Глад за мир, отговори и калории

В началото на 1945 36 американци лежат в леглата си в стая без прозорци, всеки сам с мислите си, и се опитват да заспят въпреки глада. Няколко седмици по-рано всеки от тях беше в чудесна форма, здрав и млад, с непримиримо желание да служи на родината си. Но в последствие командването решава да намали дажбите им наполовина. През деня мъжете се опитват да се смеят и да се шегуват, но нощно време депресията настъпва. Въпреки мъките, те не се предават, като истински войниц… само че те не са войници: те са пацифисти, които се жертват за науката.

През 1943 – година преди това изследване да започне – САЩ е вече втора година във Втората световна война. Кариерата на доктор Ансел Кийс се развива много добре: той става началник на новосъздадената Лаборатория по психическа хигиена към Университета в Минесота, а проучванията и експериментите му са финансирани от дълбоките джобове на Американската армия. Това финансиране идва от изобретението на Кийс наречено „K ration“ – пакет с джобен размер, който съдържа храна със стойност 2830 калории, 33 грама протеин и повечето витамини, от които войниците имат нужда за ден. Въпреки слабата си популярност на питателното пакетче в армията заради честите злоупотреби, но главнокомандващите са впечатлени от работата на Ансел и в резултат го назначават като специален асистент на секретаря на войната и го подпомагат в изследванията му в областта на ефектите от храненето и глада. Освен пари, военните му дават и доброволци – млади момчета пацифисти, които отказват да се сражават на фронта.

Доктор Ансел Кийс, 1945 Снимка: Wikipedia

Дисциплината сред доброволците първоначално е много ниска. Те показват силно нежелание за работа основно заради неудобните условия, на които са подлагани – студ, жега, влага, жажда… Един от експериментите изисква да лежат на легло в продължение на месец. Друг пък изследва последствията от липсата на конкретни витамини в организма на човек. На всичкото отгоре е очевидно, че всички експерименти имат за цел да направят американския войник по-силен, по-издръжлив и по-способен в битка – нещо, което директно противоречи с пацифизма на младежите.

Един от асистентите на Кийс, Харолд Гетзков – също доброволец, усеща нарастващото недоволство и обръща внимание на ръководителя. Излиза, че той самият също не се чувства добре с това, което прави, и се чуди дали резултатите от изследванията не биха могли да имат някакво по-мащабно приложение, например, в срещу нарастващия глад в Европа. Войната разрушава посеви из целия континент като прави големи площи земя необработваема в близко бъдеще и така много хора скоро ще бъдат застигнати от глад. В боя участват и държави извън Европа, които също имат пръст от унищожаването на храната, така че по естествен начин на тях се пада задължението да възстановят тези загуби.

Науката обаче все още не разбира добре глада. Какво причинява той на сърцето, костите и психиката? И най-важното: какъв е най-добрият начин да нахраниш вече гладен човек – бавно или бързо, първо с витамини или първо с протеини… Кийс осъзнава, че е в перфектната позиция да отговори на тези въпроси. Има лаборатория, има финансиране, а като бонус доброволците му ще са мотивирани от гладните дечица в Европа, а не от идеята да помагат на войниците да убиват по-успешно.

Брошура за набиране на доброволци за изследването

В края на 1944 Армията решава да финансира Кийс за една година. 36-те доброволци, за които споменахме, пристигат в лабораторията му под футболния стадион на университета на 19 ноември. Въпреки че участват в експеримент, на тях им е разрешено да се разхождат свободно и дори да участват в университетските дейности; те дори са задължени да ходят поне по 35 километра на седмица (което по-късно в изследването ще трябва да правят с другарче, което да следи доброволецът да не мами). Към тях има само едно изискване – да се хранят единствено с даденото им от лабораторията.

През първите 12 седмици е Контролната фаза. Тогава „морските свинчета“, както мъжете сами се наричат помежду си, са изследвани, за да се определи цялостното им психическо и физическо здраве. Тогава все още те се чувстват добре. След като Контролната фаза приключва обаче, започва Гладната фаза.

През следващите 24 седмици подкожните мазнини на „свинчетата“ намалява, така че седенето на твърди повърхности става неудобно и много от мъжете си носят възглавнички, върху които да седят. По същата причина им е студено през цялото време – телесната им топлина спада с почти градус, а сърдечният намалява до 35 удара в минута. Мъжете губят всякакъв интерес към жените и в свободното си време разглеждат готварски книги. Единствена цел на живота им става храненето, което за тях се съдържа във внимателно измерени и подготвени порции картофи, зеле и хляб.

Участници в експеримента

Психологическите ефекти обаче са най-тежки. Двама са изключени от експеримента за измама, трети – по здравословни причини, четвърти – по психиатрични причини, а пети нарочно отрязва три от пръстите си, за да бъде премахнат от изследването без да го смятат за страхливец. Появява се и още един проблем пред Кийс: войната свършва. Гладуващите в концентрационните лагери са постепенно освобождавани и въпросите по изхранването на населението започват да се решават на локално ниво. Каква полза тогава от целият този напън, щом резултатите ще са готови чак след като проблемът вече е решен?

През последните 12 седмици е Възстановителната фаза. Мъжете са разделени в 4 групи като всяка група получава увеличение на хранителните си дажби съответно с 400, 600, 800 и 1200 калории. На някои се дават и хранителни добавки като витамини и протеини, за да се проследят ефектите от различни методи на захранване. След това някои от мъжете ще останат за още 8 седмици, Неограничена фаза, през които ще могат да ядат каквото и колкото си искат, но все още ще бъдат наблюдавани и изучавани.

* * *

Едно от най-важните заключения на изследването е, че добавките от витамини и протеини имат много малък ефект върху възстановяването на гладуващите. Най-важният фактор за бързото и успешно захранване е чисто и просто количеството калории, които получават след глада. Изследването също така показва, че колкото и да са изгладнели, хората могат да се хранят сами, без странична помощ или тръбички. Това е важно откритие, защото много от помощите до този момент включват и апарати за хранене.

Експериментът приключва през декември 1945 с 32 останали доброволци (включително и мъжът, който си отряза пръстите, който по-късно моли да го приемат отново). Въпреки че ще отнеме още няколко години преди Кийс да публикува официалните резултати, той и Харолд издават малка книжка от 70 страници с илюстрации озаглавена „Мъжът и гладът: Психологически наръчник за спасителни отряди“ („Men and Hunger: A Psychological Manual for Relief Workers“). В него заедно със снимки са представени някои от изводите и информацията от едногодишния експеримент.

През 1950 Кийс публикува труд в два тома и общо 1385 страници, озаглавен „Биология на човешкия глад“ („The Biology of Human Starvation“). Днес той е особено полезен при лечението на хранителни разстройства.

Същият глобален конфликт, който мотивира доктор Ансел Кийс, довежда и до края на подобни експерименти след като пред света се разкриват отвратителните опити с хора, които нацистите правят. Затова и световната научна общност изготвя Нюрнбергския кодекс, а по-късно и Хелзинкска декларация, с които се поставят етичните граници по отношение на експериментите с хора.