„Лошите момичета“ на историята: Мария Терезия – Майката на Хабсбургите
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
В тринадесетият окръг на Виена – Хицинг и до днес се издига един от най-величествените европейски дворци – Шонбрун. Тази лятна резиденция на Хабсбургите, с право носи името – „красива пролет“. Паркът към двореца е направен по френски образец с красиви цветни лехи, подрязани декоративни дръвчета, сред които се подават митологични скулптури. Един от главните монументи е фонтана на Нептун, а сред хилядите акри е разположена първата зоологическа градина в света. Самият дворец се състои от над 1400 стаи, а неговият екстериор и интериор са смес от неокласически стил и рококо. Това райско кътче става собственост на Хабсбургите още през 1569 г. като първоначално служи за ловна хижа. Неговото величествено преобразяване в средата на XVIII в., което и до днес удивлява посетителите на Виена, се дължи на един от владетелите на великата австрийска династия, който го получава като сватбен подарък.
Това е един от великите управници на Австрийската империя, чийто реформи оставят траен отпечатък и модернизират държавата. Управлението му е разтърсвано от войни, дипломатически революции и вътрешнополитически преобразувания. Започнатата по неговото време модернизация води до т.нар. Златен век на Австрия, известен със своята политическа стабилност и разцвет на изкуствата. Този владетел всъщност е една красива и природно интелигентна дама, която е единствената жена, управлявала Хабсбургската империя. Наричат я „свръхмайката“ на Хабсбургите или „майка на нацията“, имидж, който тя се стреми не само да поощрява, но и да използва по време на цялото си управление.
Известна е и със своите дипломатически ходове, тъй като чрез династични бракове тя обвързва фамилията на Хабсбургите с повечето европейски дворове. Съвременниците я описват като жена „…с кристално сини очи“, „фина преди брака“, но чиято фигура драстично се променя след множеството деца. Тя е “висока и с руса коса“, в която има червеникави оттенъци, носът й е малък, а усмивката й е приятна – „човек не може да отрече, че е привлекателна“. Тя има „почти мъжка енергия и несломим кураж“, обръща се приятелски към хората и има весел нрав.
Мария Терезия Валбурга Амалия Кристина е родена на 13 май 1717 г. във Виена. Тя е първородното дете на император Карл VI (1711-1740) и неговата съпруга Елизабет Кристина. Двамата имат общо четири деца, като само две достигат до пълнолетие. Скоро след като се възкачва на престола Карл VI започва сериозно да обмисля династичния въпрос. По онова време в пределите на империята действа салическото право, а именно – че жена не може да заема престола. Макар по това време той да няма още деца, Карл VI решава да подсигури трона за своите наследници без значение от техния пол. На 19 април 1713 г., четири години преди раждането на дъщеря му, императорът издава т.нар „Прагматическа санкция“.
Съгласно нея земите на Хабсбургската империя са неделими и следва да се наследят пряко – по директна линия на владетеля. Така децата на Карл VI стават в предимство по линията за унаследяване пред неговите братя и техните потомци. По ирония на съдбата първото му дете е момиче, а съпругата му така и не успява да го дари с мъжка рожба. Императорът прекарва близо 27 години, опитвайки се да утвърди „Прагматическата санкция“ по пътя на дипломацията и по този начин на осигури управлението за дъщеря си. Той успява да получи одобрението на Франция, Прусия и Испания, но Бавария твърдо отказва да сложи подписа си под нея, надявайки се един ден да е претендент за престола на Свещената римска империя (Австрия е най-голямата, но не и единствената държава в империята – б.а.).
Макар да хвърля толкова усилия в законодателното признание на унаследяването, Карл VI не дава на дъщеря си солидно за времето си образование. Тя получава типично за пола си възпитание – главно часове по изкуства, танци и езици, сред които латински, френски и италиански. Преподавателите й са основно монаси-йезуити. Тя няма учители по военно дело, дипломация или политическа теория, нито й е дадена възможност да научи езици като чешки и унгарски, които се говорят от бъдещите й поданици. Макар Карл VI да е полагал толкова тежки усилия, за да осигури трона на дъщеря си, той не я подготвя за владетел, разчита, че „кардиналът в сянка“ или реалния глава на империята ще е бъдещия й съпруг. Затова той хвърля много усилия в търсене на подходящия кандидат.
Трудният избор се спира на принц Леополд Клеменс от Лотарингия. Когато той внезапно умира от едра шарка, мястото му се заема от брат му – Франц Стефан. Лотарингия е важна територия от стратегическа гледна точка и този брак би бил много изгоден. Това, което го прави различен е, че се оказва не само брак по сметка, но и по любов. От запазените писма и сведения на съвременници става ясно, че Мария Терезия е силно влюбена във Франц Стефан. Той е по-дистанциран и се радва на женско внимание. На 12 февруари 1736 г. двамата са обвързани в свещен съюз. Макар Франц да има не една и две любовници, и често да предизвиква ревността на половинката си, техните взаимоотношения остават силни.
