Хенри Густав Молаисън е изучаван от 1957 г. до смъртта си през 2008 г. От ранна възраст Хенри страдал от тежка епилепсия, която била отдадена на инцидент с велосипед, когато бил на седем години. Той има гърчове в продължение на много години, които с времето прогресивно се влошаваха. Пристъпите най-накрая станаха толкова лоши, че Хенри припада и вече не можеше да работи на службата си, където сглобява мотори за превозни средства. Той трябваше да се премести да живее с родителите си, а на 27-годишна възраст през 1953 г. Молаисън е насочен към неврохирурга Уилям Бийчър Сковил в болницата в Хартфорд, Кънектикът.
След изчерпване на всички други опции, Сковил предлага експериментална операция, която да премахне малки части от мозъка на пациента му, за да се намалят пристъпите. От отчаяние, Хенри се съгласява и операцията е извършена през август 1953 г. Тя включваше отстраняване на по-голямата част от хипокампа и части от темпоралните му лобове – Сковил смяташе, че тези зони причиняват гърчовете.
По време на процедурата Хенри беше в съзнание, като му беше поставена само местна упойка. Въпреки че всичко изглеждаше добре, по-късно Сковил ще каже, че операцията е „трагична грешка“. И все пак Хенри ще бъде запомнен като може би най-важният човек в историята на неврологията.
Що се отнася до гърчовете, операцията е била успешна, тъй като те вече са под контрол. Не е успешна обаче, по отношение на паметта му, тъй като скоро става ясно, че тя е нарушена по изключително тежък начин. Той все още можеше да помни неща от далечното минало, но вече не можеше да прави нови спомени! Хенри можеше да задържа мисли в главата си само за около 20 секунди и не можеше да си припомня неща, които е научил съвсем скоро, или събития, които току-що са се случили.
Интересното е, че Хенри все пак е способен да научи нови двигателни умения, като например да свири на музикален инструмент или да играе нова компютърна игра. Въпреки това, следващия път, когато беше помолен да извърши тези дейности, той нямаше спомен, че знае как да ги изпълни, което често го водеше то това да е изключително изненадан, когато опита и успее. Молаисън изглежда също е могъл да си спомня малки детайли от обществения живот като имената на известни личности.
Повечето учени по онова време смятат, че паметта е разпределена в целия мозък и не зависи от нито един конкретен регион. Ситуацията на Хенри показва, че има различни видове дългосрочна памет, които идват от различни части на мозъка, и дава представа за това кои области на мозъка са отговорни за превръщането на краткосрочната памет в дългосрочна
Загубата на паметта попречи на Хенри да се развива напред в живота. През 2004 г. той все още смяташе, че Айзенхауер е президент на САЩ и че все още има буйната, тъмната коса и ненабръчкана кожа, които имаше през 50-те години. Живееше с родителите си, а след това със свой роднина, тъй като очевидно не можеше да си намери работа поради загубата на паметта. В същото време обаче Хенри може да помага с домакинските работи като пазаруване и косене на трева.
През следващите 55 години Хенри участва в стотици изследвания и експерименти върху паметта и ученето, разкривайки неизвестна досега информация за работата на човешкия мозък. Въпреки амнезията си, интелигентността му в области извън паметта остава нормална и той продължава да има нормално IQ. Това го направи отличен кандидат за експерименти. Увреждането на мозъка му също така не променя характера му. Затова е много приятно да се работи с него, защото той е много дружелюбен и щастлив човек и дори разказваше вицове на докторите. Освен това никога не му омръзва да прави тестове на паметта многократно – нещо, което други хора биха сметнали за досадно – в края на краищата те всеки път бяха нови за него. Между тестовете, Хенри често решава и кръстословици. Ако след това думите се изтрият, той ще прави едни и същи кръстословици отново и отново.
Що се отнася до това как се чувства от всичко това, той веднъж заяви,
Изпитвам известна несигурност в себе си. Точно сега си мислех. Направих ли или казах ли нещо нередно? Разбирате ли, в този момент всичко ми изглежда ясно, но какво се случи точно преди това? Това е, което ме тревожи.
Хенри живее в старчески дом 54-годишна възраст, докато не почива през 2008 г. на 82 години. Той е оставя тялото си на науката и след смъртта му мозъкът му е бил разчленен на 2401 парчета в Университета в Сан Диего. Изследването му показва, че щетите от операцията са доста по-широко разпространени, отколкото се смяташе досега, което затруднява идентифицирането на една конкретна област или области, които са отговорни за загубата на паметта му. Независимо от това, изследванията върху мозъка му продължават и са изключително важни, за да си изградим разбиране за това как работи паметта.