Какво прави топлината с тялото ви – и кога става смъртоносна

Бъдещето се очертава все по-горещо и влажно.

„Доказано е, че в резултат на изменението на климата топлинните вълни са станали по-интензивни, по-чести и по-дълготрайни“, казва Дан Вечелио, докторант в Колежа по здравеопазване и човешко развитие на Пен Стейт.

И тъй като климатичната криза продължава да се развива, тази тенденция ще се влошава. „При продължаващо бъдещо затопляне можем да очакваме тези промени също да продължат, даже да се засилят“, казва Вечелио.

Може да е трудно да разберем какво ни очаква през следващите години, но като груб ориентир: до 2050 г., според проучване от 2019 г., публикувано в PLOS ONE, Лондон ще се усеща като Барселона днес, Сиатъл ще бъде по-скоро като днешния Сан Франциско, а Стокхолм – знаете, столицата на Швеция, която се простира над Арктическия кръг – ще прилича на централноевропейската Будапеща.

И топлината няма да е единственият проблем. „Като се има предвид, че по-топлият въздух има способността да задържа повече водни пари в себе си, броят на влажните горещи вълни вероятно ще се увеличи, а това са видовете горещи вълни, които тревожат здравните специалисти“, отбелязва Вечелио.

Какво се отразява топлината на човешкото здраве?

За много от нас горещият слънчев ден е повод да излезем навън, да се отпуснем до басейна или на плажа и да се забавляваме (без да забравяме слънцезащитния крем). И това по същество не е нещо лошо: човешкото тяло е развило специфични механизми, с които да се справи с по-високите температури и дори може да страда от липса на слънчева светлина.

Но при продължително излагане на екстремна топлина, „системите в човешкото тяло, които му позволяват да се адаптира към топлината, се претоварват“, обяснява Майк Макгихин, тогавашният директор на Програмата за екологични опасности и последици за здравето на американския Център за контрол и превенция на заболяванията.

„Когато човек е изложен на топлина за много дълго време, първото нещо, което се изключва, е способността му да се поти“, казва той. „Знаем, че когато потта се изсушава от въздуха, има охлаждащ ефект върху тялото. След като човек спре да се поти, за много кратък период може да премине от топлинно изтощение до топлинен удар.“

Докато тялото ви се загрява все повече и повече, централната нервна система и кръвоносната ви система започват също да се влияят от горещината – както и мозъкът. „Тогава хората започват да се чувстват объркани“, казва Макгихин, „и може да загубят съзнание.“

Но това са само очевидните ефекти от прегряването. „Всъщност топлинният удар, топлинното изтощение и дехидратацията представляват относително малка част от всичките здравни рискове, свързани с екстремните горещини“, обяснява Грегъри Уелиниус, професор по здравеопазване и околна среда в Бостънския университет и директор на програмата на университета относно климата и здравето.

Освен споменатите, неблагоприятните ефекти от излагането на топлина вероятно ще включват и проблеми с бъбреците, кожни инфекции и дори преждевременно раждане, казва Уелиниус. И дори може да повлияе на психичното ни здраве по много начини: „горещите дни са свързани с по-висок риск от посещения в спешното отделение заради злоупотреба с вещества, тревожни разстройства, шизофрения и деменция“, отбеляза той и са свързани с по-слабо представяне на тестове за интелигентност, по-висок риск от грешки в преценката и по-висок риск от трудови злополуки.

„И интересното е, че не само екстремните горещини представляват риск“, добавя той. „Дори умерено горещите дни могат да изложат уязвимите хора на по-висок риск.“

Кога е „твърде горещо“?

Всеки има различни идеи за това какво е комфортна температура – ​​всички имаме по един приятел, който ходи по къси гащи целогодишно, например. Но когато става въпрос за разбиране кога „горещото“ става „твърде горещо“, има доста ясна граница – и тя е по-ниска, отколкото може би интуитивно предполагаме.

„През 2010 г. се предполага, че горната граница на температурата, до която хората могат да се терморегулират, е 35 градуса по Целзий на мокър термометър“, казва Вечелио.

Но когато изследователите от Пен Стейт действително подлагат това предположение на тест, те откриват, че границата е доста по-ниска: „в топли, влажни условия, нашите субекти престанаха да могат да се терморегулират при около 31°C на мокър термометър“, обяснява той.

Ако тази терминология – температурата на мокрия термометър – не ви е позната, бъдете сигурни, че ще ви стане. Споменахме вече как учените се притесняват повече от влажните горещи вълни, нали? Причината е, че те повишават температурите по мокрия термометър – буквално показанията на термометър, увит в мокра кърпа, която действа като заместител на потната ни човешка кожа. И когато температурите по мокрия термометър са високи, ситуацията става особено смъртоносна:

„Основният начин, по който се охлаждаме, е чрез изпаряването на потта от кожата ни“, обяснява Вечелио. „Нашите тела чрез потта… преместват топлината от вътрешността на тялото ни към периферията, където след това тя може да се поеме от околната среда.“

Но ако тази околна среда вече е наситена с водни пари, няма да може да приеме нашата пот – което означава, че при достатъчно висока температура на влажния термометър, тялото ще продължи да прегрява, независимо от това колко вода или сянка му се предоставя.

Температура на мокър термометър от 35°C не е нещо нечувано, но е много рядко, казва Вечелио. Но „Прагът на мокър термометър от около 31°C, който емпирично установихме, се наблюдава по-често“, обяснява той, и тъй като планетата продължава да се затопля, „ние очакваме прагът да бъде преминаван все по-често и на все повече места по целия свят… и може би за по-дълго време през деня.“

Те все още са доста редки от обективна гледна точка, признава, и никога не продължават за особен периоди от време – засега. Но не трябва да си мислим, че няма да ни се случи: места в Оклахома, Тексас, Флорида и другаде регистрират температури по м. тер., които далеч надхвърлят 31°C и дори 35°C по време на горещата вълна преди две седмици…