Как Александър Велики промени географията на Тир

Град Тир е основан около 2750 г. пр. н. е. и първоначално се състои от две части – островна част, отделена от континента, където пък е селището Ушу.

Това естествено морско пристанище е важно от търговска и стратегическа гледна точка и е завладяно и окупирано от почти всяка господстваща европейска култура през вековете – и през 332 г. пр. н. е. е ред на Александър Велики да завладее този град.

Преди повече от 2000 години Александър се заема да завладее познатия свят и след като тръгва от Македония към Египет, всички големи градове, през които преминава, падат под меча му. Когато стига до град Тир, неговият поход за кратко е спрян, докато обмисля въпроса как да преодолее и завземе този град в неговата цялост – частта, която е на континента, не е проблем могъщата му бойна машина, но остров Тир представлява изцяло ново предизвикателство. А не може просто да продължи и да остави острова незавзет, тъй като така оставя врата към тила си.

Дълго време учените не могат да разберат как Александър успява да влезе на острова, но нови изследвания заедно с геоложки находки и компютърни модели показват как този много способен командир достига до земята.

Водещият учен по проекта Ник Маринер от френския университет в Екс-Марсилия заявява в интервю за LiveScience, че по времето на Александър Велики изграждането на мост към морето би било почти невъзможно инженерно предизвикателство, така че Александър и генералите му сигурно са достигнали до острова по някакъв друг начин. Маринер и неговият екип взимат проби то сегашния вече полуостров Тир и проучват слоевете утайки – внимателното изследване показва промените, настъпили в седимента, дължащи се на крайбрежната активност през последните 10 000 години. Това позволи на изследователите да изградят компютърен модел на развитието му през времето.

Едно нещо, което излиза наяве, е фактът, че преди около 3000 години обезлесяването на острова се увеличава, което позволява развитието на селското стопанство. Това обезлесяване е причинило изтичането на горния слой седимент в морето.

Данните от пробите показват ясно, че от страна към сушата на острова тази утайка се е събрала и е създала дълга, тънка пясъчна ивица между Тир и континента. Създаването на тази пясъчна ивица е подпомогнато от забавянето на покачването на морското равнище, което започва преди около 4000 години.

Именно тази тънка пясъчна ивица Александър и неговите инженери използват, за да създадат път между континента и Тир. Когато Александър пристига, неговите инженери забелязват тази пясъчна ивица, която по това време вече почти стига до континента и съществува на 1-2 метра вода.

Инженерите на Александър полагат настилка, като натрупват дървен материал и камък върху пясъчния проход. Те, разбира се, трябва да работят само от континенталната част и по онова време това е огромно предизвикателство.

След седеммесечна обсада Александър тръгва начело на армията си по новия път към остров Тир. 

3D модел на Александрийския фар на остров Фарос

Опитът, натрупан при изграждането на този път, е използван по-късно от неговите инженери за създаване на подобен – до остров Фарос от континентален Египет.

Учените предполагат, че в най-здравия си период настилката е била приблизително 60 метра. Тази пътека има, разбира се, дълготраен ефект върху водите около острова. От двете й страни се образуват заливи, които бавно се заблатяват, тъй като няма течение, което да издърпва тинята, тъй като водният поток беше прекъснат от пътя…

Това довежда до създаването на около 65 000 квадратни метра нова земя, което е широкият полуостров, който е толкова добре известен днес.

Въпреки че тази обсада не е някакъв значителен акт от гледна точка на историята, тя е значителен подвиг по отношение на инженерството, необходимо за изграждането на пътя до острова. Без съвременни машини, този строителен проект би бил постигнат главно на животинска и човешка сила. Един забележителен инженерен подвиг от древния свят, който позволи на Александър да покаже своите военни и инженерни възможности.