Какво ще се случи при евентуална ядрена война – Айнщайн греши, няма да има Четвърта Световна война

Наричат го ядрен холокост, атомна катастрофа или ядрен апокалипсис. Името не е от значение, особено след като това ще е последната чутовна глупост, която цялото човечество може да извърши. Ако някога сте попадали на австралийският филм „On the beach“ на Джон Пакстън, може би ще откриете как наистина ще изглежда света и какво ще се случи, когато съдбата на милиони се решава от няколко умни глави. Историята в този филм разказва какво се случва, когато великите сили започват последната битка с помощта на ядрено оръжие и никой не се замисля за последствията. Филмът се развива в последните оставащи месеци на човечеството, в които се търси дори минималният шанс за оцеляване.

Карл Сейгън е бил прав, когато е казвал, че тази малка синя точка, това петънце на космическата карта, е домът и нямаме друг, колкото и кръвопролития да се водят, в името на религия, в името на всяка друга абсурдна мисия. Астрономът е бил прав, но как би изглеждал този сценарий и какво ще постигнем, ако се стигне до подобна война? Нека обърнем малко внимание на статистиката – през 2021 г. в света има 13 410 ядрени бойни глави – голяма част от тях са готови за действие за максимално кратък период, което още по-сериозно трябва да подсказва, че пръстът е вече на спусъка – тук дори няма да гледаме кой ще го натисне. Повечето експерти са на мнение, че при една изстреляна ракета ще последва още една и така до пълното унищожение.

Точно по тази причина стигаме до заключението, че това е оръжие, което се използва предимно за заплаха, докато не се появят по-луди и отчаяни хора, които смятат, че така ще открият решение на всички проблеми, но човекът е елементарно същество и понякога забравя, че докато неговият нещастен живот може да продължи около 70-80 години, то ефектът от тази война може да остане завинаги или да коства съдбата на цялото човечество. Първият модел на ядрена зима се разкрива през далечната 1983 г. Според всички направени модели, шансовете за оцеляване на популацията ще бъдат доведени до абсолютна нула, което пък от своя страна може да бъде положително за природата, на която ще и трябват хиляди години да се възстанови, но на финала, когато човешкият фактор липсва, това няма да е от особено значение.

В последните по-актуални модели се смята, че най-вероятно планетата може да бъде обитавана на различни зони. Това обаче е проблем, защото все още няма учен, който да наблюдава ефекта върху озоновата дупка, окончателното движение на Гълстрийм, популацията от животни, ефекта върху посеви и още много други. Ядрената зима отключва най-различни разклонения и в момента дори един суперкомпютър изпитва затруднения за изчисляването на това толкова сложно изпълнение. Мнозина подозират, че нарочно дори не се изчисляват подобни теории, за да може светът да запази мира и да се въздържа максимално много от потенциалните заплахи.

Да не забравяме, че докато стандартната атомна бомба може да се подобри значително с кобалт, за да засили радиационния фон и просто да помогне за още по-бързото изтребване. През последните години забелязваме и още един проблем – трудно е да се изчислят жертвите по време на целия процес. През 80-те години се смята, че голям брой жертви ще бъдат дадени между двата лагера в желязната завеса, а броят жертви ще е между 90 и 180 милиона души, като говорим за рамките на 24-48 часа. Малко след първите изчисления започва да се говори за ефекта от ядрена зима, който няма как да не разочарова аудиторията и да не достави още много проблеми в бъдеще.

Според изчисленията, когато въздухът се нагрее, ядрените частици ще могат да се движат много по-свободно и да стигнат до най-високите точки на планетата. Те ще могат да летят със седмици, като успешно ще блокират дори слънчевата светлина. По модерни изчисления се смята, че части от земното кълбо ще се охладят с до 12-20 градуса по Целзий, докато САЩ, Европа, Русия и Китай ще се наслаждават на температури от 35 градуса по Целзий по-малко от настоящите. С това идва и добрата стара приятелка радиацията, която задължително ще помогне за смъртните случаи и ако една пандемия ни се струва тежка и невъзможна, то сега затварянето ще продължи около поне 10 години. В този период човечеството не може и няма как да обработва каквато и да било култура, което означава, че в рамките на 1-2 години храната ще свърши, а след това започват добри стари практики като канибализъм и още повече глад.

Да не забравяме, че когато липсва озонов слой, радиация – позната още като космически прах – спокойно ще може да достига до крехките протеинови тела, а с това е сигурно, че дължината на средния живот ще се редуцира с около 30-40 години, при това за хора, които не се показват на открито. Дори и да има икономика след една такава война, първо можем да забравим за оцеляването на бедните, след като цените ще се повишат до абсолютния максимум. Благодарение на електромагнитния импулс при експлозията на ядрени бомби, можем спокойно да забравим за употребата на електричество, а това означава никаква медия, никаква медицина, никакво отопление, никаква техника за развитие. Това важи за целия свят, а с това трябва да разберем, че книгите ще бъдат единственото забавление, ако изобщо има време за такова. По време на ядрената зима можем да очакваме феномени като черен дъжд и черен сняг, които ще се изсипват над небето.

Те разбира се ще бъдат радиоактивни и опасни за наблюдаване и излагане. Дори и повечето елементи да имат по-лек период на полуразпад, елементи като стронций и цезий имат живот от около 5 години. Въпросният черен дъжд ще унищожи всички водоеми и подпочвени води, отравяйки природата. Проблемът при това излагане е, че в различни дози се постигат и различни щети върху тялото. Прекомерното излагане води до рак и мутация на гените, унищожаване на имунната система и смърт, която все още не е демонстрирана от нито един актьор. С други думи, можем да бъдем категорични, че Айнщайн наистина е бил прав, когато е казвал, че макар и да не знае с какво ще се води 3-тият глобален конфликт, след него ще трябва да се отбраняваме единствено и само с камъка и дървото, ако такива има и ако има кой да води война, по каквито и да било причини.

Следователно това не е просто оръжие, което ще реши проблемите на две враждуващи страни, това ще е краят на всичко човешко, което някога е съществувало. Спокойно може да забравите за бункери, защита и опазване от този абсурд. Дори и да има оцелели след десет години, тяхната задача ще е да се опитват да възродят една мъртва природа, да се опитат да оцелеят на един безумен радиационен фон и да дишат въздух, който най-вероятно ще ги убива по-бързо, отколкото могат да подозират. Репродукцията и отглеждането на ново поколение ще бъдат невъзможни. Следователно няма да открием победители, не и при такава война, най-вероятно ще видим последните оцелели, които са дочакали ядрения апокалипсис да завърши своя танц, а той ще бъде повече от кървав.

Не знаем какъв може да бъде адекватния сценарий за повеждането на такава война, какво точно ще бъде оправданието, но преди всичко, когато се стигне до този момент, греховете на тази цивилизация ще бъдат много тежки за всички. И нека не забравяме какви са последните думи на Джей Робърт Опенхаймер относно създаването на атомната бомба:

„Знаехме, че светът никога няма да бъде същият. Някои хора се смееха, други плачеха. Повечето бяха тихи. Спомням си един ред от Хинду писанията, Багавад Гита; Вишни се опитва да накара принца да изпълни своя дълг и за да го впечатли, приема форма на тежко въоръжен, казвайки: „Сега аз ставам Смърт, унищожителят на световете“. Най-вероятно всички мислехме точно това, по един или друг начин.“