Парашкев Цветков, който отне живота си за свободата
Стара майка син си чака,
а в гората звънна нож…
Някой пее – сякаш в мрака
някой плаче в тая нощ.
Битолска ли самодива,
или майка върху син?
Плаче птица, не заспива
и прокобата извива:
„Хубав, хубав, мъртъв син!”
Това стихотворение се казва „Самодивска песен“, а негов автор е преподавателят по музика и български революционер Парашкев (Параскев) Тодоракев Цветков. Наречен още Пролетин, той е и войвода от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Родителите на Парашкев Цветков
Параскев е роден в Плевен на днешния 20 май през 1875 г. Първоначално учи в родния си град – до трети клас, а след това продължава обучението си в София, преди сам да стане учител. Тази му кариера продължава до 1897 година, след което заминава за Прага, където следва философия. Следващият град е Дрезден, чиято консерватория завършва с отличен успех. Докато изучава музиката, той инициира дружинката „Родолюбец“, която следи освободителното движение в Македония.
Завръща се обратно в Плевен след консерваторията и става учител по музика в Плевенската гимназия. В града също така се включва активно в обществения живот – става диригент на Плевенския хор и струнен оркестър и работи като редактор на вестник „Нова струя“.
Портрет на Цветков
Георги Домусчиев, български писател, роден на 28 ноември 1872 г. също в град Плевен, си спомня за Параскев:
Навярно той бе унаследил темперамента на покойния си баща – неспокоен и непонасящ никакви неправди. Защото неведнаж и бай Тодораки – баща му, бе имал разправия с турци по време на робството. Че нали веднъж, без да му мисли, бе набил здравата сина на влиятелен турчин в града. Такова впечатление остави у мене на младини и синът – революционерът Парашкев Цветков.
Характер неспокоен, смел, правдив, искрено предан на всичко, което страда и изнемогва. Може би и самото време тогава помогна да изостави и укрепи у него такива редки качества. Говоря да 90-те години на миналото столетие (18 в.) – време на голям подем у младежта. Когато младите, с благодарни усилия върху себе си, се мъчеха да усвоят един по-широк кръгозор на мисли и идеи. Не можем обаче да отминем без внимание и добрите заложби у него. Само тъй можем да си обясним тая жажда по-късно у него за правда и свобода на роба.
За пропагандаторска дейност Парашкев получава забрана да учителства в цяла България. Той заминава за Македония през 1902 г., където преподава в Битолската българска класическа мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, а още същата година влиза в редиците на ВМОРО и става районен войвода на организацията.
Там е приятел с руския консул в Битоля Александър Ростковски, както и възпитател на децата му, и служи като връзка между него и Битолския окръжен комитет на ВМОРО. Става районен войвода за участъка Смилево – Гавято и дава почти всичките си пари за оръжие като ги препраща в Плевен, откъдето то да се купи.
На 15 април 1903 г. влиза с четата си, в която са били и Дядо Андрей Петров и секретарят на четата Димитър Филдишев от Охрид, в центъра на своя район Смилево. На 19 април 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес и негов секретар. На този конгрес се взема историческото решение за обявяване на въстанието в целия македонски край. Неговата чета от 18 души заминава за Битолско, за да се приготви за предстоящото Илинденско-преображенско въстание.
На 20 май 1903 г. четата пристига в село Могила. Но на сутринта на 21 май (стар стил: 8 май) 1903 г., за нещастие, е обградена от турска кавалерия и артилерия. В създалата се престрелка 28-годишният Парашкев Цветков е ранен. За да не попадне в плен, се самоубива.
В засадата умират още 8 четници – Кочо Песнаджиев, Димитър Филдишев и Дядо Андрей Петров, а други 8 се спасяват. Смята се, че Ристе (Христо) от село Секирани предава четата на Параскев Цветков – за това неговият роднина Георги Сугарев го убива
Смъртта на Парашкев Цветков се отбелязва по редица начини. „Тамо е Цветко войвода, тамо е крало бугарски“ е песен, посветена на него, поемата „Могила“, излязла през 1942 г. с автор Цветан Чачовски (16 страници) разказва за подвизите му, а през същата година в Битоля се организира помен за Парашкев, на който присъства и брат му д-р Александър Цветков.
В Плевен има читалище и Македонското културно-просветно дружество, които са кръстени на негово име. Те, заедно с общината, организират ежегодно тържествен концерт и поднасяне на цветя и венци на паметника на героя.
Ще завършим с още едно стихотворение от революционера.
Мизия
Кървава следа от път –
сабя Ботева в земята,
где ще видиш други кът,
тъй изстрадал свободата.Вземам свидна бучка пръст –
що ли друго ми остава,
вика ми кръвта за мъст
и ме с Мизия прощава!
