Великите авантюристи: Сър Джон Хокууд – най-прочутият английски рицар в Средновековна Италия
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Средните векове, често по погрешка наричани Тъмни, са любопитно време в европейската история. В епоха на открития, чудеса, войни и религиозни догми, Европа била, в някои отношения, далеч по-единна и космополитна от колкото е днес. В това време на пътешествия, кръстоносни походи и чести войни, хора, стоки и идеи пътували по всички краища на Стария свят. Викинги охранявали императора на Византия, българи се сражавали за кралете на Кипър, сефарадски търговци пишели пътеписи за Дания, а шотландци размахвали клеймори в служба на френските крале.
На сред тази смесица от езици, култури и политически пристрастия, на преден план изпъква един специален регион в Европа, който винаги е мамел въображението на местните народи – Италия. За разлика от днес, когато най-голямото разделение между италианците се носи от футболните страсти, през Средните векове, Апенините са политически фрагментирана територия, изпъстрена с градове-държавици, кралства, херцогства и разбира се най-уникалната държава за епохата – Папските земи.
На площ от около 300 000 км2, с ок. 10 000 000 души население, Италия събирала в себе си всички познати форми на политическа организация, достъпни за тогавашното човечество. Империи, републики, кралства, теокрации – на Апенините имало от всичко. Не е изненадващо, че тази пъстрота била обвързана с чести конфликти, противопоставящи както местните държави, така и техните задгранични съюзници, които ламтели за богатствата и славата на тези древна земя.
Последните остатъци от феодалния ред, наложен през Възходящото средновековие биват унищожени през 1347-48 г. с идването на Чумата. Италия е сред най-засегнатите райони. Заради високата си урбанизация, Апенините са пометени и в някои случаи смъртността достига до 80% от пред пандмичното население. В тази ситуация, оцелелите от Чумата са въвлечени в борба за оцеляване, преразпределение на ресурсите и налагане на нов социален ред сред руините на дотогавашното общество.
Кризата в Католическата църква и продължаващото отсъствие на папата от Рим (т.нар. Авиньонски плен), водят до разкъсване на религията като доминиращ фактор в живота и политиката на италианците. Политиката, също както природата, не търпи вакуум. След Чумата, Апенините са обхванати от поредица кървави конфликти, противопоставящи основните сили на полуострова – Милано, Венеция, Генуа, Флоренция, Папството и Неаполитания, както и редица по-малки сили като градовете-държави Сиена, Пиза, Ферара, Модена, Урбино, Мантуа и Парма.
В тези сложни конфликти изключително важна роля играят наемническите войски. В Италия, техните водачи стават известни с термина кондотиери – контрактори, сключващи със своя работодател кондота – договор, определящ условията и продължителността на съответната служба. В историята на Късно средновековна Италия има много имена на кондотиери. Парадоксално, най-известният от тях не е италианец, а идва от една далечна страна – Англия. Неговото име е Джон Хокууд или както остава известен в Италия – Джовани Акуто (Джон Предвидливия).
Бъдещият велик кондотиер е роден в графство Есекс, най-вероятно в енорията Хинкфърд. За родно място на наемника се посочва селището Сибъл Хенингам, древно селце, израснало около римски лагер, построен по тези земи в началото на новата ера. Бащата на Джон – Гилбърт де Хоукууд е местен занаятчия, занимаващ се с производство на цветни платове. Семейството е относително заможно, което дава възможност на Джон да получи базово образование и да изживее детските си години в относително охолство. Като втори син, Джон трудно може да се надява да наследи семейния бизнес. Баща му го изпраща като чирак-шивач в Лондон.
Изглежда занаятът не е по вкуса на младежа и през 1346 г., едва навършил 23, Джон постъпва на служба в кралската армия, която се отправя към Франция в рамките на първия етап от Стогодишната война (1337-1453 г.). Фактът, че е зачислен като един от легендарните стрелци с дълги лъкове (longbowmen), показва че освен като занаятчия, Джон се упражнява редовно в стрелбата с лък – добрите стрелци се подготвят в продължение на до десетилетие, което подсказва, че младият Хоукууд започва да усвоява употребата на лъка още в зората на своите тийнейджърски години.
