Как така древните черепи често имат съвсем прави зъби

Не ви ли прави впечатление, че зъбите на всички древни човешки черепи (почти) са забележително прави, дори при условие, че някои от тях са на векове? Без брекети, без шини, без богата на флуорид паста за зъби или вадене на мъдреци много праисторически хора някак са успели да поддържат идеална усмивка като на холивудски актьор.

Как така?!

Един от най-големите фактори е свиването на човешките челюсти, в резултат на което зъбите се притискат един към друг.

През последните няколко века се наблюдава изключително често появата на задържани мъдреци (който не е израснал напълно в устата) – ясен признак за все по-пълна челюст. Американската академия на оралните и лицево-челюстните хирурзи изчислява, че 90% от хората имат поне един задържан мъдрец, което често налага хирургично вадене.

Изглежда, че в прединдустриалната епоха мъдреците са се срещали значително по-рядко, но други стоматологични проблеми все още са били доста чести. Преди появата на земеделието обаче мъдреците са абсолютна рядкост. Всъщност цялата челюст на хората от това време е била изключително некрива.

В книгата си „Историята на човешкото тяло“ еволюционният биолог Даниел Либерман пише: „В музея, в който работя, има хиляди древни черепи от цял свят. Повечето от тях, конкретно от последните няколкостотин години, са кошмар за зъболекаря: пълни са с кариеси и инфекции, зъбите са натъпкани в челюстта, а около 1/4 от тях са с избити зъби. Черепите на прединдустриалните земеделци също са пълни с кариеси и болезнено изглеждащи абсцеси, но по-малко от 5% от тях имат задържани мъдреци.“

„За разлика от тях повечето от ловците-събирачи са имали почти перфектно орално здраве. Очевидно в каменната ера рядко са били необходими зъболекари“, допълва той.

През 2015 г. изследователи проучват 292 човешки скелета, открити в Леванта, Анатолия и Европа, които датират отпреди 28 000 до 6 000 години. Техните открития показват, че хората от по-късните земеделски общности са имали по-малки (и различно оформени) долни челюсти в сравнение с по-ранните хора.

Това, според тях, вероятно отразява радикалната промяна в начина ни на хранене, настъпила в историята ни: преди появата на земеделието преди около 12 000 години хората са се хранили с месо и неусвоени растения, които са били по-твърди и са изисквали повече дъвчене.

След тази селскостопанска революция хората са имали по-широк достъп до лесни за консумация зеленчуци, зърнени продукти и ориз, за чието сдъвкване е била необходима по-малка сила на челюстите. В съвременната епоха нещата стават още по-лесни с появата на преработените и ултрапреработените храни, които почти не изискват значителна активност на челюстите, за да бъдат консумирани.

Изследователите отбелязват, че времевата рамка е изключително кратка от гледна точка на еволюцията – възможно е да се види разликата само за няколко поколения – така че промяната в размера на челюстите вероятно не е генетична. Вместо това повечето смятат, че по-малките ни челюсти са отражение на храната, която приемаме като бебета по време на развитието им.

Цялото това свиване е толкова забележимо и важно, че някои учени казват, че живеем в „епидемия“, която има широкообхватен ефект върху здравето на хората в световен мащаб. Освен проблемите със зъбите, изследователите смятат, че по-малките челюсти оказват влияние върху устната кухина и дихателните пътища, което води до сънна апнея и хъркане. На свой ред все повече хора изпитват недостиг на сън, което може да повиши риска от сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, депресия, рак и болестта на Алцхаймер.

Връщането към каменната ера и изоставянето на земеделието може би не е най-разумното решение на проблема, но учените са предложили няколко начина за ограничаване на „епидемията“. Те смятат, че ключът е в подпомагането на развитието на здрава долна челюст в ранна детска възраст чрез основни практики като дъвченетъо на дъвки без захар от децата, както и храненето на бебетата с възможно по-малко кашички, след като преминат на твърда храна.

„Епидемията на долната челюст е много сериозна, но добрата новина е, че всъщност можем да направим нещо по въпроса“, казва в изявление Пол Ерлих, професор по демографски изследвания в Станфордския университет, който е анализирал проблема. „Ще продължим да изучаваме причините за епидемията и да разпространяваме информация колко лесно лечимо състояние е това, още в ранна възраст“, продължава Ерлих. „Всички родители и настойници, в сътрудничество със зъболекарите и ортодонтите, могат да помогнат на децата да избегнат някои сериозни здравословни проблеми на по-късен етап от живота си.“