Галилей използва фалшиво име, за да се подиграва на свой колега
Преди учените да имат акаунти в социалните мрежи и свои собствени форуми, натурфилософите имат трактати, в които могат да извършват една безценна за световния научен живот дейност – да се подиграват на идеите и мненията на другия.
Оказва се, че Галилео Галилей – бащата на съвременния научен метод – е провел няколко такива скверни процедури, използвайки псевдоними.
Сега изследователят Матео Коски намери доказателства, които приписват още една подигравка на емблематичния италиански учен.
Суперновата на Кеплер
За да разберем контекста на откритието, трябва да се върнем назад във времето около 418 години. В продължение на повече от 17 века, благодарение на влиянието и силата на Католическата църква, хората са вярвали в аристотелско-птолемеевия възглед за Вселената: Земята е в нейния център, а звездите са фиксирани по небесния свод. Но през 1604 г. е забелязана нова звезда – нещо, което сега наричаме супернова.
Обектът е кръстен на Йохан Кеплер, който записва наблюденията си върху него в своята книга „De Stella nova in pede Serpentarii“ (За новата звезда в крака на Змиеносеца).
Но първият човек в Европа, който пише за суперновата, е философът Лодовико деле Коломбе – страстен аристотелец, който вярва, че звездата не е нова, а винаги е била там, но не винаги е била видима. Галилео не смята, че това е така и решава да се обърне към Коломбе с трактат, наречен „Le Considerazioni Astronomiche di Alimberto Mauri“ (Астрономическото отражение на Алимберто Маури).
Разбира се, Алимберто Маури е Галилео. В научине среди това се подозира от дълго време, но най-ясната връзка между трактата и учения е писмо, подписано от самия Галилео, в което се говори за произведението. За съжаление, то се оказа фалшификат, създаден през 1900 г. от серийния фалшификатор Тобиа Никотра. Така че макар да изглеждаше очевидно, че работата е на Галилей, това не може да се докаже… поне досега.
Коски от университета Ca’ Foscari Venezia разглежда бележките, които ученият е написал по това време, и остава поразен от една конкретна, в която той се оплаква, че деле Коломб говори с презрение за него. Матео след това търси текста на Коломб и отбеляза, че Галилей никога не е споменаван. Алимберто Маури обаче се споменава, както и мъж на име Чеко (друг псевдоним, използван от Галилео, е Чеко да Ронкити), също има и препратка към „лекар в Падуа“ – където Галилео преподава и работи.
От това Коски заключава, че бележката е на самият Галилей, който потвърждава, че той е авторът.
Но защо му е да използва псевдоним? Със сигурност не е, за да избегне кавги с Църквата, което ще се случи по-късно. Отговорът е – защото трябва да търси нов покровител, вече не във Венецианската република, а в самия Рим. Венеция и папската държава са във война и Галилей не може да бъде твърде открит относно търсенето на работа с врага… но той посвещава дискусията на ковчежника на самия папа.
„Le Considerazioni Astronomiche“ вече допълва обемната литература на Галилей. В труда той обсъжда новата звезда, планините на Луната и опитите да обясни движението на телата в космоса. Това са някои от основите, откъдето неговите астрономически наблюдения ще се развият и ще разкритикуват един възглед за Вселената, в който масово се вярва от почти 2000 години.
