Една от най-успешните рок групи, спечелила си вечно място в историята още през 70-те – Aerosmith просто не се нуждаят от представяне.
С фронтмен като култовия Стивън Тайлър и с хитове като Dream On, Walk This Way, Sweet Emotion и пауър баладите от 90-те като Crazy, Amazing и I Don’t Wanna Miss a Thing, малко групи са по-емблематични от бостънските легенди.
Историята на групата продължава вече над половин век и зад славата, блясъка, успехите и безбройните концерти стоят не един и два мрачни периода, много бурни преживявания и почти пълно саморазрушаване. Петорката минава през тотален срив и наркотиците за малко да ги сломят – но Aerosmith постигат грандиозно завръщане и се доказват не само като големи музиканти, но и като бойци.
Наричани „Лошите момчета от Бостън“, в най-активните си години Aerosmith с готовност усвояват непокорния рокендрол начин на живот, който обаче ги отвежда по мрачния път на саморазрушителни навици и наркотична зависимост. Тайлър изчислява на 6 млн. долара само разходите си за кокаин, а той и китаристът Джо Пери носят прозвището „Токсичните близнаци“. Не че останалите трима стоят много по-назад, но именно Тайлър и Пери са на преден план, когато става въпрос за ексцентрични изпълнения и истории, изпълнени със секс, наркотици и скандали.
В бурния период през 70-те, когато групата все още е млада и тепърва опознава всички хубави страни на славата, в екипа на Aerosmith е нает специален човек, който се грижи да осигурява наркотиците на сцената.
„Зад сцената Джо си държеше кокаин в шишенца със сламки“, спомня си Тайлър. „Когато светлините угаснеха, той ходеше там все едно проверява нещо или си сменя китарата, а едно момче от екипа му слагаше сламката в носа.“ Неведнъж се случва самият Тайлър да припадне по време на концерт и да не е в състояние да го довърши. Басистът Том Хамилтън си спомня случай, в който фронтменът губи съзнание още на третата песен.
„Просто се друсахме тогава, беше си начин на живот“, признава винаги колоритният Тайлър. „Бяхме твърде богати, твърде млади, твърде тъпи. Може би аз го правех малко повече от останалите, но си знам, че имам проблем с това. Безсилен съм пред наркотиците, които обичам, защото съм пристрастѐн към музиката – а музиката е най-силният от всички наркотици“.
Джо Пери е не по-малко скандален и разказва, че е бил надрусан до козирката с хероин по време на собствената си сватба през 1975 г. А в годините около албума Draw the Line (1977), Стивън Тайлър прекалява с валиума до степен да не може да ходи нормално и да не е в състояние да си разтвори клепачите (което не го спира да шофира по улиците).
По турнетата музикантите не се колебаят да се хвърлят в безразборен секс с фенки и не чувстват особена лоялност към съпругите си. Все пак те опитват да поддържат някакъв мир в браковете си и затова приемат правило да спрат изневерите през последните 10 дни от всяко турне – по този начин не будят подозрения, когато се завърнат при жените си.
Тайлър обаче е разказвал, че поне веднъж оргиите са довеждали до това заедно с Пери да хванат венерическа болест.
Между двамата не липсват и конфликти, които още в края на 70-те причиняват напускането на китариста. До разкола се стига през 1979 г., когато скандал между жените на музикантите в бекстейджа се прехвърля върху цялата банда. Приятелката на Том Хамилтън хвърля чаша мляко по съпругата на Джо Пери, която изпада в истерия. Тайлър подхвърля на Джо „Усмири си жената“, което изостря кавгата преди началото на концерта. В резултат петимата от групата изпиват още повече алкохол от обикновено и изнасят един от най-силните си концерти в иначе доста проблемното и белязано от напрежение турне.
Минути след като Aerosmith слизат от сцената, Джо Пери напуска групата (според версията на Тайлър е изхвърлен), но се завръща пет години по-късно. Първата половина на 80-те е тежък период за легендарната формация, в който Тайлър и компания са принудени да се изправят лице в лице с проблемите си.
Групата запада, а музикантите се опитват да се изчистят от наркотиците. Спад в продажбите и редица посещения на клиники за наркозависими заплашват бъдещето на групата. Те обаче са последвани от нов връх от 1987 г. нататък, когато низ от хитови албуми качва Aerosmith на върха на американсикя рок. Именно това е най-успешната ера на петорката и тя продължава почти до края на 90-те, а тогава „Лошите момчета от Бостън“ вече са доста по-зрели и знаят как да се справят със славата без напълно да се съсипят.
За щастие, намаляването на вредните субстанции през по-късните години спомага всички от Aerosmith да са живи и до днес. Но само на Тайлър са му нужни осем престоя в рехабилитационна клиника, за да овладее пристрастеността си към наркотиците (последният известен престой е от 2009 г.). А както той, така и Джо Пери не са в блестящо здраве в последните години и бурното им минало, както и напредналата възраст, започват да им се отразяват.
През 2017-а се наложи турнето на Aerosmith да бъде отменено заради неясно заболяване на Тайлър. Пери пък има дихателни проблеми и няколко пъти припадаше в гримьорната преди и след концерти. Около този период групата обяви, че ще се раздели след едно финално турне, но това не се случи и Aerosmith все още се води съществуваща формация.
Доколкото е известно обаче, тя отдавна реално не функционира. Вторият китарист Брад Уитфорд беше признал, че не вярва Aerosmith да се съберат отново на сцена, а той самият е загубил интерес към всякакви такива инициативи.
Все пак за феновете надеждата умира последна.
Може би има вероятност някъде в бъдещето, след края на цивилизацията и изчезването на цялото останало човечество, вечните рокаджии от Aerosmith да направят някой джем сешън с Кийт Ричардс например. Това ще бъде подобаващ край за тази толкова велика група, сякаш побрала в себе си квинтесенцията на рокендрола с всичките му положителни и отрицателни страни.