До 23-тата си годишнина американската колоездачка Кели Катлин бе постигнала много – зад гърба си имаше вече три титли от световни първенства и сребърен медал от Олимпийски игри, заедно с още редица медали от други турнири.
Но преди година кариерата ѝ приключи ненадейно. През март 2019-а Кели се самоуби, от втория опит. Според семейството ѝ смъртта на бившата спортистка се дължи на сътресение на мозъка.
Кели е родена в Минесота в един и същи ден с брат си Колин и сестра си Кристин. Да познахте, те са трима близнаци.
Като дете, Кели обича да рисува, да свири на цигулка, да пише кратки истории, но основната ѝ страст е колоезденето. Катлин става професионалист на 17. Оттогава печели три световни първенства, както и сребърен медал от Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година.
Момичето от Минесота не забравяло и учебните занятия. След гимназия Кели постъпва в местния университет, където успешно завършва две специалности – биомедицинско инженерство и китайска филология. Впоследствие постъпва в Станфорд, където учи висша математика.
В свободното си време свири на цигулка, рисува, задоволява любопитството си с неща като египтология и слуша немски метъл. Но и не забравя да тренира.
„Когато учиш в университет и в същото време караш колело и практикуваш хобитата си, често се нуждаеш от машина на времето, за да можеш да бъдеш на всички места. Може би трябва да кажа някое клише от типа „най-важно е да организираш добре времето си“ или „опитът ми в университета ме прави по-добър спортист“. Но всъщност все повече не намирам време за задълженията си. Все едно жонглирам с ножове. Твърде често изпускам всички, но засега те падат не върху мен, а на пода“, описва ситуацията си Кели.
И все пак въпреки трудностите американката продължава паралелно да се грижи еднакво добре за образованието и спортната си кариера. Но през декември 2018-а всичко се променя.
По време на една от тренировките Катлин пада от колелото и удря тежко главата си. Каската ѝ се пропуква на няколко места. Въпреки травмата първоначално тя отказва да отиде на лекар, но постоянното главоболие я принуждава.
Диагнозата е ясна веднага – сътресение. Кели прекарва почти месец в болницата и според лекарите е изписана в напълно възстановена. Но впоследствие се оказва, че не е точно така. Възстановяването е само физическо, но не и психическо.
Близките ѝ веднага усещат промяната у нея. „Кели винаги е била мила, весела и много талантлива – разказва баща ѝ Марк. – Но след сътресението… Оттогава тя се промени напълно. Не беше същата Кели, която всички познавахме. Животът сякаш вече нямаше смисъл за нея. Не можеше да се концентрира върху нищо – нито върху обучението си, нито върху тренировките. Говореше като робот.“
Брат ѝ Колин споделя, че самата тя също е знаела, че нещо не е наред с нея: „След като шокът премина, Кели ми каза по телефона, че умът ѝ препуска на непозната скорост и че постоянно усеща неконтролируеми пристъпи на жестокост и омраза. Способността ѝ да запомня неща, с която толкова много се гордееше, също вече не беше същата. Започна да се притеснява за психологическото си състояние, а най-страшното беше, че се страхуваше да не загуби ума си.“
Близките ѝ я молят да спре временно с тренировките, но Катлин е толкова обсебена от колоезденето, че категорично отказва, заявявайки че това е най-доброто лечение.
През януари 2019-а Катлин прави първи опит за самоубийство. Изпраща имейл на членовете от семейството си, в който описва, че е разкъсвана от мисли за самоубийство и моли да не викат полиция да я спасява. Но полиция все пак пристига – Кели вече е в безсъзнание, но все още жива.
След инцидента родителите ѝ я принуждават да започне психотерапия, която да ѝ помогне с депресията и мислите за суицидните помисли. В началото нещата сякаш вървят добре. Самата Кели признава: „Това, което мога да заявя със сигурност, е, че ми беше даден втори шанс, от който няма да пропусна да се възползвам.“
Обещава на родителите си, че ще завърши Станфорд, както и че ще прочете книга с изповеди на хора, които са опитвали самоубийство. И разбира се най-важното обещание – да не прави нови опити за самоубийство.
Чува се с майка си, брат си и сестра си всеки ден, пишат си съобщения и имейли.
„Често говорехме и правехме планове за бъдещето. Бях оптимистично настроен за състоянието ѝ. Тя също имаше планове. Но не успя да ги изпълни“, добавя Колин.
Кели не изпълнява най-важното си обещание и през март 2019-а прави втори опит за самоубийство. Този път успешен. Дори го записва в дневника си, който води ежедневно.
Три месеца след травмата на главата Кели издъхва на 23-годишна възраст. Съквартирантката ѝ в Станфорд открива тялото ѝ в общежитието им.
Катлин отново оставя предсмъртно писмо до близките си, съдържанието на което този път не е направено публично достояние. Според семейството ѝ именно сътресението е една от причините за самоубийството ѝ. Но не единствената – Кели просто е искала да постигне твърде много, което я е пречупило.
„Тя искаше да бъде всичко. Олимпиец, идеалният студент, изключителен музикант. Радвахме се на поривите ѝ, но те я погубиха“, казва още Колин.
Кели е била толкова целеустремена в целите си, че определяла започването на романтична връзка като нещо ненужно, което би пречило на работата ѝ. „Загуба на време и усилия“, коментирала пред приятели.
Според баща ѝ, близките ѝ не само че не упражнявали натиск върху Кели, но и се опитвали да обуздаят страстите ѝ. Но самата тя винаги искала да постига дори невъзможното.
Съквартирантката ѝ Кат Джордано допълва, че настроението в кампуса също може да е спомогнало за самоубийството ѝ. Едно от мотото из университета било, че човек трябва или да бъде уникален, или да умре, докато се опитва. Може би и Катлин е смятала така.
Искала е дори самоубийството ѝ да е перфектно. Преди първия опит изпраща подробна информация на семейството си и на треньора си какво да правят след смъртта ѝ. В края на писмото дори оставя списък с 27 песни, които да бъдат слушани по време на четенето на писмото.
След втория опит семейството ѝ решава да дари мозъка ѝ на университета в Бостън, който изучава травмите на главата. Надяват се, че учените ще потвърдят усещането им, че Кели е се е самоубила в следствие на сътресението.
Майката на Кели смята, че тя не би имала нищо против решението им „Винаги се чудеше дали мозъкът ѝ е различен от този на останалите. Би искала мозъкът ѝ да бъде изследван. Надявам се това поне малко да задвижи изследването напред, така че лекарите да могат да помогнат на други с подобни травми. Дано смъртта ѝ доведе до нещо добро.“
Текст под снимката: „Кели (третата от ляво надясно) винаги е била мила, весела и много талантлива – разказва баща ѝ Марк. – Но след сътресението… Оттогава тя се промени напълно. Не беше същата Кели, която всички познавахме. Животът сякаш вече нямаше смисъл за нея. Не можеше да се концентрира върху нищо – нито върху обучението си, нито върху тренировките. Говореше като робот.“