Джобът на Хенри: Защо котешките уши имат още една гънка?

Така – кой е бил Хенри и какво общо има той с ушите? Най-ранното известно споменаване на термина „джоб на Хенри“ (още известен като кожната маргинална торбичка) се появява в архив от 1971 г., но това е почти цялата информация, с която разполагаме за произхода му.

Д-р Божена Залеска, преподавател по ветеринарна медицина в университета Хартпури, казва: „Предполага се, че идва от Джоузеф Хенри, който е изучавал електромагнетизма и звуковите вълни.“ Но всички теории за произхода са чисто спекулативни.

Причината за тази връзка с Джоузеф Хенри, защото се предполага, че той е използвал котешки уши в експериментите си, което отново е все още изцяло спекулативно. Никой всъщност не знае защо са тези торбички, но някои от водещите теории предполагат, че те могат да се използват за подобряване на слуха на животните, въпреки че все още и за това няма доказателства.

Една от теориите предполага, че допълнителната кожа позволява по-добро движение на ухото. Котките имат 32 мускула в ушите си котките и могат да ги въртят независимо едно от друго, за да откриват източника на звуци или за комуникация с други котки.

Тези животинки имат един от най-широките слухови диапазони сред бозайниците, като могат да чуват звукови вълни от 48 Hz до 85 kHz. Смята се, че кожната маргинална торбичка подпомага откриването на звуци с по-висока честота, като отразява звуците с по-ниска по стените на торбичката, забавяйки времето, необходимо за навлизането им в ухото.

Възможно е също така торбичката да е рудиментарна и вече да не служи за същите целите, но тъй като се среща при много видове, които могат да се похвалят с впечатляващи слухови способности, мнозина смятат, че това е малко вероятно.

Това, което знаем със сигурност, е, че бълхите и ушните акари обичат да се крият там. Не забравяйте да „пребъркате“ добре джобовете на Хенри, когато се отървете от вредителите на вашия домашен любимец.