Цикадите имат една от най-дългите животи сред насекомите
13- или 17-годишната продължителност на живота на цикадите е една от най-дългите сред насекомите, но само малка част от това време се прекарва над земята. Останалата част от живота им те прекарват под земята като се хранят с течност от корените на растенията. През дългите си години под почвата те сменят пет пъти своите екзоскелети – процес, известен като линеене.
В текст за National Geographic, Ейми МакКийвър пише, че цикадите следят годините по повишаването на течността в корените, с които се хранят, което се случва през пролетния сезон всяка година. След 13 или 17 цикъла цикадите изчакват температурата на почвата да достигне около 17 градуса, преди да се появят обратно на повърхността.
Веднъж там, те се изкачват по дърветата, където се закачат по клоните и се превръщат в крилати възрастни, като отново изхвърлят екзоскелетите си. Първоначално червенооките възрастни са призрачно бели с меки, свити крила, негодни за полет, но телата им скоро се втвърдяват, стават черни и вече втвърдените им крила най-накрая могат да се разперят и да издигнат наедрялата 5-сантиметрова буболечка във въздуха.
Цикадите заливат горите като механизъм за оценяване
Когато излязат на повърхността, с общия си брой до 1,5 милиона на декар цикадите могат да преодолеят почти всеки хищник – от пойни птици до скункси. „Много прилича на шведска маса“, казва Гай Уилямс, ентомолог от Министерството на земеделието в Мериленд, пред Washington Post. „Първия път всеки си слага в чинията и цялата храна се изяжда до последна молекула. На четвъртото пълнене на чинията хората вече си слагат само трохи. Тъй като тази оргия от храна няма свършване, в един момент животните вече не им обръщат внимание, защото са се наяли.“
След като миещите мечки, жабите, змиите, катериците, опосумите и всякакви други животни, които се интересуват от лесната храна, вече са се натъпкали, цикадите могат свободно да започнат своята дейност по създаване на следващото поколение.
Хората също могат да ги ядат
Животните не са единствени, които се хранят с цикади. Хората също може да се почерпят. Твърденията за вкус им варират, като някои хора ги сравняват със скариди, други с аспержи, а трети – с фъстъчено масло. Но преди да започнете да си берете цикади от дърветата, трябва да имате предвид, че те може да съдържат повишени нива на живак и да предизвикат алергични реакции, особено сред тези с алергии към черупкови мекотели.
Има сведения от средата на 20 век показват, че чероки в Северна Каролина изкопават буболечките, още докато са в земята, и ги пържат в свински мазнини или ги мариноват за по-късно.
Близо до Сиракуза в горен Ню Йорк, членове на племето Онондага ядат цикади по време на масови извънредни ситуации. Практиката идва от техните предци, които ядат цикади, за да оцелеят, когато новите заселници и мисионери изгарят реколтата им и ограбват селата им.
Продължителният им жизнен цикъл може да им помогне да избегнат хищниците
Една хипотеза за причината, която стои зад мистериозния им избор от години за престой в земята на цикадите, докато дойде репродуктивния им цикъл, се фокусира върху факта, че и двете числа са прости (13 или 17 години). Идеята е, че като изскачат от земята само на така номерирани интервали, цикади избягват някога да се синхронизират с популацията на които и да е хищници, която често се издигат и спадат в рамките на 2- до 10-годишни цикъла, пише Патрик Ди Хусто за New Yorker през 2013.
Математически погледнато, логиката е правилна, но хилядите видове цикади по света, които нямат синхронизирана поява, карат изследователите да се съмняват, че това е цялата история. Ако уникалният жизнен цикъл на периодичната цикада е толкова уникално изгоден за нея, защо останалите не са развили подобни репродуктивни стратегии?
Съществуват над 3000 вида
Не всички цикади се появяват на всеки 17 или 13 години. По света съществуват близо 3400 вида цикади и по-голямата част от тях изникват на всеки 2 до 5 години. Периодичните цикади, които са общо 7 вида в рода на Магикада, са единствените, които прекарват или 13, или 17 години под земята и се срещат само в САЩ. Три от видовете Магикада са 17-годишни цикади, докато останалите четири оперират на 13-годишни цикли. Така периодичните появи на цикадите често съдържат множество видове. Това може да изглежда странно, но ползите от бомбардирането на хищниците при масово възникване си важат.