Как нормирането на храните през Втората световна война направи британците здрави

Нормирането често се смята за вид „гладна диета“, но се оказва, че по време на Втората световна война то не само променя хранителните навици на британците, но и подобрява тяхното здраве. Проучванията показват повишено благосъстояние сред британците благодарение на система за нормиране на храните, която обхваща 14 години.

Преди началото на Втората световна война количеството на храната във Великобритания е силно зависимо от чуждестранния внос. През 1939 г. само около 30% от всичко, което британците ядат, се произвежда в страната. С други думи, 70% от цялата храна във Великобритания преди началото на Втората световна война се доставя от производители и доставчици от целия свят.

Рискът от германски нападения върху търговски кораби сочи потенциал за недостиг на храна в цяла Великобритания. За да помогне за минимизирането на този риск, правителството решава, че трябва да наложи норми. През 1939 г. се появява дажбата за бензин, а през януари 1940 г. тази система достига и върху хранителни продукти. Тя е въведена, за да осигури справедливо разпределение на храната и стоките за всички британци, дори и когато храната стане оскъдна. За първи път се прилага дажба само за бекона, маслото и захарта. До 1942 г. обаче много други продукти, включително мляко, месо, сирене, яйца и мазнини за готвене, също се раздават по определен ред.

В крайна сметка повечето храни попадат под системата за нормиране, с изключение на плодовете и зеленчуците.

Министерството на храните, създадено за първи път през 1939 г., отговаря за осигуряването на адекватна диета за хората във Великобритания по време на Втората световна война и ръководи системата за дажбите. За да гарантира, че всичко остава равно, Министерството на храните дава на всеки мъж, жена и дете книжка с купони, с които да пазарува.

Основните хранителни продукти са директно разпределени с тези купони, докато други артикули, които се считат за по-малко необходими за оцеляване на народа, са разпределени чрез точкова система. На всеки човек е даден определен брой точки, а на конкретни храни са дадени точки. Броят точки, дадени на различни артикули, се променя в зависимост от наличността и потребителското търсене.

Въпреки това, докато войната продължава и недостигът се увеличава, става обичайно хората да чакат на опашки дълго време, само за да стигнат най-накрая до касата и да разберат, че в магазина току-що е свършил артикулът, който са чакали…

До края на войната ето как изглеждаше типичната седмична хранителна дажба за възрастен:

Бекон и шунка – 100 грама
Друго месо – стойност не по-висока от 1 шилинг и 2 пенса (или еквивалентно на два котлета)
Масло – 50 грама
Сирене – 50 грама
Маргарин – 100 грама
Мазнина за готвене – 100 грама
Мляко – 1,2 литра
Захар – 200 грама
Консерви – 450 грама на всеки два месеца
Чай – 50 грама
Яйца – 1 прясно яйце (плюс дажба от сушени яйца)
Сладки – 300 грама на всеки 4 седмици

Разглеждането на тази разбивка със сигурност не изглежда като достатъчно храна, от която да се живее, камо ли достатъчно, за да бъде водещ фактор за подобряване на здравето. Недостигът на храна обаче довежда до това, че британците консумират по-малко месо, мазнини, яйца и захар.

Това се оказва много полезно за цялостното здраве на нацията в дългосрочен план. Както смята диетологът Луиз Бланчфийлд, подобренията в здравето се дължат „най-вече на намаленото месо в диетата им, увеличената зависимост от растителни храни, по-малко яйца и най-важното, по-малко захар.“

Данните също така показват, че смъртните случаи от инсулти и сърдечни заболявания намаляват драстично по време на Втората световна война, вероятно поради дажбата на месото.

Освен това хората, които имат лоша диета преди войната или нямат достъп до висококачествени храни, сега могат да увеличат приема на протеини и витамини, тъй като получават същите дажби като всички останали. Бременните жени и деца също получават допълнителни яйца, мляко и други продукти, за да се поддържат здрави.

Лондон Тауър

Предприемат се също така инициативи от британското правителство и британците, за да се гарантира, че производството на храни в страната е оптимално. Лорд Уултън, който е министър на храните, създава кампанията „Копай за победа“, която насърчава британците да трансформират всякакви зелени площи, които могат да намерят, в зеленчукови петна. Дори тревните площи около Лондон Тауър се използват като зеленчукова градина по време на войната.

Повишеният фокус върху плодовете и зеленчуците по време на Втората световна война също довежда до написване на редица готварски книги за това как най-добре да се оптимизира храната, с която хората разполагат. Рецептите в тях подчертават, че не се губи храна и че с малко храна може да се направи много. Рецепти за борба с умората от дажбите са гениални. Една особено уникална идея е за моркови на клечки. Морковите се използват като алтернатива на плодовете в сладкишите и тартарите поради естествената им сладост. Те дори се слагат на клечка и се дават на деца вместо близалки и сладолед. Нищо чудно, че през това време британците са толкова здрави!

Нормирането продължава да бъде основен елемент в британското общество и след края на Втората световна война, като в крайна сметка завършва през 1954 г. Въпреки че по време на войната храната е оскъдна, нормирането представя на всички британци – богатите и бедните – благородното чувство, че допринасят за военните усилия.

По време на Първата световна война пък правителството първоначално не иска да контролира хранителните пазари. То се преборва с опитите за въвеждане на минимални цени в производството на зърнени култури, макар и да отстъпва в областта на контрола на вноса на захар, месо и зърнени храни. А когато въвежда промени, те са ограничени. През 1916 г. става незаконно да се консумират повече от две ястия, докато се обядва на обществено място за хранене или повече от три за вечеря; въведени са глоби за хора, който са хванати да хранят гълъбите или бездомните животни.

През януари 1917 г. Германия чрез подводниците си се опитва да спре доставките на храна до Великобритания и да предизвика масов глад. За да отговори на тази заплаха, доброволното нормиране е въведено през февруари 1917 г. Хлябът е субсидиран от септември същата година; подтикнати от местните власти да вземат нещата в свои ръце, задължителното нормиране е въведено на етапи между декември 1917 г. и февруари 1918 г., когато доставките на пшеница във Великобритания намаляват до обема, необходим само шест седмици. За да подпомогнат процеса, през юли 1918 г. са въведени дажбени книги за масло, маргарин, свинска мас, месо и захар. По време на войната средният прием на енергия намалява само с 3%, а приемът на протеини с 6%.