За известно време мехурчетата са използвани за моделиране на поведението на атомите, като „саловете от мехурчета“ върху водна повърхност създават изненадващо добър аналог на структурата на атомите в металите.
Всъщност съществуват различни видове мехурчета като някои имат доста интересни ефекти. Установено е например, че наномехурчетата са изненадващо стабилни и дълготрайни, което леко озадачава учените, които прогнозират, че ще се разпаднат доста бързо.
Освен това го има и леко озадачаващото явление сонолуминисценция, при което пукащи се от звук мехурчета понякога излъчват светлина.
Но вие кликнахте, за да научите за антимехурчетата.
Докато мехурчетата са газови джобове, заобиколени от слой течност, антимехурчетата са джобове от течност, заобиколени от слой газ. Ето как астронавтът на НАСА Дон Пети създава мехурче в антимехурче в космоса.
Не е необходимо обаче да сте в космоса, за да създадете такова нещо; можете просто да пуснете още вода в купа със сапунена вода от малко над повърхността. Така турбулентният поток може да създаде въздушен джоб около течността и – хоп! – имате си антимехурче.
Докато обикновените мехурчета са полезни от медицинска гледна точка и биха могли да се използват при някои видове лечение на рак, анти версията им е по-малко разпространена.
„Отличителната структура на антимехурчетата ги прави доста удобни за доставка на лекарства и терапевтични продукти, въпреки че потенциалните им приложения досега не са реализирани“, се обяснява в един обзор. „Основното предизвикателство в това отношение е краткият им живот, който обикновено е от порядъка на няколко минути до няколко часа в зависимост от това какъв механизъм се използва за стабилизирането им.“
Въпреки това, неотдавнашните усилия за създаване на по-дълготрайни антимехурчета чрез пускане на затоплена течност в горещо масло се показаха като обещаващи.