Опитът на СССР да създаде хибрид между човек и маймуна
Какъв е най-добрият възможен образ на един добър войник. На първо място имаме нужда от неубоздана и нечовешка сила, подплатена с агресия и жажда за кръв. Интелектът няма особено значение, когато говорим за битки и макар науката да доказва, че победата зависи точно от това, мислещият нападател се превръща във враг за поне две страни – противника и командващите офицери.
Следващата важна точка е да няма претенции. Добрият войник може да оцелява без храна и вода, да забрави и изключи изцяло вкусовите си рецептори, но същевременно това да не щети неговите основни качества. Не на последно място трябва да обърнем внимание, че като такива, бойците трябва да бъдат изключително лесни за рекрутиране.
Следователно не трябва да пропускаме и човешкия капитал в цялата формула. Колкото и модерна да е една армия, можем да видим съвсем спокойно как в театъра на военните действия печели онази армия, която може да намери най-много войници. За пример можем да дадем Ислямска държава, чийто последователи са готови по всяко време да жертват живота си в името на една кауза. А как би изглеждала една война, ако войниците са алтернатива на хората.
Този въпрос се появява все по-често в най-различни формати и в мнозина търсеният отговор е – роботи. Това модерно решение обаче не е съществувало все още през миналия век, но биологията и генетиката можели да предложат разнообразни решения. И така между двете световни войни, Сталин вижда единственото решение за воденето на война с помощта на хибридни войници. За целта се спира на комбинация между хора и маймуни. Те съчетават всичко изброено по-горе, а при евентуален успех армията винаги може да се мултиплицира. На хартия целият проект звучи обещаващо, но на практика трябва изпълнение и един от основните кандидати е съветският учен Иля Иванов.
Като изследовател в генетиката, Иля можел да се похвали с финансовата независимост на своите родители. Те щедро финансирали научните страсти и много скоро, след завършването на престижно руско висше учебно заведение, както и специализация в института „Луи Пастьор“, Иля получава позиция в лабораторията на Иван Павлов – известен с добре познатия експеримент с кучето. Иля имал сериозни и високи очаквания, защото преди това успял да кръстоса успешно ДНК-то на други познати видове.
Снимка: By Unknown Soviet photographer – http://www.creationontheweb.com/content/view/5198, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2998263
Отново всичко изглежда прекрасно, но подобен експеримент среща друг вид трудности. Някой трябва да го финансира, което е лесната част и някой трябва да предостави животните за тестване. Иля е убеден, че при евентуален успех може да докаже теорията на Дарвин, но редица учени не виждат никаква етика. За разлика от тях, Сталин има много добра визия и възнамерява да се възползва напълно. За амбицията си, руският учен получава и прякора „Червеният Франкенщайн“. През февруари 1926 г. Иля тръгва със заветната цел да докаже на света, че няма нищо невъзможно за генетиката. За добро или зло, Гвинея се оказва пълно разочарование.
Повечето заловени маймуни са все още в ранна възраст за чифтосване, а още по-лошото е, че по-големи екзмепляри не могат да бъдат заловени, защото ловците не искат да влизат в директен конфликт с горилите. Шимпанзетата са предпочитани и по още една причина – имат най-близко ДНК до човешкото, следователно те би трябвало да се радват на най-големи успехи. През ноември успява да вземе три възрастни шимпанзета, но вече имал и още една интересна теория – жени да бъдат оплодени със сперма на шимпанзе. Все пак няма да се налага преследването на женски маймуни, а също така самият учен чувал, че много жени често ставали жертва на този вид бозайници.
За голямо разочарование, Иванов не открил нито една кандидатка. Замислил се дали да не наруши законите и да тества теорията си нелегално в болница, докато намеренията не са пресечени от Френския консул. Последвало и преследването на рускини, които също били годни за експеримент. Пет жени били готови да помогнат, маймуните били изпратени в Абхазия, където експериментът щял да се проведе. Единственият мъжки екземпляр бил 26-годишен уранготан на име Тарзан, който за жалост не бил здрав и починал, преди да успее да стартира експеримента. През 30-те години пристигат нови видове, но те също не успяват да помогнат.
Иванов е изгонен в Казакхстан и умира една година по-късно, при това без дори да е успял да тества своята теория. Съществуват и други версии относно неговите шансове и опити да създаде нов вид чрез кръстоска между човека и маймуната. Успехът ще хвърли сериозни критики към църквата – основен враг на социалистическата система по това време. Създаването на нов вид може да отвори вратите и на другите учени да разширят допълнително своето поле на наблюдения и тествания.
В тези експерименти не може да се говори за етика. Трите женски шинпанзета така и не успяват да забременят, с което надеждите за създаването на нов вид същество се изпаряват. Тук обаче идва време за поглед в бъдещето и една нова притеснителна посока. Ако потърсите информация в мрежата, може да попаднете на няколко интересни материала, в които се твърди, че китайските учени най-накрая са успели да създадат подобен екземпляр. Китайските учени твърдят, че са използвали човешки стволови клетки, които могат да образуват всякакъв вид материя в ембрион на маймуна. Оказва се, че ембрионът продължава да се развива, но експериментът се прекратява, преди да се роди новият екземпляр. Експериментът има за цел да помогне за по-лесното набавяне на органи, елиминирайки нуждата от чакане в списък.
Нещо повече, ако се използва стволова клетка на пациент, можем ли изобщо да говорим за отхвърлянето на органа? Основният проблем е насочен отново към факта, че ако същите формират човешки неврони в мозъка на животно, това означава ли, че то може да има съзнание. За добро или лошо, този вид експерименти ще продължи и единствената пречка към този момент е фактът, че много учени все още не могат да намерят достатъчно финансиране, за да продължат да провеждат този експеримет. Китай се оказва място за тестване на най-различни теории. Иля Иванов така и не успява да види мечтата си реализирана, но е принуден и да живее в една епоха, където науката все още не е успяла да се развие толкова бързо.
