Сигурни сме, че всеки човек е чувал най-различни суеверия. Не трябва да се счупва на пукнатини по плочките, защото ще се счупи нечий гръб. Не се минава под стълба, избягвате черните котки да пресичат пътя ви и ако разсипете сол, винаги трябва да я хвърлите зад гърба си, за да не ви хване лошият късмет.
Освен това не правите нищо на петък 13-и просто бягате колкото се може по-далече от всички. Конските подкови носят огромен късмет, почукването на дърво предразполага съдбата да работи във ваша полза, а най-вероятно в момента се чудите откъде се раждат всички тези суеверия. Пушачите обаче трябва да внимават още повече, защото там ситуацията изобщо не е по-леко и приятна. Суеверията там изобщо не са по-леки и изобщо не минават без определени драми.
В повечето случаи можем да открием сериозни и фатални суеверия. Пушенето на марихуана с бяла запалка е може би едно от най-жестоките суеверия. Има слухове, че Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън са от хората с бели запалки, които в последствие са открити мъртви. За запалката на Боб Марли нямаме никаква представа. Паленето на цигара от свещ ще коства живота на моряк, което е чувано многократно и в морските ни градове ще бъдете изгледани кръвнишки за това действие. В Румъния има поверие, че никога не се дава последната цигара от кутията, защото по този начин се предава и животът. И точно тук идва още едно странно поверие – запалването на три цигари с една кибритена клечка. Много често, в зората на кибритчетата можеха да се забележат двама души, които бързо се опитват да уловят последните искри от прометеевия дар. Защо този ритуал носи лош късмет и толкова голям ли е целият проблем?
Историята за тази практика започва някъде от Първата Световна война и мнозина наричат изпълнението „Три на клечка“. Когато войниците на фронта решавали да запалят по една цигара в тъмното, докато палят тютюна винаги има едно вярване, че последният, който подложи цигарата си под пламъка ще бъде мъртъв. Причината за всички тези вярвания се подсилва с помощта на снайперистите. Нека започнем с това, че при пълен мрак ще има поне един снайперист, който се подготвя за лов. Запалването на клечката веднага насочва вниманието му. Докато се пали втората цигара, снайперистът ще може да настрое мерника си и да се прицели напълно спокойно. Съответно при поднасянето на пламъка до 3-тата цигара, куршумът вече е официално изпратен в правилната посока. И обикновено винаги третият пушач осъзнава, че пушенето наистина убива. Друга специална роля е моментът, в който се засяга и светата троица.
Според мнозина, използването на пламък за такива действия влиза директно в конфликт на религиозна основа. Вярва се, че именно една кибритена клечка може да запали ада. И на финалът можем да добавим още една красива история относно животът на Иван Крюгер. В зората на 20-те години на миналия век, Иван успял да закупи почти всеки възможен завод за производство на кибрит. Много скоро се превърнал в монополист и пожелал да подсили производството и продажбите. Според мнозина, всички тези истории са именно негово дело, за да може кибритчето да се използва колкото се може по-бързо и по този начин да се генерират печалби. Очевидно е, че това работи, особено след като днес Иван е един от много заможните собственици.
Заглавна снимка: By Taylor, Photographer – U.S. National Archives and Records Administration, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9896396