Защо стресът е най-сериозното бреме на модерния човек

Стресът е един от най-добрите убийци на хора и със сигурност изпреварва жертвите на акули, загиналите в автомобилна катастрофа и други фатални случаи. Чували сме за него, изживявали сме го и най-вероятно и до днес има достатъчно читатели, които много добре разбират какви са ефектите от него и какво наистина се случва. Според д-р Арлийн Геронимус, той е особено явление, за което всички имат представа, но трудно биха могли да разберат. Думата стрес е известна с извикването на серия от чувства, емоции и дори преживявания, в арсеналът на преживяващия ще открием дори психологични реакции.

И тъй като всеки един човек е различен, поглежда света от своя собствен ъгъл, лесно можем да забележим, че неговото класифициране идва с най-различни определения. Геронимус дава добри примери, описвайки разликата от стреса за краен срок в работа, стресът от възпитаването на деца, стресът на войника на бойното поле, останал единствено с идеята да оцелее и да се спаси.

Логично е, че различните прослойки на обществото ще получават своя стрес, смесен в коктейл от емоции, адекватни на неговия хабитат. Едва ли спадът на акции в Уолстрийт може да трогне хора, които никога не са обръщали внимание на инвестициите като метод за прехрана. Геронимус често показва разликата между хората от средната класа и тези от ниската.

Първите постоянно се опитват да се справят с кариерата, децата и осигуряването на правилно образование, докато вторите се стресират от идеята, че трябва да осигурят прехрана, облекло и покрив над главата си. Запознатите с пирамидата на Маслоу веднага ще открият, че всяко едно ниво на щастие идва с необходими показатели – в най-ниското ще открием присъствието на дом и прехрана, но в някои от най-високите ще идентифицираме интелектуалните познания, позитивите, които идват директно от обществото и прослойката, в която се намират.

Идентифицирането и улавянето на стреса като фактор, влияещ пряко върху един човек, може да се окаже една особено сложна и дори невъзможна задача. Сигурното в този случай е, че същият се превръща в доста по-опасен дори от коронавируса и неговите абсурдни промени през последните няколко години. Геронимус посочва един от най-популярните видове стрес – хроничният психологичен такъв. Той може да се обясни и опише, може да се разпознава и най-вероятно е присъствал в съзнанието на всеки човек, но въпреки това, когато страдащият го осъзнава и открива, той рядко прави нещо по въпроса. Следвайки тази посока, можем да се досетим и защо модерното общество продължава да променя своите дейности и да се изправя по един малко по-различен начин с всички налични проблеми и казуси.

Един особен елемент в тази ситуация е, че лекарите отдавна посочват вредата върху човешкото тяло. Един от най-честите и срещани проблеми със стреса е, че всички знаят какво наистина може да се направи по темата, например трябва да се храним по-добре, да бъдем по-активни и да се наспиваме вечер. От последното десетилетие се заражда и движението на позитивното отношение, в което постоянно се говори за посрещане на новите изпитания, за приемането му и откриването на негативните страни. Статистиката не е розова, жените в 30-те години, изправени пред много стрес, често започват да развиват болестта на Алцхаймер в по-късните години.

Издание Times е посочило, че един от проблемите с хроничния стрес е, че човек, често трябва да избере как да погледне на въпросното преживяване. Някои предпочитат стоицизма и идеята, че това е просто едно изпитание, негативната гледна точка е по-често срещана от позитивната. Циничният позитивизъм не се прилага успешно в различните групи. Опитайте се да предложите на един човек да бъде позитивен, докато израства в бедност през целия си живот и постоянно се страхува от уволнение или липса на каквито и да било възможности за развитие.

Къде точно може да се извади нещо позитивно? New York Times Magazine засяга точно този проблем, посочвайки Бевърли като един от добрите примери в битката със стреса. Нейният живот я позиционира в най-ниската прослойка на Маслоу, но към това се добавят заболявания като астма, диабет, високо кръвно налягане, артрит, уголемено сърце и тенденция към създаване на тромбозите в тялото.

