Голям демографски срив е „неизбежен“
Според ново изследване от водещи специалисти по екология на населението след два века небивал растеж значителният спад в броя на хората по света е „неизбежен“.
Уилям Е. Рийс, почетен професор в Университета на Британска Колумбия, е автор на над 150 рецензирани статии за растежа и социално-икономическото развитие. През десетилетията на своята работа той има и заслуга за създаването на фразата „екологичен отпечатък“.
В новото изследване той прави предупреждение, че неустойчивото потребление на ресурси и експоненциалното нарастване на населението са „тласнали съвременното техноиндустриално общество към силно превишаване на нормите на консумация“. В този смисъл той смята, че е „неизбежно“ светът да претърпи глобален икономически спад и намаляване на населението още през този век.
Всичко се свежда до ограничените ресурси, които безмилостно консумираме като съвременно техноиндустриално общество в стремежа си да постигнем непрекъснат икономически растеж.
Рийс твърди, че всички животински видове – включително и Homo sapiens – са естествено предразположени да растат и да се възпроизвеждат, докато не достигнат лимита на възможностите на местообитанието си. Това в крайна сметка ще доведе до влошаване на местообитанието, което ще доведе до недостиг на храна, болести или хищничество. Така популацията претърпява удар, който я кара да падне обратно до капацитет, който местообитанието може да поддържа. В крайна сметка ресурсите ще се попълнят и местообитанието ще се възстанови – след което цикълът ще започне отново.
Хората обаче са се оказали в особено сложна ситуация. Когато човечеството успява да овладее силата на изкопаемите горива, особено след 19 век, започва период на безпрецедентно изобилие на храна и ресурси. Следва, съвсем очаквано, глобален демографски бум: през последните 200 години населението се е увеличило от 1 милиард на 8 милиарда души.
Сега запасите от тези изкопаеми горива започват да се изчерпват и скоро няма да могат да се възстановят. Едновременно с това плодотворното използване на изкопаеми горива промени планетата непоправимо.
„Изобилието, генерирано от изкопаемите горива, позволи на H. sapiens за първи път да преживее еднократен цикъл на глобален демографски бум и спад. Това е „еднократен“ цикъл, защото той е възможен благодарение на огромните запаси както на потенциално възобновяеми самовъзпроизвеждащи се ресурси, така и на ограничени невъзобновяеми ресурси, включително изкопаеми горива, които са значително изчерпани.“, пише Рийс.
„Избирайки да се индустриализира, видът ни несъзнателно е поел ангажимент към непостоянството. Приехме един самоунищожаващ се начин на живот, при който ограничените ресурси, позволяващи индустриалното ни съществуване, неизбежно ще станат недостатъчни за него“, допълва той.
Още куп други изследвания предвиждат, че през следващото столетие световното население ще намалее. През 2020 г. огромно проучване предполага, че то ще нараства през следващите няколко десетилетия и ще достигне своя пик през 2064 г. на около 9,7 млрд. души, преди да спадне до 8,8 млрд. през 2100 г. Други са по-крайни и предполагат, че броят на хората може да се срине до 6 млрд. до края на века.
Рийс смята, че превишаването на ресурсите и произтичащата от това „корекция на населението“ може да се окаже неприятна. Ако проблемът не бъде овладян, той може да вкара милиарди хора в нищета под формата на „намалено производство на стоки, масова безработица, разрушени вериги за доставки, срив на БВП, намаляване на личните доходи, претоварени социални услуги“. В най-лошия случай може да се стигне до пълен обществен колапс. Така или иначе, вероятно ще последва намаляване на броя на населението.
„Не е сигурно дали голяма част или въобще някаква част от индустриалните високи технологии ще може да се запази при липсата на изобилна евтина енергия и богати запаси от ресурси. Може да се окаже, че в най-добрия случай бъдещето всъщност ще се захранва от възобновяема енергия, но под формата на човешки мускули, коне, мулета и волове, допълнени от механични водни колела и вятърни генератори“, добавя той.
„В най-лошия случай около милиард оцелели ще се сблъскат с връщане към начина на живот от каменната епоха. Ако това е бъдещето на човечеството, няма да оцелеят градските предимно разходващи ресурси хора, а по-скоро предварително адаптираните и в момента значително по-бедни хора по селата“, продължава Рийс.
И така, какво можем да направим срещу тази мрачна съдба, която ни очаква? По-рано Рийс твърдеше, че можем да избегнем катастрофата, като намалим екологичния си отпечатък и прекратим мечтите си за вечен материален растеж. В последната си статия обаче той не звучи толкова оптимистично.
„Човек би очаквал, че един интелигентен социален вид ще разработи културни механизми за ограничаване на потенциално опасните тенденции на ограничената му откъм ресурси планета. Забележително е, че случаят е точно обратният“, пише Рийс.
„В най-добрия от всички възможни алтернативи целият преход би могъл да бъде управляван по начин, който да предотврати ненужното страдание на милиони (милиарди?) хора, но това не се случва – и не може да се случи – в свят, който е сляп за собственият си проблем“, пише той.
