AC-119G – самолетът с мощ на танкова бригада

Някои го наричат „Драконът“, други биха го определи като „Долар 19“, но преди всичко, това е един от самолетите, които завинаги променят хода на войната и въздушното дело. Историята на AC-119G „Shadows“ и AC-119K „Stinger“ са били създадени като транспортни самолети, но в последствие, някои инженер решава да провери какво ще се случи, ако вместо да доставят боеприпаси, направо да започнат да ги изстрелват.

Гениалната идея идва от Шърман Феърчайлд, който забелязал, че в златните години на авиацията, повечето компании търсели варианти, за да пенсионират старите транспортни самолети. Самолетите C82-Packet е трябвало да се заменят със самолети с по-големи двигатели и по-сериозно пространство в кокпита, превръщайки се в C-119.

Първите тестове дават резултати, получава се по-сериозна скорост и разстояние на полета. Това дава възможност на американската авиация да промени изцяло стратегията си и да пренася някои от най-важните компоненти за отрицателно време. Още по времето на войната в Северна Корея, тези самолети са използвани, за да хвърлят най-различни помощи и да позволяват лесното им локализиране.

Същите самолети влизат в употреба и когато трябва да се събират капсулите на първите разузнавателни сателити. Еволюцията приключва към 60-те години, когато Lockheed C-130 заменя по-стария модел и мнозина очакват, че това ще е краят, но не и за инженерите на Феърчайлд.

Те имат гениалната идея да променят основното предназначение и да използват транспортния самолет за боен. Тази идея първо е била предложена от Фред Нилсън, който искал да постави леки картечници на товарните самолети през 20-те години на миналия век. През 1942 г. лейтенант-полковник Гилмор МакДоналд също иска да въведе тази иновация, но без успех. Едва през 1964 г. капитан Роналд Тери има благословията на армията да тества тази опция.

Първото бойно кръщене на тези самолети е Виетнам.

Други производители започват да инсталират леки и тежки картечници на борда на Douglas C-47 и Lockheed C-130. Повечето игнорират стария С-119, поради факта, че не бил достатъчно бърз. Освен това бил известен с някои механични проблеми, особено при приземяването. Въпреки тези проблеми, компанията Brown се среща с Феърчайлд, за да предложи модификацията и да добави 7.62 мм гатлинг картечници.

На друг самолет са поставени 20 мм М61 оръдия и дори се монтира система за стрелба с аналогов компютър, нощно виждане и инфрачервена светлина за търсене на цели. Добавят се два реактивни двигателя, които да позволят безопасното завръщане у дома. Освен по-висока скорост, двигателите дават и възможност за излитане с повече товар – муниции. С променянето на мощността се променя и консумацията на гориво, а тъй като са свалени старите бутални, те не оставят светлинна следа, шансовете да се забележи това страшилище, стават все по-малки.

След завършването на проекта повечето пилоти започват да изучават техническата част, да симулират стратегии за нападение и изследване на Виетнам. Мисиите на въпросната птица са свързани с допълнителна помощ за нападение и удряне на снабдителната линия на Хо Чи Мин и Камбоджа. Всеки конвой е бил охраняван от АС-119 и благодарение на инфрачервените сензори, самолетът можел да забележи и изненада неприятно онези вражески войници, очакващи в засада.

В течение на времето, виетнамците предпочитали да не стрелят по самолета, защото той винаги отвръщал на удара.

В един момент, когато полковник от специалните сили поискал въздушна помощ, получил уверение от базата, че пристига ескадрила от F-4, като командирът отвърнал, че не иска тях, а Shadow самолет.

И тъй като машината е на достатъчно добра височина, за да използва своите тежки картечници и оръдия, употребата му е повече от перфектна. През 1969 г. този модел е участвал в 3700 мисии и има около 14 хиляди часа във въздуха. Изстреляни са близо 35 милиона патрона, но винаги е имало рискове от ПВО стрелба, нищо друго не ги е притеснявало повече. Необходим е само един оператор, който да следи командите от земята и да ги предава на обстрелващия екип.

Оригинално С-199 разполага с 6 души екипаж за дневни мисии и 8 души за нощни мисии. Понякога за вторите са необходими дори 10 души. Те включват пилот, помощник-пилот, инженер, навигатор, оператор на нощното виждане, оператор на инфрачервената апаратура и стрелци. Понеже откатът от стрелбата е висок, повечето самолети трябвало да се въртят в кръг, за да могат да обстрелват целите.

Благодарение на инфрачервените сензори, повечето пилоти можели да забелязват струпване на армия и веднага да откриват огън. Първите назначения идват в в началото на 1969 г. Причината е, че с подобрена икономия на гориво, този модел има нужда от месец, за да стигне от САЩ до Виетнам. Първите екипажи завършват своите 6200 летателни часа с награда за един от най-добрите екипи. За това време са обстрелвали жизнено важни вражески позиции, променили са хода на сраженията и често е трябвало да работят под сериозен обстрел в лошо време, а понякога и в мрака на нощта.

Проблемите на АС-119 не са малко, тъй като е голям самолет, стрелбата по него не е малка, понякога попадения са правени дори по двигателя, но с подобреното си тегло, често може да лети и с един двигател. Ясно е, че при обстрел на цели се използва завой на 30 градуса, позволяващ на всеки един пилот да напада безпощадно по целите на противника.

Успехът на този самолет се дължи от факта, че има сериозно разбирателство между целия екипаж, а механиците работят и го обслужват повече от 12 часа на ден, за да са сигурни, че всичко е безупречно. Рискове е имало за стрелците, които трябва да използват 20 мм Вулкан (произвеждащ около 2500 изстрела в минута) и картечниците (произвеждащи по 6000 изстрела в минута). Звукът е толкова безпощаден, че повечето се притесняват, че няма да чуват нормално. При стрелба целият самолет се тресе. Повечето дула се зачервяват от стрелбата, а по-късно дори побеляват.

АС-119 никога не се е смятал за неуязвим, по време на войната във Виетнам има няколко свалени такива. През май 1970 г. пилотите на Stinger 21 са били обстрелвани и се налага да летят с един двигател. Техният самолет трябва да се върне до Тайланд и се налага да изхвърлят всичкия си товар и муниции, летейки изключително ниско, за да могат да стигнат.

След края на войната, повечето самолети остават във Виетнам, докато екипажите се прибират обратно в САЩ. Повечето пилоти се прибират с най-различни награди, доказвайки ефективността на този вид машини. Само 17 души загиват по време на операциите, при това в самолет, който е бил предназначен за транспорт, а не за водене на боеве.

През следващите години ще се запази познанието и много други самолети ще променят своята технология, пренасяйки арсенала на една малка армия, за да подсигурят позициите си.