Държавното спиране на интернет – традиция, която ще продължи в Казахстан
След като Meta официално обяви, че може да прекрати своята дейност в Европа, нека обърнем внимание и на още една точка, в която интернет изобщо не се гледа с добро око. На 5 януари 2022 г. нито един клиент не може да използва интернет мрежата на територията на Казахстан. Причината за това генерално решение е огромното гражданско недоволство, свързано с повишаването на цената на природния газ. Проблемите започнали официално на 2-ри януари, когато правителството променя цената на природния газ, а с него и цената на останалите горива.
Град Жанаозен, където е локализиран петролния и газов хъб, бързо посреща хиляди протестиращи относно новите своеволия. Още в същия ден се появяват и известните черни зони, в които мрежата няма покритие. Причината е, че никой не трябва да види как страната ще се справи с този протест, а малко след това интернет започна да губи своите сили и в други региони. Според някои от жителите, спиране на интернет и мобилно заглушаване е установено още на 4 януари, като мобилните устройства от време на време успяват да уловят някакъв сигнал. На 5 януари в Казахстан около 95% от интернет потребителите започват да наблюдават проблеми с интернет и много от страниците са затворени. Въпросното прекъсване бързо получава оценка за нарушаване на човешките права в полза на политическото недоволство. И точно по тази причина се раждат и новите въпроси относно правителствено решение за неутрализиране и бързо противодействие над дигиталния тоталитаризъм.
Обикновено подобни технологии и похвати се изучават във всяка една страна, особено когато се говори за държавната сигурност, но изключването на интернет може да бъде открито в редица други страни. Египет е добър пример, като именно тогава хакери успяха да помогнат и да пробият защитите на правителството и да помогнат на други потребители да стриймват и да показват действията на правителството в този момент. В последните години до този метод за социален контрол и спиране на свободата на словото може да се забележи в Буркина Фасо, Куба, Иран, Судан, Китай, Уганда и Северна Корея, като последната никога не е била свързана толкова добре, след като страната така или иначе разполага само с няколко сайта. Броят на спирания на интернет също се повишава. През 2016 г. има около 56 прекъсвания, през 2017 г. са над 80, а през 2017 г. броят им достига 155, като се наблюдава в повече от 29 страни.
Макар и всяко правителство да има своя собствена методология относно спирането на интернет. Разбира се, контролът на информация може да бъде открит абсолютно навсякъде, но не и по толкова драстичен начин, както можем да се досетим. Все пак според Казахстан, спирането на интернет е едно много добро решение. И правителството има как да го направи. По-голямата част от интернет доставките се случва с помощта на държавния Kazakhtelecom – монополист на пазара, който и до този момент не позволява на други телекоми да се развиват. Обикновено и инвестициите са силно ограничени в тази посока. Правителството има и правомощията да лимитира интернет в случай на протести и тероризъм – през януари едно от правилата е било изпълнено. Законът гласи временно преустановяване на всички мрежови операции в сгради и извън тях.
Обяснението е, че по този начин се предотвратява евентуалното вредно влияние към личността, обществото и държавата. След спирането на интернет, президентът Токаев официално кани и руски войници да помогнат за стабилизирането на страната, като най-вероятно никой не е видял процеса на стабилизация, както и не е могъл да разпространи случващото се. Интересното в този случай е, че близо седмица Казахстан живее в тъмните векове. С помощта на Deep Packet Inspections, властите започват да разглеждат комуникацията между устройствата и по този начин да филтрират предаването на информация.
Подобна технология официално работи и в Китай, като позволява цензурирането на интернет страници, следенето за вреден софтуер и разбира се, унищожаването на информация, която не е изгодна за съответното правителство. Този метод често може да се парира с помощта на VPN мрежи, които криптират по-добре своята информация. При откриването на такива пробойни, Казахстан директно решава да дръпне шалтера и да принуди жителите да се върнат към по-старите методи за забавление – четене на книги, слушане на музика от грамофон и други подобни. Според мнозина, Националният комитет за сигурност в Казахстан разполага с технологията да блокира достъп до всяка една платформа и очевидно го прави – при това успешно. Със спирането на интернет има и някои позитиви.
Протестиращите нямат възможност да се организират, не могат да действат правилно и бързо губят каквато и да е представа за адекватни мерки. Спирането на интернет бързо се превърна в още един голям проблем, след като постави и други налични ограничения върху всекидневния живот. Доставки на храна, регистрация в училище и блокиране на някои важни услуги, също пострадаха от кардиналното решение. В миналото Казахстан често избира и друг метод за локално спиране на интернет в определени стратегически региони – най-често там, където има протести. Блокират се и определени сайтове, а най-важното е, че когато мъглата се вдигне, сякаш недоволни никога не е имало.
След като VPN трафикът започна да работи през януари, страната бързо взе възможно най-кардиналното решение, спиране на мрежата окончателно. Следователно римския слоган за разделяне и владеене може спокойно да се преосмисли като спирай интернет и владей. По време на интернет блокадата, в страната няма никаква информация за случващото се, различна от новинарските емисии през деня и вечерта. Крайният резултат показва, че макар и да имаме мобилни и умни устройства, без своя дигитален кислород, те не служат за абсолютно нищо. Казахстанци го разбраха, макар и по-трудния начин.
