Защо усещаме ускорението, но не и постоянната скорост?

Ние като един научен уебсайт трябва да се занимаваме с важните въпроси – като „Къде са извънземните?“ и „Ако паднем от небостъргач на Луната, ще умрем ли?“

Но забелязахме в една Facebook група (не, че висим по цял ден в социалките…) друг, много по-необходим на обществото въпрос: защо усещаме ускорение, но не и скорост?

„Докато пътуваме в полет, който лети на височина 9000 метра, имаме чувството, че седим неподвижно“, пише в поста. „Как така се получава, че имаме такова усещане, когато самолетът се движи със скорост 700 километра в час?“

Краткият отговор е, че усещаме сила само когато към нас се прилага сила. Това се случва само по време на ускорение, когато двигателите на самолета го тласкат напред. Ние усещаме този натиск чрез седалката, докато самите ние ускоряваме (сме ускорявани).

Когато обаче достигнем пътническата скорост, силата не се прилага върху нас чрез седалката. Вече сме в състояние на инерция, или тенденцията на движещите се обекти да остават в движение по права линия със същата скорост, освен ако не им въздейства друга сила.

Тъй като самолетът се движи със същата скорост, ние продължаваме да се движим с тази скорост, освен ако нещо не ни въздейства, например ускоряване или забавяне на самолета.

Лесен начин да си представим ситуацията е да помислим какво би се случило, ако самолетът внезапно спре, а ние не сме си сложили колана. Отговорът е, че бихме продължили напред, докато не се ударим стола пред вас. Ако се люлеехме наляво-надясно, разбира се, щяхме да усетим центробежната сила, която не е реална, но нека да не усложняваме нещата.

Ако усещаме скоростта, а не ускорението на самолет или автомобил, това би било много, много странно, като се има предвид, че автомобилът се движи само със 110 километра в час, докато планетата Земя обикаля около Слънцето със 107 000 километра в час, а самото Слънце препуска през галактиката със скорост 828 000 километра в час.

Така че е добре, че усещаме само ускорението.