Петър Дървингов – когато да седиш безучастен не е опция
Петър Дървингов е роден в занаятчийско и родолюбиво семейство от град Кукуш (днес Килкис, Гърция) на днешният ден през 1875 г. След като завършва взаимното училище в града, той учи в Солунската българска гимназия през 1891 – 1892 г., където завършва образование с отличен успех. Пристига в София и през есента на 1892 г. започва да учи във Военното училище до 1896 година. Като отличник – трети по успех във випуска – той има право да реши къде да постъпи на служба и избира Шуменския гарнизон, където става част от кавалерийски дивизион. По-късно тази част от кавалерията е преместена в Добрич, където Петър е назначен за командир на конен взвод, а след това, през 1900 г., е произведен в поручик и е преместен в 1-ви конен полк.
Петър Дървингов като поручик
През периода 1902-1903 г. излиза от редовните въоръжени сили след като подава рапорт до началниците си и преминава в запаса. Целта му е да бъде част от революционна дейност за освобождаването на поробените българи в Македония и Одринска Тракия. Така Петър Дървингов се присъединява към редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Първо си пуска редовен отпуск през 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание, за да участва в него. След като отпуската му изтича, подава и заявлението за излизане в запас. Във въстанието той е член на въстаническия щаб и ръководи чета.
На следващата година е време за Илинденското въстание. Петър е избран за командир на Беласичкия отряд и като войвода на чета в Серския революционен окръг той се бие в Мелнишко. Въстанието, както знаем, е потушено и според ВМОРО, 30 000 души бягат в България. Сред тях е и Дървингов, заедно с дружината си.
В България постъпва отново на военна служба – в 3-ти конен полк. В този период е произведен в чин ротмистър, а междувременно и завършва Генералщабната академия в Торино, Италия през 1909 г. (в която постъпва през 1906 г.). След това се завръща на служба в 3-ти конен полк, а на следващата година е назначен за командир на ескадрон от 8-и конен полк в Добрич.
През периода 1906-1909 г. учи в Генералщабната академия на италианската армия в Торино. След завършването й през 1909 г. е назначен за офицер в 3-ти конен полк в Пловдив. След това преподава във Военното училище в София. През 1911 г. става помощник-началник на разузнавателната секция към Щаба на армията. Същата година става и преподавател във Военното училище. На 18 май 1911 г. е произведен в чин майор и e назначен за помощник-началник на разузнавателната секция в Щаба на армията. В същото време Дървингов застава начело на революционната група дейци от бившия Върховен комитет, сред които са подполковник Александър Протогеров, подполковник Климент Кръстев и майор Борис Дрангов.
„На нож“, картина на Ярослав Вешин със сюжет от Балканската война
Идва време за Балканската война. Дървингов се сражава на Тракийския военен театър, като началник-щаб на Македоно-одринското опълчение, на която длъжност е нает със заповед №5 от 25 септември 1912 г., издадена от началника на щаба на армията генерал-майор Иван Фичев.
След демобилизацията следват редица постове в армията – адютант в 1-ва военноинспекционна област, командир на дружина от 6-и пехотен търновски полк, помощник-председател на Военноисторическата комисия, началник на информационно-цензурната секция в Щаба на армията…
На 18 май 1915 г. става подполковник. Точно преди началото на Първа световна война.
„България с нас!“ – пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили
В началото Първата световна война (1915 – 1918) е началник щаб на Единадесета пехотна македонска дивизия (6 пехотни и 1 артилерийски полк, личен състав – 35 000 войници и офицери), в която участват българи от Македония и Тракия. През май 1916 година Дървингов е назначен за командир на 1-ви пехотен македонски полк от 11-а дивизия, където остава до май 1917 година. През август 1917 г. получава нов чин – полковник.
След войната следва още работа в армията – командир на 40-и пехотен беломорски полк и 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия – която свършва през 1919 г., когато е уволнен от армията и е зачислен в запаса.
***
Дървингов се занимава и с научна и обществена дейност. Той е един от най-изтъкнатите военни педагози и историци в България.
Научните му интереси са свързани с военната история като той пише много научни трудове като „От Пловдив и София към Цариград и Скопие. Паралел на военните действия“, „Самоучител на възрастни хора“, „Пирин и борбата в неговите недра“, „Действията на 11 пехотна македонска дивизия от Криволак до Богданци – 1915 г.“, и други. А „История на Македоно-одринското опълчение“ е един от първите и до днес най-добрият труд за опълчението.
За своите значителни заслуги при развитието на военно-педагогическата мисъл през 1932 г. става дописен член на Българската академия на науките.
През 1953 година комунистическата власт в България започва процес срещу Петър Дървингов. Той умира на 5 години по-късно – на 8 март 1958 година в София.
