Има ли идеално прави линии в природата?

Най-късото разстояние между две точки е идеално права линия и предвид изненадващата ефективност на вселена, може да се предположи, че линейната безупречност трябва да е характерна и за нашата реалност. Ако обаче се вгледате внимателно, ще откриете, че нещата не са никак така, тъй като в действителност сме заобиколени от несъвършенство.

Разбира се, в околната ни среда има множество нелинейни структури; а светлинните лъчи, ръбовете на кристалите и нишките в мрежите на паяците са сред най-правите неща на планетата. И все пак съвършенството е брутално висока летва, която предполага безкрайна еднородност и всъщност не може да бъде постигната на практика.

Вземете например светлината. В училище всички ни учат, че светлината се движи по прави линии, въпреки че истината е, че дори и най-чистите лъчи далеч не са идеално прави. Дифракцията например кара светлината да се разпространява по време на пътуването си, което означава, че всички лъчи всъщност се огъват леко, независимо от средата, през която се движат.

Доказателство за този ефект могат да се видят в космическите снимки от телескопите „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“, на които звездите не изглеждат като кръгли петна, а като звездообразни шипове. Дифракцията на светлината, излъчвана от тези звезди, е причината изображенията да изглеждат по този начин, доказвайки, че светлината никога не е идеално права.

Погледнете отново някои от впечатляващите снимки на „Джеймс Уеб“ и ще забележите, че някои галактики изглеждат огънати или изкривени. Това се дължи на факта, че самото пространство-време всъщност е изкривено, което означава, че светлинните лъчи, които пътуват през материята на реалността, никога не могат да се движат в идеално права линия.

Та ако дори светлината не е безупречно права, какъв шанс има физическата материя? Ами никакъв, както се оказва, защото дори най-прецизните структури всъщност са криви.

Кристалите – които са минерали с геометрични форми – често се посочват като природните обекти с най-правилни ръбове и наистина теоретично всички такива структури са идеално прави, тъй като самото определение за кристалите е прави системи от точки, подредени в повтарящи се решетки. На практика обаче дори те са изпъстрени с безброй дефекти, тъй като не всеки атом в кристалната решетка се подчинява на правилата.

Тези несъвършенства могат да бъдат причинени от процесите на нагряване и охлаждане, които са създали минерала, или от бомбардиране с космически лъчи и други видове радиация, наред с други неща. Независимо от причината обаче, съвършеният кристал просто не съществува в природата, тъй като ръбовете и повърхностите на тези хипнотизиращи камъчета винаги ще са леко неправилни – дори и дефектите да са твърде малки, за да бъдат забелязани с просто око.

Не е изненадващо, че същото се отнася и за предметите, създадени от човека, които могат да бъдат произведени с невероятна прецизност, но никога не могат да бъдат направени идеално прави. Приближете се достатъчно и неминуемо ще откриете някаква степен на несъвършенство, въпреки че на практика тези колебания са толкова незначителни, че можем да наречем линиите прави.

Така, ако сме педантични, трябва да признаем, че идеално правите линии съществуват само като геометрични абстракции, но отсъстват от физическата вселена, която обитаваме.