На 8 февруари 1952 г. Delta Democrat-Times пуска материал от Хенри К. Николас, озаглавено „Главата горе! Светът ще бъде прекрасен след 50 години!“ Никълъс казва на Международния конгрес по космонавтика в Лондон и на конвенцията на Американското химическо дружество в Ню Йорк, че прогнозите, описани в статията, не са на писатели на научна фантастика, а по-скоро „трезвото заключение на най-големите ни учени, включително много от най-известните ни Нобелови лауреати.“
Този маниер на спекулации с евентуалния технологичен напредък в бъдещето и представляват консервативното мнение на невероятно умни хора, е една от най-популярните формули за писане на нехудожествен футуризъм, датираща поне от Джон Елфрет Уоткинс-младши и неговата статия за броя от декември 1900 г. на Ladies’ Home Journal „Какво може да се случи през следващите сто години“. И тази статия от 1952 г. е страхотен пример за техноутопичното мислене, което толкова много хора днес смятат за Златния век на футуризма.
През този век няма да има повече световни войни. Следващите 50 години ще бъдат поле за невероятно увеличение на богатството и просперитета на много държави, а световният стандарт на живот непрекъснато ще се повишава. Заплахата от пренаселение на Земята ще изчезне с достатъчно пространство за всички, като по този начин ще бъде премахната една от съществуващите причини за войни и революции.
До 2000 г. ще бъдат открити лекове за повечето заболявания на човека. Средната възраст ще бъде около 100 години. Пътуванията в космоса с космически кораби ще бъдат вече обикновена форма на транспорт, с редовни пътувания до различните планети. Редица изкуствени луни, направени от човека, ще обикалят около планетата.
Статията цитира и д-р Джеймс Брайънт Конант, президент на Харвардския университет, за бъдещето на ядрената война. Интересното е, че в статията се твърди, че ядрената енергия ще се окаже провал и с времето ще отстъпи пред слънчевата енергия като „неизчерпаем източник на нови мощности“. Тази надежда за бъдещето на слънчевата енергия всъщност не е нова – по време на Втората световна война също са правени подобни прогнози за подема й след войната (ако светът въобще оцелее).
Атомната световна война е предотвратена през 50-те години, макар и едвам-едвам, според д-р Джеймс Брайънт Конант, световно известен химик и президент на Харвард.
Комунистическият свят и неговите противници, които след това контролират по-голямата част от света, донякъде са улегнали от „времето и условията“ и стряскащите нови разкрития за мистериите на Вселената.
Атомната енергия е разочарование както като разрушително оръжие за война, така и за нейното конструктивно развитие в мирно време. През 70-те години атомната енергия е заменена със слънчева енергия като неизчерпаем източник на нова енергия.
С тази промяна, която е напълно установена до 1985 г., светът най-сетне реализира вековната си мечта да вдигне по-голямата тежест от труда си от плещите на човека.
Д-р Адолф Бутенанд от Германия и други нобелови лауреати от Швеция, Финландия, Англия, Франция и Америка са съгласни с д-р Конант, че слънчевата енергия ще направи революция в света чрез снабдяването на човека с неизчерпаем и до голяма степен неизползван източник на евтина мощност.
Количеството такава евтина енергия, достъпно за хората през 2000 г., ще бъде невероятно. Количеството слънчева енергия, което ежегодно пада само на няколко декара земя, когато се преобразува в създадена от човека мощност, е достатъчна да захрани един град с милион жители.
В статията се цитира и Артури Виртанен, носител на Нобелова награда за химия през 1945 година. Според текста, през 2000 г. морето ще бъде проучено и изследвано за неизползваните му ресурси, а световното производство на храна ще се увеличат 50 пъти.
След 50 години светът ще може да увеличи количеството храна, което произвежда, 50 пъти. Това увеличено производство ще дойде до голяма степен от повишаване на ефективността, с която растенията използват слънчева светлина, за да произведат захар от вода и въглероден диоксид.
Риболовът няма да е единствената храна, която ще получаваме от морето. Във всеки квадратен километър от морето има повече богатство, отколкото във всеки квадратен километър земя.
С изобилната и почти безценна мощност на слънчевата енергия ще бъде възможно да се изкопаят минералите и да се добие зеления растеж, който лежи и ни чака в океана. Прясна вода също ще бъде добита от океана, а големи пустини, които са близо до морето, като Сахара в Африка, ще се превърнат в градини.
Противозачатъчните се разглеждат като отговор на световната криза с населението, тъй като статията предвижда, че религиозните лидери ще свикнат и приемат идеята за контрол на раждаемостта.
Няма да има опасност от пренаселение на света. Размерът на семействата и нациите ще се регулира по желание. Световната популация ще се контролира чрез подобрени методи за контрол на раждаемостта като се създадат евтини, безвредни и ефективни антифертилни съединения, които човек може да ползва както сметне за добре. Това ще премахне една от най-големите опасности за световния мир от зората на цивилизацията.
Отношението на религиозните лидери по отношение на контрола върху раждаемостта, учените казват, бавно ще се промени „без да се намалява религиозното чувство и вярата“.
Международната космическа станция
Космическото пътуване също се разглежда като малко над хоризонта, както цитира статията от Вернхер фон Браун. Интересно е да си спомним, че пускането на Съветския съюз на Sputnik беше още на пет години.
Между учените съществуваше споделено съгласие, след като всички те поглеждат добре в кристалните си топки, че пътуването в космоса ще бъде утвърдено средство за транспорт доста преди 2000 година.
Д-р Верхер фон Браун, който беше главният разработчик на ракетата V-2 за Хитлер и който сега работи върху ракети за САЩ, заяви, че повечето проблеми на космическата навигация ще бъдат решени през 50-те години на миналия век.
Първата стъпка към истинската космическа навигация бяха изкуствените луни – създадени от човека спътници високо в земната атмосфера. Хората, които се намират на тези изкуствени луни, непрекъснато обикалящи около света, ще могат да наблюдават и да дават сведения за всяка необичайна дейност, която заплашва мира на земята.
Подкрепена срещу гравитационното дърпане на Земята от центробежната сила на нейното въртене, ще е необходима само умерена сила за изстрелване на космически кораби от тези спътници, които нямат атмосфера.
Въпреки че светът ще бъде променен до неузнаваемост през 2000 г., казват тези учени, човекът ще си остане много странното и непредсказуемо същество, което е днес. Тепърва ще има много хора, страдащи по „доброто старо време“.