Най-известните кучета, които помогнаха на науката

Антропологът Гроувър Кранц дарява тялото си на науката при условие, че с любимият му ирландски вълкодав Клайд се случи същото. Така той иска връзката им да бъде запомнена завинаги и скелетите им да помогнат на криминалистиката. Далматинците на археолога Мери Лики я следват до далечни обекти, където екипът е предупреден да внимава за всякакви опасни диви хищници.

Освен че са верни спътници на учените, кучетата участват в научни открития и иновации от векове. Включването им в някои аспекти на науката остава етично затруднение, тъй като те са интелигентни и емоционални същества. Но учените могат все пак да ги използват в биомедицински и болестни изследвания и проучвания във фармацевтиката по много причини, включително защото физиологията им е по-близка до нашата от физиологията на плъховете. Кучетата, които работят в науката днес, дори помагат като подушват ранните признаци на COVID-19. Тъй като успехите и ролята им в науката продължава да расте, струва си да погледнем назад към ключовите им приноси в тази област.

Робот
Пещерите в Ласко в югозападна Франция са известни с това, че съдържат някои от най-подробните и добре запазени примери за праисторическо изкуство в света – повече от 600 картини. Но ако не беше едно бялo куче на име Робот, което по някои сведения открива пещерите през 1940 г., може би щяхме да ги открием много, много години по-късно. Марсел Равидат, по това време 18-годишен чирак на механик, е навън, разхождайки се с Робот, когато кучето тръгва да гони лисица. Когато Равидат тръгва след приглушените лаения на Робот, той намира не само кучето, но Роботът го довежда и до една от най-големите археологически находки на 20 век.

Лайка
От улично куче, скитащо безстопанствено от улиците на Москва, Лайка става първото куче, обиколило земята – през 1957 г. Между 1951 и 1952 г. СССР изпраща двойки кучета в космоса, започвайки с Дезик и Циган. Като цяло на тези ранни мисии са изпратени девет кучета и има четири смъртни случая. По времето, когато Спутник 2 излита с Лайка на борда, астрофизиците вече са измислили как да върнат животинката в земната орбита, но не и как да я върнат от космоса. Веднъж в орбита, Лайка оцелява и лети малко повече от час и половина, преди тъжно да загине, когато температурите в плавателния съд се повишат твърде много. Ако топлинният щит на капсулата не беше счупен, Лайка щеше да умре при повторно влизане в атмосферата. Докато някои протестират срещу решението да се изпрати Лайка в орбита, знаейки, че ще умре, други защитават знанията, получени при доказване, че животните могат да живеят в космоса.

Стрелка и Белка
През август 1960 г. Съветският съюз изстрелва в космоса капсулата Спутник 5. Заедно с мишки, плъхове и един заек, две кучета стават първите живи същества, които излизат в орбита и се връщат на земята успешно. Тези мисии и други животни-астронавти проправят пътя за космическите полети с хора. По-малко от година след успешното пътуване на Стрелка и Белка, Съюзът изпраща в космоса и човека Юрий Гагарин. Кучетата продължават да живее пълноценно своя кучешки живот и дори имат потомци.

Марджъри
Преди средата на 20-те години на миналия век диагнозата диабет се счита за смъртна присъда. През 1921 г. обаче канадският изследовател Фредерик Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест откриват инсулинa, който ще спаси милиони човешки животи. Откритието не би било възможно без жертвата на няколко кучета, на които са отстранени панкреасите, което по същество причинява клиничен диабет. След това животните са лекувани от Бантинг и Бест с екстракти на панкреаса. Марджъри е най-успешният им пациент като тя оцелява повече от два месеца с ежедневни инжекции.

(на снимката Бест, вляво, е с Кларк Ноубъл – негов колега, с когото хвърлят монета кой да бъде асистент на Бентинг)

Троув (порода скай териер като на снимката)
Териерът на Александър Греъм Бел помага на изобретателя с ранната му работа. Бащата на Бел, който работи с глухи хора, кара сина си да разработи „говореща машина“ и Бел постиа това като манипулира лая на кучето си, за да звучи като човешки глас. По-младият Бел нагажда челюстите на кучето си, докато то ръмжи, за да го обучи да произнася нещо, което звучи като фразата „Как си, бабо?“ Бел се превръща в експерт по реч и слух и в крайна сметка става най-известен със своето изобретение – телефона.

Чейсър (порода бордър коли като на снимката)
При изучаването на еволюцията на човешкия мозък много изследователи разчитат на уникалната способност на хората да използват сложна езикова система, за да добият улики за нашия произход. Но колкото повече изучаваме кучетата, толкова повече осъзнаваме, че при тях също може да се случва същото. Чейсър се научава да идентифицира 1022 съществителни собствени имена през целия си живот. Това го прави животното с най-голямата изпитана памет на думи в света. Неговото разбиране за думи и поведенческите концепции дават представа на учените за усвояването на езика, дългосрочната памет и когнитивните способности на животните.