Първият ѝ сърдечен удар е бил в края на 20-те години, един от нейните братя умира на 50 години от проблеми със сърцето, друг умира на 45 години, когато бъбреците му отказват, а сестра ѝ умира на 35 години. Един от по-младите ѝ братовчеди умира млад, след като битката с рака се оказва непосилна. Около Бевърли са починали около 11 години в последните няколко години. Статистиката посочва, че въпросните дори не са злоупотребявали с наркотици и не са били жертва на престрелка или автомобилна катастрофа. И точно тук д-р Геронимус задава този въпрос:

„Вярваме ли, че позитивното отношение и решението да учи африкански танци може да излекува или дори предотврати болките на Бевърли?“

Статистиката не е особено розова, просто ако обърнем внимание на работещите в САЩ – 60% от тях страдат от болести, които са обвързани или отключени с хроничен стрес, водещ до смъртност някъде на около 50 години.

Идеята на тези хора, че най-вероятно ще стигнат до 100 години, започва да се струва много далечна или дори абсурдна.

Статистиката позволява да се допусне, че високият стрес често води до цикли между родители и деца, които рано или късно започват да усещат ефекта на хроничен стрес. Някои родители често посочват, че децата им се стресират, защото родителите споделят своите проблеми, при това на деца, които не знаят какво е правилното решение. Изследванията не са очарователни, когато обърнем внимание на деца, израснали в бедност, при това в малки градове. Шансът на едно момиче да стигне до 85-годишна възраст е около 29%, а ако говорим за момчета, при тях вече се говори за 20%. Социалната система често признава, че ако един човек успее да стигне до пенсия – тоест 65 години, това е просто някакво невероятно постижение.

Най-вероятно ще останете изненадани, но статистиката показва, че докато самоубийствата сред мъже продължават да са изключителен бич за обществото, както и нов бърз тренд, дори те не могат да се опрат на хроничния стрес и ефектите от него.

И ако има хора, които достигат този момент, той се дължи на факта, че поне известно време са имали по-здрав организъм. Шансовете за оцеляване до 50 години на американецът, израснал в бедност, са точно 50%. Изследването на същата лекарка посочва, че въпреки постоянното представяне на наркотиците като основен вредител, повечето бедни или работещи американци ще приключат своя път с хрочнина болест или рак – двете се активират напълно от нивата на стрес.

Лекарите отдавна не посочват, че нивото на стрес изобщо може да има нещо общо с малките успехи на деня или с упражненията за дишане.

Въпросните технологии за справяне със стреса могат да помогнат на здравословно ниво и се смятат за положителни в нормално количество, когато се превърнат в ежедневие, същите често могат да променят цялото преживяване и да създадат нови главоболия, понякога още по-жестоки от първите.

Д-р Брус МакЕвън говори за така наречените състояния на алостаза. Въпросният процес показва, че тялото се опитва да поддържа баланс в себе си и външния свят. Макар и трудно, алостазата може да се забележи като успешна в редица форми. Идеята за този процес е взета от биологията на нашето тяло. Едва ли има човек, който може да накара тялото си да настръхне или да започне да се поти, когато му е горещо. За всичко това отговаря мозъка и нервната система.

Лекарите са наблюдавали много особени моменти, в които изчисляват, че дори най-високите нива на стрес, онези на живот и смърт, най-често са с кратък период на активност. При подобен сценарий, нервната система започва да отделя хормони, които да подействат на нервната система. После идва адреналинът, който повишава сърдечния ритъм, кръвното налягане и честотата на дишане.

При подобно активиране, всички мускули се зареждат с достатъчно кислород, за да могат да отговорят на искането за битка или бягство, след преминаването на този момент, тялото бързо се възстановява и намалява продуцирането на въпросните хормони. Животните в природата нямат този избор, хората също го нямат, но често подозират, че го контролират. Най-вероятно няма да разсъждавате позитивно на създалата се ситуация да бъдете преследвани от мечка в гората или от някакво друго животно, няма дори време за анализ.

Единственият проблем на това качество е, че не можем да го контролираме или приложим с всекидневните нива на стрес. Тихият убиец продължава да властва, но за пореден път доказва едно – ако искаме да решим този проблем, както и екологичните, за които отдавна се говори, всичко опира само и единствено до подобряването на качеството на живот.