Тя го нарича „малко мишленце“, а той е не само нейн съпруг, но и приятел и съветник. Съвременниците твърдят, че са „много малко хората, които живеят в подобна семейна идилия“. За деветнайсет години, Мария Терезия дарява съпруга си с 16 деца – 11 момичета и 5 момчета, но само 10 достигат до пълнолетие, като много от тях стават жертва на едрата шарка, която погубва и две от снахите й. Именно затова Мария Терезия е един от първите владетели-радетели на ваксинацията срещу това тежко заболяване. Това не става веднага, а след стриктното съветване с редица експерти и лекари. Благодарение на нейните усилия във Виена е построена къща за ваксинация на населението и самата тя убеждава своите деца и роднини да се имунизират.
През 1740 г. Карл VI умира. Държавата, която завещава на дъщеря си е в тежко състояние – финансите и ресурсите са изтощени, армията остро се нуждае от реформиране, а дипломатическото укрепване на унаследяването е прекалено крехко. Това се доказва почти веднага с избухването на т.нар. Война за австрийското наследство (1740-1748 г.), която бележи първите осем години от управлението на Мария Терезия. Баща й не се оказва добър пророк. Дъщеря му поема властта без дори да се замисли да я отстъпи на съпруга си. Каквото не знае или не умее – тя научава в хода на своето управление и се заобикаля с добри съветници, до които се допитва по различни въпроси.
Европейските съседи обаче не са съгласни да й оставят короната и още през декември същата година пруският крал Фридрих II Велики нахлува с войските си в Силезия. За наследството отправят претенции и други държави и братовчеди, сред които електора Карл Албрехт от Бавария, който е съпруг на една от нейните братовчедки – Мария Жозефа. Постепенно се заформя анти-австрийски фронт, в който влизат Франция, Прусия, Бавария, Саксония и Испания. В подкрепа на Мария Терезия застават Великобритания и Руската империя. В рамките на този конфликт са и двете Силезийски войни, където ябълката на раздора е спорът между Прусия и Хабсбургската империя за контрола над тази важна област. През юни 1741 г. Мария Терезия е коронована в Унгария, което е важен дипломатически акт. Именно в унгарската столица Пресбург (дн. Братислава), императрицата прави успешен дипломатически ход, който предопределя част от характерната за нея политика, а именно – да използва своето семейство, по-конкретно – децата си, когато преследва определени политически цели.
Мария Терезия се явява пред унгарския сейм с новороденото си дете на ръце – бъдещия престолонаследник Йозеф II, молейки за финансова и военна подкрепа в разразилата се война. Образът на крехка майка докосва сърцата на депутатите и те се обявяват в нейна подкрепа, което не се постига лесно по принцип. Те осигуряват на Австрия близо 40 хилядна войска, която се оказва важна по време на военните действия. Макар няколко години по-късно Хабсбургската империя да завзема Бохемия, Войната за австрийско наследство се оказва пирова победа. Австрия не я печели, но въпреки това Мария Терезия запазва титлата си като владетел на Хабсбургската империя, а съпругът й е избран за император на Свещената римска империя. Силезия обаче е изгубена и става част от пруските владения.
Когато през 1756 г. избухва Седемгодишната война (1756-1763 г.), Мария Терезия вижда възможност за реванш с Прусия. Преди да избухне този военен конфликт се извършва т.нар „дипломатическа революция“. В сферата на съюзите, това означава драстична промяна в коалицията между държавите. Дългогодишният партньор на Австрийската империя – Великобритания започва да подкрепя Прусия, а за изненада на всички доскорошния враг Франция застава на страната на Хабсбургите, тъй като е срещу прекомерното засилване на пруското влияние. Седемгодишната война е доста успешна за Мария Терезия. По време на нея се вижда плода от нейните военни реформи, с които се засилва конницата.
След множество победи и поражения на бойното поле, Прусия е паднала почти на колене, което е щяло да предопредели и развоя на събитията, ако не се беше случила „чудото на бранденбургския дом“, а именно – промяната в руската военна политика, когато тя застава на страната на Фридрих II. Така Мария Терезия за пореден път признава властта на Прусия над Силезия. До края на управлението си, тя успява да присъедини към пределите на Хабсбургската империя Галиция и Буковина и също така участва във Войната за баварско наследство (1778-1779 г.).
