво точно се е объркало, но Уили успява да удари втория кораб и да счупи неговата котва, причинявайки разкъсване на основните линии, падат спасителни лодки и други парчета от оборудването.
Уили Ди се разминава без никакви проблеми. Това ще е само началото на големия терор. На следващия ден ще тръгне с други 4 кораба от американските териториални води и ще започне своя път към Атлантическия океан. Унищожителят поддържа много сериозна радио тишина, за да не се налага да бъде прихващан от противниците.
Внезапно се разнася много сериозна експлозия и корабите веднага започват да правят защитни маневри срещу немските подводници. Всички правят това, но не и Уили Ди.
Маневрите продължават, докато капитан Уолтър не признава, че това е негова грешка и един подводен заряд е паднал от кораба в движение. Предпазителят не е бил включен и веднага щом бомбата е стигнала до дъното, последвала детонация. Един моряк пада зад борда от ударната вълна и не е открит никога повече. Още по-голямата изненада идва от двигателното отделение, когато един от бойлерите няма никакво внимание.
Един ден по-късно, на 14 ноември, Рузвелт решава, че иска да тества колко точно е силата на неговата флота. След като корабът минава Бермудите, Рузвелт дава нареждане да се направи тест на всички ПВО системи на кораба Айова.
Екипажът веднага пуска балони и симулира стрелба по въздушни цели. Както може да се досетите, моряците на Уили Ди решават, че също искат да се включат в действията. Командир Уолтър изпраща своите мъже по бойните си позиции.
Някои от мъжете започват стрелба по балоните на Айова. Други, без никаква логика в действията си, са готови да стрелят с торпеда по Айова.
Лоутън Даусън и Тони Фацио трябвало да активират торпедата. По време на учебни маневри, те трябва да премахнат детонаторите и да ги поставят, когато са в бойна готовност. За изненада на всички, едно от торпедата успява да се детонира още преди да напусне кораба. В тази сутрин Даусън забравя да махне детонатора на торпедо 3. На мостика никой не знае какви опасности дебнат в следствие на глупостите на торпедния офицер.
Второ торпедо също тръгва към кораба и понеже никой не знае дали има детонатор или не, екипажът бърза да отстреля бойната глава. За да не се разруши радио мълчанието, Уили Ди започва да изпраща предупредителни сигнали. Следващият сигнал е за маневра „Пълен назад“. Рузвелт иска да бъде преместен на мостика и да наблюдава движението на торпедото. Айова се чувства заплашена и започва да мисли, че това е опит за покушение на президента. Оръдията се насочват веднага към приятелския кораб, известен с всички величествени изцепки.
За радост на всички, въпросното торпедо успява да се детонира от силна вълна. Целият екипаж е поставен под арест и това ще е първият и единствен случай за задържането на толкова много хора.
Разследването показва, че няма нито един нормален моряк на борда на този кораб и така наречената атака е просто следствие от глупостта им. Рузвелт се смилява над своите моряци и отказва да им се повдига някакво наказание.
Историята се разказва за първи път през 50-те години на миналия век, но вестниците чакат поне още 10 години, за да разкажат какво наистина се е случило. Уили Ди продължава да служи и след края на войната, но този път получава нов екипаж, който е научен да крещи „Не стреляйте, ние сме републиканци!“. Това е репетирано във всяко едно пристанище, в което влизат.
