F-105 Thunderchief – инженерното недоразумение, което пилотите обожаваха

През 1951 г. Republic Aviation решава да прекрати производството на F-84 и да започне разработката на нов боен самолет. Компанията е представила проекти на Пентагона и подготвя прототим с името XF-103. Идеята за създаването на по-сериозен боен самолет постоянно излизала на преден план и затова компанията побързала да действа. Представеният прототип никога не бил произведен, а заместен със следващ проект.

Идеята за F-103 била да се превърне в бомбардировач, развиващ скорости от мак 3. Авиоинженерите се кълнели, че ще натоварват всичката технология до максимум, за да предадат на американските ВВС един съвършен самолет. Обещанията са за титаниев скелет, бойни двигатели с турбоджет и афтърбърнър и маневреност, която няма да има аналог. Дори и след тази гръмка презентация, компанията продължава да прескача модели, докато не се принуждава да заложи на F-105.

Снимка: By USAF – USAF [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2150567

Първоначално се произвеждат два прототипа, но финалният резултат няма нищо общо и с двата. Тялото на самолета на дължина било с размерите на танк, за сметка на това присъствали малки крила в средата на самолета, а коремът бил непокътнат, защото колесниците са изместени, за да има място за товареното на ядрени бойни глави. Безумните решения на компанията не можели да продуцират желаните резултати, всеки тест на прототип показвал, че подобен самолет не само трудно ще излети, но никога няма да стигне дори скоростта на звука, а ако евентуално го направи ще бъдат необходими много екипи, които да събират частите.

Накрая екипът се принуждава да потърси помощ от Националния комитет по аеронавтика. В лабораторията на Лангли, инженерите започнали да подпомагат абсурдния проект. Първоначалното им предложение е да използват бутилката на Coca-Cola за вдъхновение, но главният инженер Александър Картвели не бил очарован. Неговата идея за авио дизайн включвала гладки линии, а не захарна газирана вода, както той самият обяснявал. И най-важното, проектът му не трябвало да прилича на краставичка, когато излети. Въпреки протестите, промяната на формата дава скорост от Мак 2.15, маневреност като никоя друга до този момент и невероятно ускорение с помощта на двигателите от Pratt & Whitney.

Снимка: By USAF – U.S. Air Force photo No. 060831-F-1234S-039 from the National Museum of the USAF website [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2150594

Проектът така и не започнал с производството на прототипи и тестови самолети. Първият пуснат самолет през декември 1959 г. чупи рекорда за скорост – 1945.6 км/ч. Това било напълно достатъчно, за да се започне производството, а и Виетнамската война чука на вратата. Когато влиза във въоръжение и започва бойното си кръщене, плановете за атомен свръхзвуков бомбардировач за отдавна зачеркнати. F-105 се превръща в товарно муле, което пренася около 7.5 тона бомби, останали на склад от ВСВ. Макар и скоростта да е от особена важност, авиаторите знаели, че Виетнам е достатъчно добре подготвен за въздушни атаки от скоро разполага с най-модерните ПВО-та на СССР, а китайското правителство доставя достатъчно ракетни установки земя-въздух, както и наземна система за прихващане, която се използва в МиГ.

С новата техника, американските авиатори са принудени да летят ниско, прикрити от планините. Терминът „Пускам се до центъра“ е бил просто команда за бомбен заход над Ханой. Маршрутът от 25-30 километра до града предлагал достатъчно възможности за прикритие. Скоро подножието на планината е запълнено с празни самолетни резервоари и празни бойни пилони.

Снимка: By USAF – U.S. Air Force Museum website [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2150585

Механиците поставяли бомбите върху крилата на самолета, което значително излагало на риск пилота, защото всеки точен изстрел можел да доведе до детонация. Скритото бомбено отделение пренасяло огромен резервен резервоар. Около 75% от бомбардировките над Северен Виетнам са извършени с този самолет. Базите били две летища в Тайланд – близо 1000 километра от целта. Поради огромните товари, самолетите трябвало да презаредят още един път непосредствено след излитането. Въпреки забраните, самолетите-цистерни много често трябвало да прелитат във вражеска територия, за да заредят бойните самолети.

И през 3-те години и половина на бомбардировки, нито един пилот не може да каже защо са били необходими толкова бойни заходи. Практически във Северен Виетнам липсват големи заводи, петролни рефинерии и други по-специфични обекти. Страната разполага само с няколко малки електроцентрали, обикновени жилищни сгради и няколко примитивни летища за МиГ-овете си. Въздушни битки се водели рядко и можели да се превърнат в сериозен конфликт. Когато се случва спречкване между МиГ и F-105, президентът Джонсън заявява, че няма да има повече сражения, а и самият той се надява, че няма да започне 3-тата световна война. Въпреки това в архива са записани около 27 свалени МиГ-17.

Снимка: By USAF – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 541859., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=965597

Макар и самият самолет да не е подготвен за въздушна битка, скоростта му е впечатляваща и за времето си не може да бъде настигнат или прихванат от никого. Инженерите успяват да поставят и първата роторна картечница. По изчисления на пилотите, тя можела да изстреля всички 6000 патрона за 11 секунди. Всички били инструктирани да стрелят на секундни откоси. За 27-те победи, F-105 дава 7 жертви. Междувременно МиГ-21 вече бил сериозно предизвикателство. Скоростта на този самолет се изравнявала с тази на F-105. Руският изтребител успял да вземе 15 жертви. По-малкият МиГ-17 обаче не можел да противодейства и винаги бил сигурна жертва.

Твърдението, че този самолет е железен и винаги ще върне пилота у дома, е твърде пресилено. Около 833 самолета са произведени за бомбардировките на Виетнам. От тях 395 са свалени. След войната още 612 самолета се разбиват по редица технически причини – това са около 3/4 от цялото производство на самолета. F-105 остава в историята като един от най-обичаните самолети (поне за пилотите) и най-чупещата се бойна машина в мирни времена. През 1970 г. е официално пенсиониран. Днес едва 96 самолета остават на изложение в различни музеи. Странното е, че и до днес всеки ветеран от Виетнамската война смята, че няма по-добър самолет от този. Невероятната скорост и маневреност все пак успява да компенсира факта, че този бомбардировач влиза в листата на летящите ковчези. И какво може да се очаква от проект, който започва живота си като атомен свръхзвуков бомбардировач и накрая се превръща в тежкотоварно магаре за бомби.

Заглавна снимка: By USAF – U.S. Air Force photo no. 060928-F-1234S-019 [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6414952