Революционната иракска наука и нейната разруха
Веднъж процъфтяващите и уважавани науки се превръщат в спасение за Ирак, но и ще станат отговорни за загубата на хиляди човешки животи, заради диктатура и военни конфликти. Някога страната е била дом на едни от най-добрите ядрени реактори и инфраструктура на Близкият изток, мерещи се дори с богатият Запад. Младежта е държавно спонсорирана да се изучи в чужбина, за да подпомогне след това бъдещето на Ирак. Селското стопанство, здравеопазването и добивът на минерали се превръщат в най-значимите сектори и Ирак е на път да се превърне в цветуща държава, присъща на европейските.
В началото на 20 век науките придобиват важна роля в изграждането на ярко бъдеще за страната след като вече са се освободили от чужда намеса в политиката си. Голямо внимание се обръща на столицата Багдад, където иракската монархия осигурява на младите си таланти възможност да напуснат страната и да се изучат в западни и съветски университети. Медицина, инженерство и право са най – търсените специалности от студентите, заради техните ползи.
През 1955 година сключеният Багдатският пакт, анти-комунистически съюз на Студената война, дава нови надежди на Ирак за хубаво бъдеще. От американското си съжителство държавата разполага с благоприятни условия и се учи от уменията на американски учени. Когато Ирак е на път да получи първият си ядрен реактор от Щатите, когато тогавашният крал Фейсал II е свален от власт от армията. Ако последният владетел на страната е бил на страната на Америка, то армията установява връзка с Съветският съюз. Под комунистическото управление ще се закупи оборудване за лабораториите и ядрен реактор, закупен с помощта на съюза ще бъде задействан през 1967 година. Със съдействието на обучен персонал от Москва ще се създаде Център за ядрено проучване (NRC). До днес 60-те и 70-те години на миналият век се характеризират като златният век на иракската наука.
Благоприятните условия за работа и предоставените бази, придружени с добро финансиране позволяват на учените да създават нови иновации като например разнообразни плодове, които са неуязвими за насекоми и буболечки, както и пшеница, устойчива на най – суровите климатични условия. Мечтите на младите таланти да помогнат за разцвета на страната си и борбата за по – добро бъдеще е разрушена със Саддам Хюсейн. Младият офицер бързо се възкачва на власт и ще започне своето управление със забраната на вносни продукти. Неговата идея е Ирак да стане напълно независима държава като използва изобретенията на учените като помощно средство, за да подпомогне растежа на местното селско стопанство.
Скоро неговият поглед ще се насочи към разширяване на иракските територии. След първият му успешен опит завладявайки съседен Иран неговата алчност ще го накара да използва науката в собствена полза. Хюсейн превръща необвързаните с армията лаборатории, пълни с таланти във фабрики за биологични и химически оръжия. Всеки, представящ различни виждания и възразяващ да участва в подлите игрички на Саддам е отстраняван от работното си място, измъчван и заключван в затвора за минимум десет години.
Инженери, физици и техници са използвани безмилостно за коварните планове на диктатора да създаде бомба, което се смята за неговата цел от началото на управлението му. Операциите за опасните оръжия се извършват тайно, но процесът на работа е бавен заради обременителното ограничение на сигурността, което не позволява на нови кандидати да се включат в програмата. Желанията на Хюсейн всичко да е директно произведено в Ирак и забраната на внос от чужбина тегне върху учените, които се опитват по какъвто и да е начин да се сдобиват с нужните части. Всичко това се извършва под претекста на Ядрена операция 3.
Проектът за създаване на ядрени оръжия ще бъде принудително прекъснат през 1990 година от войски водени от Съединените американски щати. Общо 18 научни съоръжения са бомбардирани по време на въздушната атака на Персийският залив. Големите загуби и хаосът принуждават много от квалифицираните учени да бягат от Ирак към чужбина и няма достатъчно добри хора, които да заместят целият персонал.
Преждевременно икономическият натиск на Щатите върху Ирак да спре с производството на ядрени оръжия веднъж и завинаги става причина за недостига на провизии в страната и останалите малко учени са принудени да подпомогнат селското стопанство. На 20 март 2003 година по заповед на президент Буш хиляди американски войски се настаняват в иракските земи и след свалянето на Саддам жителите са подложени на тормоз и финансови затруднения. За иракската наука този период се оказва най – тежък, защото всичкото оборудване на лабораториите е разграбено от джебчии. Ситуацията само се влошава с атаките на Ислямска държава през 2014 година, когато кървищата взимат живота на много млади таланти.
Ефектът от диктатурата на Саддам и насилствените методи на ISIS още кънтят в ушите на малкото останали иракски учени, които губят надежда, че нещата ще се подобрят някога. Все още им се иска да таят тази малка частица вяра в бъдещето на разкъсаният от военни конфликти Ирак. Сега единственото нещо, което могат да направят те е да се опитват да създадат нещо ново и да привлекат международни инвеститори, които да им помогнат да стъпят здраво на краката си отново.
