Алеята на ангелите – пропагандната плоча на Русия за измиване на кървавите ръце
През последната седмица се появи засилено и много сериозно внимание към Монумента на окупационната червена армия. Да, името най-вероятно дразни достатъчно хора, но вече сме забелязали присъствието на толкова силна и влиятелна пропаганда, в която едната страна не спира да изкривява историята в своя полза, преписвайки дивиденти на себе си. Свикнали сме да четем историята на победителите, която няма право на втори прочит. Свободата и правото на информация вече е доста по-висока на днешния стандарт, а критичното мислене е право на всяко човешко същество.
Спорно е до каква степен можем да се броим за освободени от Червената армия, както и за вражеска страна на СССР, след като срещу нея не е изпратен и един войник, впрочем същото може да се каже и за САЩ и Великобритания. Нека говорим за всички грехове. Факт е, че България е бомбардирана от съюзниците като част от подчинените немски територии. Разбира се, до днес се твърди, че ние сме фашистите, но как точно сме фашисти, след като нито един български евреин не е изпратен в лагер, както и нито един български войник не воюва, а се защитава. Най-вероятно мнозина ще обърнат внимание на Македония и ще говорят за нея, но тя е отделен материал и препоръчваме да се запознаете с него.
Като окупатори, българите дават милиони за инфраструктура и създаването на училища и пътища. Монументът на окупационната червена армия може да ни напомня само, че сме покорени и поробени за втори път, лишени няколко пъти от златния резерв и съдени като съюзници на Германия, при това от самия СССР. Това е символът на паметника и няма нищо общо с освобождение. Въпреки това ще откриваме много и интересни опорки по тази тема.
И след като бившия СССР и днешна Руска федерация продължават да използват паметници, искаме да разгледаме фактите и да обърнем внимание на един от сравнително новите монументи, които трябва да работят в полза на Руската федерация за прокарването на нова история, удобна за манипулация и създаване на повече напрежение.
Добре дошли в Донбас и така наречената „Алея на ангелите“. По думите на създателите, това е паметна плоча на всички деца, които умират по време на украинските бомбардировки срещу Народна република Донбас. Конфликтът, който Путин започна като 3-дневна военна операция и продължава вече цяла година, очевидно има нужда от своите опорки за разпалване. Историята продължава да ни показва и още един специален елемент, който не можем да игнорираме – създаването на фалшива пропаганда.
Този паметник съдържа имената на деца, които са загинали в изкуствено създадената война на Руската федерация. Открай време забелязваме една и съща тенденция – фотошопване на снимки с войници от батальона Азов с нацистки знамена. Същите бяха разкрити като много евтина манипулация, която спокойно може да работи единствено и само за Руската федерация.
Да започнем от самото начало, Русия докарва оръжия и изпраща своите любимци от Вагнер, които да се възползват от обстановката и да създадат добре познат въоръжен конфликт, който продължава с години. Човешките жертви наистина са много, но още по-странното е, че Русия прокарва идеята за преследване и тормозене на жители, които говорят руски език и се определят като руско малцинство в Украйна. Интересен въпрос би бил тогава: защо Русия не се обърна към ОН и не показа доказателства за извършването на геноцид.
Минаха много години, откакто Арменския геноцид беше наблюдаван и до днес архивите могат да извадят тонове снимки и да покажат зверствата. Тук обаче липсват такива факти. Твърдението, че има извършван геноцид, беше отхвърлено от всяка една комисия и НПО, изпратено да разследва всичко това. Показанията на Станислав Асяев доведоха до присъда в затвор, след като той самият решава да разкаже как изглежда живота след обявяването на независимост. Да твърдим, че сред жертвите няма деца, означава, че отричаме хода на настоящата война, както и предишната сепаратистка, оркестрирана изцяло от Русия.
Въпросният паметник трябва да превъзпита и да промени мирогледа на жителите на новите територии. Той трябва да начертае ясната граница между доброто и злото. Единственият проблем е, че в най-добрият случай можем да говорим за проверката на списъка със загинали деца в Донбас и Донецк, но никога няма да разберем кой точно е натиснал спусъка. Избираме този паметник и по още една причина, той е единственият бастион, който трябва по някакъв начин да показва правотата на Руската федерация.
