Когато Аржентина и Марадона покориха света с помощта на Божията ръка
Мексико се превърна в първата държава, която приема Световно първенство за втори път, а след като купата отиде при Бразилия през 1970-а, 16 години по-късно бе време големия съперник на „селесао“ – Аржентина, да триумфира. „Албиселесте“ беше вдъхновен от капитана си Диего Марадона, който доминира на турнира, може би, дори повече от Пеле на Мондиал 70.
Ако погледнем статистиката, ще видим, че десетката на Аржентина отбеляза пет и подаде за още пет от общо 14-те гола по пътя към победата на финала с 3:2 над Западна Германия, която трябваше да се задоволи със среброто за втори пореден път. Магията на Марадона бе толкова завладяваща, че френският вестник „Екип“ го определи като „наполовина ангел, наполовина дявол“.
И двете му страни се проявиха в четвъртфинала срещу Англия на „Ацтека“. Диего отбеляза и двата гола за родината си, първия от които с незабравимата Божия ръка. Дребничкият плеймейкър се извиси във въздуха и изпревари излизащия да боксира топката Питър Шилтън, но я заби в мрежата му не с глава, с ръка. Вторият му гол дойде само три минути по-късно. Марадона тръгна от собствената си половина, навърза половиния отбор на англичаните и вкара един от най-великите голове в историята на футбола.
„Факт е, че това е един от най-великите голове на всички времена – признава бразилската легенда Роналдо. – Двама футболисти бяха около него, а той се освободи от тях с едно завъртане. Това е интуиция, инстинкт и перфектни футболни умения в едно. И кураж, разбира се, защото за да тръгнеш с топката от своето поле и да стигнеш до малкото наказателно поле. Показва много кураж.“
„Помня го сякаш беше вчера – разказва Фабио Канаваро. – За нас, неаполитанците, Марадона беше като Бог по онова време. Когато нападателят тръгне от толкова далеч, защитниците не мислят много за него. Казват си, че, рано или късно, ще подаде. Но той осъзна, че колкото по-напред стигаше, толкова по-голям бе шансът му да вкара.“
„Разбира се, че Марадона е моят идол, както и за всички аржентинци“, доплъва сънародникът му Лионел Меси.
„Думите не могат да опишат какво напарави Марадона на Световното първенство през 1986-а. – казва и бившият уругвайски нападател Диего Форлан. – Беше невероятно.“
„Най-великият на всички времена – лаконичен е Самуел Ето‘о. – С всичките ми извинения към Пеле.“
Марадона вкара още един впечатляващ гол при победата с 2:0 над Белгия на полуфинала – първият от двата му в онзи мач. Но на капитана на Аржентина не му бе лесно на финала, тъй като бе следван навсякъде от Лотар Матеус.
Един от невъзпетите герои на тима на Карлос Билардо по време на турнира – Хосе Луис Браун, откри резултата, преди Хорхе Валдано да удвои.
Германците обаче се върнаха в мача с голове на Карл-Хайнц Румениге и Руди Фьолер в рамките на само шест минути.
Но дори Матеус не можеше да опази Марадона за пълните 90 минути и равенството траеше само три минути. В 83-тата Диего изведе Хорхе Буручага, който плъзна топката покрай плонжа на германския страж и донесе втората световна титла за Аржентина.
Големият герой за „албиселесте“ обаче се казваше Диего Марадона. И не само заради Божията ръка, а заради цялостното си представяне на турнира изаради факта, че купата от 1986-а остава и последната за Аржентина досега.
