Металните трактори на Пъркинс: Панацеята, която се оказа измама

Историята на медицината е пълна със съмнителни твърдения и нелепи идеи. Всички сме чували за шарлатани, които твърдят, че имат медицински познания, за да популяризират и продават безсмислени лечения, мехлеми и илачи. Тези хора постигат различно ниво на успех и обикновено техните фалшиви твърдения се разкриват не след дълго.

Но какво да кажем за случаите, в които медицинските специалисти наистина вярват, че дадено лечение или терапия са истински?

През 1796 г. Елиша Пъркинс, лекар в Кънектикът, започва да продава необичайно устройство – две метални пръчици с форма на сълза, едната от желязо, а другата от месинг, за които твърди, че имат чудодейно лечебно действие. Според него само докосването на тези така наречени „трактори“ до кожата може да излекува редица заболявания, включително възпаления, епилепсия и ревматизъм.

Металните „трактори“ на Пъркинс, както станали известни, се продавали в чифт (за 25 континентални долара в САЩ и 5 гвинеи във Великобритания) и могли да се използват от всеки. Това е част от тяхната привлекателност. Не само че са били рекламирани като просто лечебно средство, но дори не е било необходимо да сте лекар, за да ги използвате – стига да сте способни да ги приложите към нараненото или болезнено място.

Пъркинс научава медицинската професия от баща си, Джоузеф Пъркинс, който завършва колежа Йейл през 1727 г. и започва лекарска практика в Норич, Кънектикът. Именно тук Елиша придобива медицински познания като негов асистент, преди да се премести в Плейнфийлд, Кънектикът, където започва собствена практика и създава медицинска академия. През 1795 г. става председател на медицинската асоциация на окръг Уиндъм, а също така е избран за делегат на медицинското общество на Кънектикът. Накратко, Пъркинс изглеждал като изгряваща звезда, която има успешна медицинска кариера пред себе си. Поне докато „откритието“ му в крайна сметка не го превръща в известен шарлатанин.

Изгряващият лекар за пръв път осъзнава феномена, който в крайна сметка патентова, по време на хирургическа операция, при която забелязва как един мускул се свива, когато го докосне с върха на метален инструмент. След това експериментира с други материали, като дърво, и открива, че само металните предмети предизвикват този озадачаващ ефект.

Явно, докато побутва хората с различни инструменти, Пъркинс забелязва и как при рязане на венците с метален нож преди вадене на зъб пациентът сякаш изпитва по-слаба болка. Подобна реакция той наблюдава и при прилагането на метални инструменти върху възпалени тумори, преди да ги разреже. Като добър емпирик, той експериментира с различни метали, за да провери кой от тях работи най-добре, и в крайна сметка се спира на комбинация от две клечки – едната от месинг, а другата – от желязо.

Първоначално тракторите са посрещнати враждебно в някои медицински среди, особено сред тези, които вече са били подозрителни към твърденията на тогавашните привърженици на животинския магнетизъм – т. нар месмеризъм. Но за много повече хора и лекари в Америка и Европа клечките са били сензация.

През 1796 г. той и синът му тръгват на успешна рекламна обиколка и публикуват различни брошури, в които се възхваляват откритието и ефикасността на трактора. Положителните свидетелства от високопоставени лекари и държавни служители – включително Джордж Вашингтон, който се твърди, че си купил чифт за семейството му – бързо укрепват доверието в тях. Всъщност те стават толкова успешни, че се превръщат в нещо като валута; хората дори използват имоти, коне и каруци, за да платят за определен брой трактори.

Но въпреки обществения ентусиазъм по отношение на металните трактори на Пъркинс, скептицизмът остава. През 1797 г. Медицинското дружество на Кънектикът изключва човека от редиците си с мотива, че той е шарлатанин, докато други се опитват да разберат как изобщо работят тракторите.

Проведени са експерименти с метални инструменти и магнити, за да се провери дали те ще дадат същия резултат – което се и случва – докато през 1800 г. един английски лекар се опитва да тества „фиктивните трактори“, като използва две дървени клечки, маскирани като метални. И Джон Хейгарт, лекар в Бат, Англия, установява, че може да предизвика същите ефекти с тези фалшиви предмети. Той стига до заключението, че „целият ефект несъмнено зависи от впечатлението, което може да се направи върху въображението на пациента“.

* * *

Днес бихме сметнали това за един от най-ранните експерименти за доказване на плацебо ефекта, но той е само един от многото тестове, проведени от лекари, за да развенчаят шумотевицата зад тракторите. Изглежда, че всичко може да бъде използвано за постигане на същите ефекти, за които Пъркинс твърди, че са уникални за изобретението му, стига пациентът да вярва, че се лекува с официалните трактори.

След това пръчките стават обект на подигравки: те са осмивани в карикатури и вестници и в крайна сметка излизат от мода. Но въпреки това те продължават да се радват на търговска популярност известно време след смъртта на Пъркинс през 1799 г.

Макар да е изкушаващо да го смятаме за обикновен шарлатанин, това не е съвсем точно и справедливо. Той не само създава идеите си с добри намерения, но те са били посрещнати с ентусиазъм и от много от колегите му лекари. Неговата история всъщност ни разказва много за това как медицинските идеи понякога могат да създадат своя собствена митология и че историята е пълна с идеи, които изглеждат твърде добри, за да бъдат верни, докато не се докаже, че са точно такива.