Защо санбернарите са изобразявани (грешно) с бъчви около врата

Предметите, които обикновено се очаква да видите на портрет на куче, са например нашийник и може би една или две играчки. Но няма на този свят снимка на санбернар без бъчва, вързана на врата. Тези едри кучета отдавна се използват в алпийски спасителни мисии, така че фонът от заснежени върхове е логичен. Но тази бъчва (за която се твърди, че е пълна с твърд алкохол) не е точна исторически.

Кратка история на санбернарите

Високо в Алпите, близо до границата между Италия и Швейцария, се намира проходът Голям Сан Бернар, който се използва от хората да пресекат планинската верига още от бронзовата епоха. Римляните издигат там храм на Юпитер, когато се отправят на север, за да завладеят някого. През 1049 г. Бернар от Ментон (канонизиран като свети Бернар през 1681 г. и обявен за покровител на Алпите през 1923 г.) построява хоспис върху руините на храма като подслон за пътниците.

Група монаси поддържат хосписа, грижат се за гостите, работят като водачи през прохода и служат като спасителен екип на изгубени или ранени пътници. По някое време монасите започват и да обучават кучетата си, които били докарани от селата в долините под тях, да работят като пазачи и компаньони и като спасителни животни. Тези кучетата със своята сила, дебела козина, устойчива на атмосферни влияния, и отлично обоняние били добре подготвени да водят и спасяват пътници.

Не е ясно кога за първи път са били доведени в хосписа или кога са били обучени за спасителни цели – хосписът е унищожен от пожар в края на XVI в. и архивите му са загубени. Въз основа на информация от външни източници историците смятат, че кучетата са пристигнали за първи път в манастира между 1550 и 1660 г. Най-старото им запазено писмено споменаване, което представлява разказ на манастирския настоятел за готвача, който ги впряга в изобретено от него колело, за да върти шиш за готвене, е от 1707 г.

Познатата ни днес порода е резултат от вековно развъждане в хосписа и околностите му. Родословното ѝ дърво вероятно започва с кучетата от типа мастиф, донесени в Швейцария от римските войски, които се кръстосват с местните кучета в региона. Към 1800 г. монасите вече имат свой собствен развъдник и програма за развъждане, в която се смесват големи пиринейски кучета, немски догове, булдози, нюфаундленди и други. Кучетата от хосписа са добре познати в региона и са наричани по различен начин: барихундове (в чест на Бари, куче, което според сведенията е спасило 40 човешки живота), свещени кучета, алпийски мастифи, алпендоги и просто кучета от хосписа до 1880 г., когато името „санбернар“ се установява официално.

Защо обаче носят буренцата

Едуин Хенри Ландсиър

В миналото тези алпийски кучета определено не са разполагали с много средства, за да спасяват хората. Но ако попаднете на някое от тях, докато се лутате изгубени в Алпите, вероятно няма да видите бъчва на врата му…

Бъчвите, които виждаме днес в картините и карикатурите, са изобретение на художник от Англия на име Едуин Хенри Ландсиър. През 1820 г. 17-годишният Ландсиър създава творба, озаглавена „Алпийски мастиф, който съживява изпаднал в беда пътник“ (основното изображение най-горе). Картината изобразява две кучета от породата, застанали над паднал мъж в снега като едното куче лае тревожно, а другото се опитва да го съживи, като облизва ръката му. Именно второто куче има завързана на шията си бъчвичка, за която самият Ландсиър твърди, че съдържа бренди.

Въпреки факта, че бендито не е нещо, което бихте искали, ако сте попаднали в снежна буря – алкохолът предизвиква разширяване на кръвоносните съдове, в резултат на което кръвта се влива в кожата и телесната температура на човек се понижава по-бързо – и че кучетата никога не са носили такива бъчви, този образ се е запечатал в общественото въображение и така е започнал един мит.