За огромно съжаление на Руската федерация, Международният съд не открива абсолютно никакви доказателства за извършването на украински геноцид във въпросните територии. Историята показва, че 30 независими изследователя предупреждават Русия да спре със своята популярна практика да обвинява друг – огледални обвинения – за своите собствени дела. Има и доста примери по темата:
На 24 януари 2015 г. в Мариупол се изсипват далекобойни ракети от системата Град, които убиват 30 души и раняват още 128. През 2018 г. разследващата група на Bellingcat посочва, че нападението е било извършено изцяло от руската армия. Тук е редно да се замислим за някои факти, ако това е бил вътрешен затворен конфликт на Украйна, как сепаратистите се сдобиват с руско оръжие, при това толкова напреднало? Малко по-късно ОН посочва, че атаките са извършени с ясното осъзнаване, че се атакуват цивилни райони. Тази атака идва след нападението на автобуси на контролния пост в Бухас.
Сепаратистите решават да ударят украинските позиции на магистрала H20 и смятали, че са успели да отворят линията, което в последствие е оказва директна стрелба по автобуси с цивилни. По думите на новите политици от Донецк, армията им нямала силите да стреля на такова разстояние, но отново да попитаме: как армията им разполага с ракетни установки „Град“? Няма отговор на това, но жертвите са факт. През февруари 2015 г. има и ракетни удари по Краматорск, които отново са извършени от руски сили и про-руски сепаратисти. Официалната статистика посочва, че са убити 17 души и още 60 са пострадали. Изстреляни са 32 ракети, 18 от тях са паднали в цивилни зони, докато 14 са успели да ударят военното летище близо до тях.
Най-вероятно бихте заявили, че всичко това е добър повод за 3-дневната военна операция/пълна война от страна на Русия. Има само един проблем – през годините сме забелязали, че когато дойде време за спасяване на цивилно население, Руската федерация не се справя толкова добре. Нека си припомним обсадата в Беслан и отношението на руските специални части в опита да преговарят и да изведат децата – посочваме тях, защото очевидно те са на първо място. Салонът на училището е разтресен от експлозии.
Русия винаги ще твърди, че не е отговорна, докато самата терористична организация ще отрича всичко това. Това е само един от примерите. Обърнете внимание на списъка на Русия и поробените от нея нации, преди да се говори за освобождение, обширната военна дейност на миролюбивия народ може да повдигне много въпроси.
И така достигаме до настоящата война, която отново показва, че Руската федерация наистина е загрижена за децата, при това до степен, в която вече дори не се прикрива или опитва да води война по етични закони. Имате нужда от примери? Нека помогнем:
До този момент Русия официално е успяла да изсели над 1 милион души от Украйна, които по нейни думи са поискали да напуснат страната доброволно и да се възползват от единствения предоставен руски коридор, насочен в този случай към Русия. Сред изселените присъстват повече от 180 хиляди деца.
Те отиват в сиропиталища, осиновяват се или просто изчезват. Няма информация какво се случва с тях, но фактите са очевидни. Всички деца трябва да преминат възпитателни класове в Русия. По този начин трябва да напомним, че Русия нарушава закона за геноцид в Член 2. Пьотр Толстой ще заяви на 17 март 2022 г. в национален ефир, че децата са били зомбирани и нямат представа, че са спасени – честно казано не ги виним, свободата с пушка е преживяна и в България.
Руските сили умишлено нападат и поразяват цели, на които с ясни думи е написано „Деца“. Пример може да бъде театърът в Мариопул. От двете страни с голям надпис е написано „Деца“, но само няколко дни след поставянето на обозначението, ракетният удар от самолет е успял да изравни сградата със земята. Добрата стара руска пропаганда бърза да отрече, но нека напомним, че оцелелите съобщават за въздушен удар и преминаване на самолети, а Украйна няма самолети в този момент, впрочем и до сега не е получила такава военна помощ.
Жертвите са над 600 души. Ударът от 16 март показва, че освободителите и денацификаторите изобщо не се интересуват от децата, но същевременно поставят плочи и паметници, обвинявайки други за своите собствени действия. На 7 май 2022 г. руски самолети удрят училище в Луганска област, убивайки още 60 души, които се крият. Бомбардирани са единствените пътища за бягство на хора от Мотижин.