Служейки в редиците на кралската армия, Хокууд участва в двете най-велики битки в тогавашната английска история – Креси (1346 г.) и Поатие (1356 г.), сражавайки се под командването на крал Едуард III и легендарният Черен принц. В тези кървави победи, извоювани срещу френските войски, Хокууд придобива безценен боен опит и влиза в досег с реалностите на войната – кървава, безкомпромисна и безскрупулна.
Пак в тези години Джон преживява ужасите на Черната смърт. Съдейки от запазените английски архиви, семейството му преживява относително добре тези години. Въпреки това смъртта на милиони несъмнено оставят своя отпечатък в душата на Хокууд. Черната смърт обикновено променя психиката на тогавашните хора в две основни посоки – човешкият живот или се превръща във върховната ценност, или губи всякаква стойност.
През 1360 г., активните военни действия между Англия и Франция са прекратени с подписването на мира от Бретини (8-ми март, 1360 г.). С този акт, хиляди войници, които от години изкарват хляба си в служба на английската корона, внезапно остават без работа. Това води до сформирането на т. нар. „свободни дружини“ – отряди наемници, които започват да предлагат услугите си из цяла Европа. Изглежда мнозина са онези, които след години на кръвопролитие, отказват да се върнат към живота на занаятчии и земеделци, който ги очаква у дома. Сред тях е и Джон Хокууд, който постъпва на служба в т. нар. Бяла дружина. Всъщност пълното й название е „Бялата дружина на Сокола“ – име, вероятно познато на феновете на аниме поредицата „Берсерк“.
Изглежда Джон не е бил просто редови член на новата дружина. Осланяйки се на своята репутация, постигната в отминалите военни действия, той бързо поема ролята на водач на наемниците. През 1361 г., Бялата дружина се конфронтира директно с папата, разположен по това време в град Авиньон. Наемниците слагат ръка върху ключово градче, контролиращо местната търговия и успешно отхвърлят всички опити на Светия отец да ги подчини. Дори и отлъчването от църквата не дава резултат – Хокууд несъмнено губи част от своя страх към Църквата в пепелищата на Чумата. Едва след като папата обещава да им плати пари и д аги наеме на своя служба, Хокууд и мъжете му склоняват да възстановят нормалната търговия около Авиньон.
Снабдени с пари и нов договор, Хокууд и наемниците му пресичат Алпите и навлизат в Северна Италия. Тук войската им е посрещната от маркиза на Монферат, който им предлага бърза работа срещу добра сума – да нападнат неговия враг – графа на Савоя Амадео VI (същият, който 4 години по-късно ще се подвизава на Балканите срещу османците, а след това и срещу българите – б.а.). Силите на Хокууд разгромяват савойските войски и унижават Зеления граф, който е принуден да подпише мир с много изгодни за Монферат условия.
След като натрупва слава за своята хитрост, безскрупулност и ефективност, Хокууд и войниците му са потърсени от република Пиза, която през 1363 г. започва война срещу своя могъщ съсед Флоренция. Използвайки усвоените във Франция тактически умения, Джон и войниците му успяват първоначално да разгромят флорентинските сили, след което заплашват да атакуват самата вражеска столица. Отчаяни, флорентинците наемат грамадна за онази епоха армия от 15 000 души, срещу която Джон разполага с ок. 800 англичани и още 3-4000 италиански и германски наемници. Въпреки това, верен на своя дързък нрав, Хокууд избира да нападне флорентинците от засада. Блъфът не сработва и паметната битка при Кашина завършва с победа за Флоренция.
Краят на войната между Пиза и Флоренция оставя Джон и момчетата му без работа. Това налага да се търси нов господар, който англичаните откриват в лицето на могъщия милански благороднически род Висконти. Самите Висконти започват кариерата си като род на кондотиери, но използвайки войските и парите си, успяват да поемат контрола над Милано. Между 1367 и 1372 г., Джон служи под техните знамена, печелейки нови бляскави победи, най-вече срещу силите на република Сиена. В тези и предишните сражения, англичаните се прочуват като опитни, но безжалостни войни. Изнасилвания, грабежи и разорение съпътстват кървавата диря, която те оставят след себе си в Централна Италия.
