Уилфред Мей – палачът на Червения барон
На 21 юни през далечната 1952 г. Уилфред Рейд Мей, канадски герой на авиацията, както и един от иноваторите на полета, умира от сърдечен удар. За мнозина това име най-вероятно не говори нищо, но ако погледнем малко по-сериозно архивите, бихме забелязали, че бившият пилот някога е летял над европейските фронтове през Първата Световна война. Получава медала на свободата, както и бронзова палма през 1947 г. от американските ВВС.
Като всяко друго дете, Уил се радва на нормално детство, но за жалост се налага да порасне значително по-бързо, когато през 1916 г. е изпратен в канадската армия. По пътя си във военната кариера, бързо успява да стигне до чин сержант и да кандидатства за записване в британската авиация. На 9 април 1918 г. лейтенант Мей е преместен в ескадрила 209 на Кралските ВВС. В този ден е вече на 20-годишна възраст.
По време на патрулен полет на 21 април със своя Sopwith Camel, командването дава много точни инструкции да не се влиза в никакви въздушни битки. По време на полета забелязва, че друг немски пилот, който има същите инструкции, прави разузнавателен полет. Двамата решават да нарушат инструкциите и се впускат в битка. Без да знае, канадецът е нападнал Волфрам фон Рихтхофен – братовчед на Манфред фон Рихтхофен – познат като „Червения барон“.
Обикновено Манфред пилотира своя червен трипланов Фокер, самостоятелно и е оставен да сее смърт, както намери за добре. Забелязвайки братовчед си в беда, той бързо променя курса и се включва в защитата. Изходът на това сражение може да е предначертан, но Мей ще признае, че единственото, което го е спасило, е неговата много лоша подготовка.
По неговите думи, баронът не спирал да стреля по него и единствената причина за оцеляването, е липсата на традиционните маневри за защита. Мей така и не разбрал каква защита да използва и нетрадиционното му пилотиране се оказало най-доброто противодействие в този момент. В последствие Мей успял да застане в нападателна позиция и да загрее картечницата на самолета си.
Един от куршумите минава през предмишницата на Манфред, забива се в гърдите му и го ранява тежко. Пилотът успява да кацне много отвъд вражеските линии, но малко след това издъхва. Разпознават го единствено по дрехите. И тук започва един от най-интересните случаи в историята. Мнозина се чудят и до днес кой точно е произвел фаталния куршум. Въздушните сили дават и малко кредит на друг канадец – Рой Браун.
Снимка: By Imperial War Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10689840
Към това се добавят и редица войници от окопите, които също започнали да стрелят по барона. Факт е, че въздушният бой се е водил с канадеца, следователно заслугата трябва да е негова. По-късно Мей ще има още 13 победи, печелейки уважението на останалите летци. Когато войната приключва, канадецът ще се завърне в родината и заедно с брат си ще закупи самолет Curtiss JN-4 и ще започне да прави комерсиални полети.
Създава и първото гражданско летище. През 1919 г. влиза за пореден път във вечерните новини, след като превозва детектив Джеймс Кампбел около 200 километра на запад, за да помогне за залавянето на Джон Ларсън – издирван по това време за двойно убийство. В друг случай по спешност превозва лекарство срещу нова дебнеща пандемия, която покосява всички жители на Алберта. Мей получава телеграма, която изисква спешна доставка на лекарства в навечерието на новата година. Пилотът прилита близо 900 километра до северната граница.
По това време в Канада никой не желае да се жертва, но ветеранът преминава през снежна буря, на няколко пъти трябва да рестартира двигателя, докато е във въздуха, за да кацне на 2-и януари. На 6 януари се завръща обратно у дома и е провъзгласен за герой. Премеждията обаче не свършват с това. През 1932 г. е потърсен отново, този път за локализирането на така наречения луд трапер. На последния ден от 1931 г. Албърт Джонсън прострелва канадски полицай и след това успява да се скрие в ледената канадска пустош. Няколко пъти успява да избегне преследвачите си. Задачата на пилота е да лети и да се опита да даде точната позиция на преследвания.
Около месец в полети, отговорът за местоположението най-накрая идва. На 14 февруари от въздуха идва информация за точната позиция на Джонсън и три дни по-късно в престрелка, траперът пада мъртъв. Авиаторските умения се оказват от особено значение, след като се налагало маневриране между планинските върхове – една грешка можела да сложи край на полета и живота на бившия ветеран.
Полетите обаче взимат своето, пречупването на светлината от снежната покривка успява да навреди на зрението му и за жалост щетите са понесени от едното му око. Въпреки това, когато избухва Втората Световна война, пилотът е отново призован, този път за много странен въздушен маршрут, налага му се да лети първо до Аляска, а след това през Сибир да достига до Съветското въздушно пространство, където да доставя провизии. В последствие води след себе си стотици други американски B25, A20 и P-39 към руските части, за да може да се включат в битката за източния фронт.
Медалът на мира е връчен, защото пилотът предава абсолютно всички сгради, с които разполага за провеждането на учебни полети и обучаването на пилоти. Неговият екип прави доставките на време. Пилотът разработва и нова стратегия за спасяването на пилот, води парашутни екипи, обучава мнозина за влизане в битка, помага за спасителни акции. Влизането във въздушни битки отдавна не е била страст, а и самият канадец не желае. Но с доставените ресурси, СССР може да води битката и в последствие да спечели войната.
Снимка: By WS Carter – http://www.virtualmuseum.ca/Exhibitions/Force/includes/imgWindow.php?id=235&lang=en, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14905367