Макар външнополитическите успехи на Австрийската империя в този период да са спорни, във вътрешнополитически план настъпва значителни подобрения, които реално бележат успеха на управлението на Мария Терезия. Царуването на императрицата се приема за модел на „просветния абсолютизъм“. Нейните реформи могат да бъдат разделени на два периода – до 1765 г., когато умира съпругът й и един от нейните главни съветници – граф фон Хаугвиц и след този период, когато нововъведенията са силно повлияни от синът й Йозеф II и чешкия граф Венцел фон Кауниц.
Още през 1748 г. започва реформиране на администрацията, чиято цел е да се установи ефективна и модерна бюрокрация. Това се постига чрез централизиране на държавния апарат и ограничаване на самоуправлението на отделните части на империята. Крепостничеството е окончателно премахнато, но не с популистка цел – да се хареса на народа, а от чисто прагматични подбуди. За да води войните и да осъществява своите реформи на Мария Терезия й трябват финансови средства и тя решава да ги набира чрез данъци. Започва да облага с налози както аристокрацията и земевладелците, така и селяните, но за тази цел те трябва да са свободни. Така се стига до отмяна на тяхното крепостничество и се променя законодателството, така че то да защитава правата на обикновеното население. През 1754 г. се въвежда и нова парична единица – гулден, която се използва до началото на ХХ в.
Армията е една от сферите, която най-силно се нуждае от подобрения и немалко усилия са насочени именно в тази насока. Благодарение на Мария Терезия се узаконява, че издигането в офицерски чин може да става на база на лични качества, а не само по аристократична линия. Въвежда се наборна система, благодарение на която броят на австрийските войници се увеличава от 40 000 на близо 200 000 при избухването на Седемгодишната война. Нуждата от квалифицирани администратори, офицери и дипломати, води до реформи и в образователната система. Както и при останалите европейски държави, през този период йезуитите са изгонени от пределите на Хабсбургската империя, а парите и имотите им са конфискувани. През 1774 г. се въвежда задължителното образование за деца за голяма част от населението.
Въпреки тези реформи, Мария Терезия остава и със своите консервативни вярвания. Поставяйки чистотата на семейството на първо място, тя въвежда строги наказания срещу всякакво непристойно поведение, проституция и хомосексуализъм, като санкциите варират от парични до смъртно наказание. Императрицата вярва, че ако има завишаване на популацията, ще има повече войници и освен чрез личен пример, тя всячески насърчава раждаемостта. Подобно на много други владетели от онази епоха, тя също е настроена срещу евреите и около 20 000 от тях са изгонени от пределите на Прага.
Едно от основните „оръжия“ на Мария Терезия е нейното семейство. Първородният й син – Йозеф II не е сред любимците й и двамата често спорят след смъртта на баща му. Макар да жени всичките си деца по сметка, Мария Терезия позволява само на едно да си избере съпруг по любов – това е нейната любима дъщеря – Мария-Кристина, която се омъжва за Алберт херцог на Саксония-Тешен. Един от големите удари, които Мария Терезия понася е загубата на любимия си син – Карл-Йозеф, който е бил изключително интелигентен и даровит, но за съжаление покосен от едрата шарка. Едно от най-известните й деца е Мария Антоанета, която се жени за френския крал Луи XVI и която е екзекутирана по време на Фреската революция. Тя винаги е стриктна по отношение на майчинските си задължения – пише писма на всяко от децата си, не е прекалено сантиментална и често ги критикува.
Когато през 1765 г. съпругът й Франц Стефан умира внезапно в Инсбрук, Мария Терезия е покосена от огромна скръб. Подобно на английската кралица Виктория, австрийската императрица до края на живота си потъва в строг траур. Всеки август, когато е годишнината от смъртта на съпруга й, тя са затваря сама и се отдава на скръбта си. В нейният молитвеник намират точни нейни калкулации, че двамата са били заедно в продължение на 29 години, 6 месеца и 6 дни. След смъртта на съпруга й, съвременници й я описват като меланхолична, със сприхав характер и недоверчива.
На 29 ноември 1780 г. Мария Терезия умира вследствие на пневмония, а тленните й останки са положени до тези на съпруга й в църквата на капуцините във Виена. Зад гърба си тя остава една по-силна и по-модерна Хабсбургска империя, 10 деца и 56 внуци. Из цялата австрийска държава има улици, площади и градчета, кръстени на нея. Нейното име носят и важни институции като Военната академия „Мария Терезия“, например. До избухването на Първата световна война има и военен орден, носещ нейното име. Ако днес отидете в някое от традиционните дървени кафенета във Виена, които са официално обявени за културна наследство на ЮНЕСКО, може да си поръчате „Мария Терезия“ – двойно силно еспресо, с бита сметана, поднесено с шот от портокалов ликьор.
Снимки: Wikipedia