След близо десетилетие под знамената на Милано, през 1375 г., Джон преминава на служба на папата срещу когото съвсем до скоро е ръководил походи в Централна Италия. Начело на папските войски, Хокууд редовно разграбва земите на Флоренция и съседните по-малки градове в Тоскана. Това води до формирането на анти-папска лига, в която влизат някои от регионалните сили. Нагнетяването на напрежението, води до избухването на т. нар. „Война на осмината светци“ (1375-1378 г.). Различни наемнически дружини се сражават и от двете страни, а в крайна сметка Хокууд изоставя папската кауза и е нает на служба при флорентинците.
Преминаването му в чуждия лагер води до нуждата папа Григорий IX да напусне Авиньон за да се завърне в Рим. Без да се знае, това пътуване фактически слага край на Авиньонския плен на папите и води до окончателното завръщане на Светия отец в Италия. Същевременно, опозицията в Авиньон издига анти-папа, което пък предизвиква Великата католическа схизма – процесът, послужил като основа за раждането на протестантската религия 150 години по-късно. Така, без сам да осъзнава, преследвайки личните си цели, Хокууд се оказва един от най-значимите хора в средновековната история.
Между 1377 и 1382 г., Хокууд служи на Флоренция, като получава титли и поземлени владения в същата тази Тоскана, която до скоро е опожарявал. През 1382 г., крал Ричард II му оказва висока чест като го провъзгласява за официален посланик на Англия пред папата. Славата на 60 годишният наемник е в зенита си. Богат поземлен магнат в Италия, той инвестира доста средства в закупуване на значителни имоти и в родното си графство Есекс.
Започнал като обикновен стрелец с лък, сега сър Джон (хрониките мълчат кога точно получава рицарските си шпори – б.а.) е сред най-прочутите войни в Европа. Името му привлича наемници доброволци под всяко знаме, което развее, а репутацията му смръзва кръвта на обикновеното население на Апенините – не един или два града, оказали съпротива на английските наемници са превръщани в разорени пепелища.
Съдбата обаче не му е отредила спокойни старини. Между 1382 и 1387 г., Джон служи като наемен генерал последователно за Папата (Урабн VI), краля на Неапол и след това за Висконтите в Милано. Често войските му разгромяват силите на бъдещи му работодател, преди да премина в лагера на доскорошните си опоненти. Нищо лично, за Джон войната е просто бизнес. Обикновено големите пълководци печелят славните си победи в 30-те и 40-те си години. Джон извоюва своя най-голям триумф току що навършил 64 в битката при Кастаняро през 1387 г., побеждавайки армиите на Верона, докато служи на Милано като съюзник на Падуа.
Объркахте ли се? Няма страшно в Италия съюзите по онова време се менели през седмица, а често един град давал войски на заем на друг, за да воюва с трети. Нов обрат на съдбата го праща обратно на служба при флорентинците, отново срещу доскорошните му работодатели от Милано. В рамките на следващите 4 години, Хокууд ще служи отново на Флоренция, Неапол, Милано и пак на Флоренция.
След десетилетия на походи, битки и служейки на всички възможни работодатели на Апенините, Джон Хокууд умира на 17-ти март, 1394 г. в своето имение край Флоренция. Последната му воля е втората му съпруга да се завърне в Англия със семейството им и да заживее на обширните имения, в които Джон инвестира парите си приживе. По пътя си, Джон Хокууд разорява множество градове и села, печели десетки бляскави победи и дори си заслужава почетно гражданство, което му е дадено от градския съвет на Флоренция.
По този повод в града е поръчан прочут барелеф-портрет на Хокууд. Оригиналът е унищожен, но в началото на XVI век известният художник Пауло Учело изработва нов мраморен барелеф, който всяка година привлича погледите на над 4 000 000 посетители в Дуомо. Под барелефа, на латински е изписано простичкото, но категороично „Джон Хокууд, английски рицар, предвидлив лидер и мъж най-вещ във войнския занаят“.