Към това нека добавим и други интересни качества на руските войници в Украйна. Доклади за сексуално насилие над жени, момичета, мъже и момчета са получени в региони на Донецк, Харков, Херсон, Киев, Миколаев и други области. Всички дейности посочват едно и също: групово изнасилване на майки и техните деца, нападение в укрития и гавра, изнасилване на родителите пре децата и обратното.
Организацията Amnesty International ракзказва историята на жена от Буча, която е била нападната от войници. Същите застрелват мъжа ѝ, а детето ѝ се крие в банята, докато войниците я изнасилват. Друг случай от Буча е на изнасилено 11-годишно момче, а майка му трябвало да наблюдава всичко завързана на стол. Подобни изпълнения също са описани в закона, определящ едно нападение като геноцид.
Една от най-загрижените страни за децата, в момента играе своята най-грозна роля в театъра на войната. Показва много ясно как изглежда мирът ѝ, каква точно е пропагандата и как накрая се поставя паметник, с който се измиват чуждите ръце. Винаги е по-лесно да се обвини друг за собствените грехове.
Ако още не разбирате посочения лайт мотив на този материал, искаме да обясним ясно, че има деца, които са умрели по време на сепаратистката война в Донбас, има и официално изявление на ОН, посочващо, че украински войници не са участвали в избиването на такива. На този етап виждаме една зловеща подигравка с паметта на тези деца, издигнати като пореден руски флаг на пропагандата, за да може през следващите 9 години да има водещи като Олга Скабеева, повтарящи безкрайното „В Украйна убиват деца!“. Така е, но децата са убивани от руснаци-денацификатори.
В хода на този материал и търсенето на повече информация за жертвите от Донбас и имената, присъстващи в Алеята на ангелите, попаднахме на един и същи материал, копиран от поне 10 съмнителни сайта, но с идентичност до всяка една запетайка. Евентуалната промяна може да бъде открита само и единствено с искането да бъде изслушан Греъм Филипс. Ако се чудите кой е той, нека подскажем – лакеят на руската пропаганда във Великобритания.
Той пристига в Киев, за да направи блог на всички публични домове на Киев и да разказва за живота там всеки ден. Едно десетилетие по-късно е активиран като един от най-големите путинофили и вече е квалифициран да говори за военните престъпления. Получава възможност дори да говори със задържан доброволец от британски произход, който да даде посланието на света относно руската освободителна война – поредният епизод.
Видеото показва окованият Айдън Аслин, който обяснява как тази война е напълно оправдана и Русия освобождава Украйна. Междувременно Женевската конвенция се активира и посочва, че Айдън е бил измъчван и тормозен, за да каже това, което руската пропаганда се опитва да чуе. Греъм прекарва много години в Донбас и продължава да изпълнява пропагандните планове на Русия. Носител е на руски медали за отразяване на събитията на бойната линия, продължава да твърди, че Украйна е управлявана от нацисти – големият кошмар на Русия. И е на мнение, че въпреки докладите на различни организации, случващото се в Буча било оркестрирано.
За тези си дела и разпространяването на фалшива информация, същият „журналист“ е санкциониран от Великобритания, а каналът му в YouTube е изтрит и всички банкови сметки са замразени. Ако следите редовете до този момент, лесно може да забележите, че става въпрос за личност, която официално се опитва да се представи като месията на истината, подплатен с финансиране и покровителство от Руската федерация.
Очевидно за прословутите пропагандни сайтове, той е на много по-високо ниво от ОН, Международният съд за защита правата на човека и други големи институции. Що се отнася до паметника, той продължава да е една сериозна подигравка с паметта на децата, с паметта на пострадалите и на цялата тази война. Тук идва и най-важният въпрос: отрича ли се Алеята на ангелите?
Не, не се отрича, деца наистина са умирали в оркестрирания конфликт, както умират и сега. Въпросът тук е друг: кой е дръпнал спусъка? Винаги мислете, когато една държава поставя своите паметници, каква точно пропаганда се опитва да прокарва?
Заглавната снимка е на момче, играещо с танк на поляната пред блока си в Донбас. То не осъзнава, че е спасено от руските сепаратисти, особено след като блокът зад него е изгорен.
