Лошите момичета на историята: Анна Мария ван Шюрман – първата дама на нидерландското висше образование
От древността образът на жената се свързва с този на живота, защото именно тя дава началото на новия живот. Хилядолетия наред жената е била поставяна в определени граници, които да я държат далеч от властта, образованието или бойното поле, което не е място за „крехки“ създания.
И повечето от тях са се съобразявали с поставените от обществото и боговете граници. Повечето, но не всички. Историята познава не една и две жени, решили да докажат, че притежават качества наравно с мъжете, било то в овладяването на бойни техники или в откриването на сложни математически формули.
В поредица от текстове ще ви представим едни от най-интересните жени в историята. Ще се уверите, че буквално през всички векове има примери за дами, които са били истински bad ass машини.
„Онзи, който по природа има желание да усвои изкуствата или науката, е подходящ да изучава изкуствата и науката: жените са изпълнени с този стремеж, следователно жените също са способни да изучат изкуствата и науката.“ Днес тези думи ни звучат като едно очевидно твърдение – жената може да бъде каквато си пожелае и да усвои всяко изкуство, занаят или наука. Но преди 350 години, когато са изречени, тези думи са били скандални и дори еретични. В онази епоха на неравенство, Европа е била мрачно място за жените, които са дръзвали да проявят твърде много интелект или амбиции за знание.
Често са им поставяли етикета „вещици“, а няколко хиляди са осъдени на смърт чрез различни отвратителни мъчения. Малко са дамите, които са имали куража да се опитат да счупят социалните и религиозни окови, а още по-малко са били онези, които са успявали да се преборят за свое собствено кътче в интелектуалния свят на Ранномодерна Европа. Една от тези забележителни жени е Анна Мария ван Шюрман – учен, полиглот, художник, философ и феминистка.
Анна Мария е родена през ноември 1607 г. в град Кьолн, тогава самостоятелно владение в пределите на Свещената римска империя. Баща й Фредрик Шюрман е потомък на заможно буржоазно семейство, което до края на 60-те години на XVI в. живее в Антверпен – най-големият и богат фламандски град в онази епоха. През 1568 г., когато започва войната между испанския крал Фелипе II и нидерландските бунтовници, водени от Вилем Орански, родът Шюрман е принуден да бяга от Антверпен тъй като изповядва калвинизма – религия, считана от католическите власти за ерес. Семейството търси подслон в Кьолн.
Именно там в самото начало на XVII в. Фредерик среща своята бъдеща съпруга Ева фон Харф цу Драйборн. Двойката сключва брак на тайна калвинистка церемония през 1602 г. и през следващите пет години им се раждат четири деца – Хенрик Фредерик, Йохан Голдшалк, Вилем и най-малката Анна Мария.
Анна Мария започва да проявява необикновените си заложби още като невръстно дете. Научава се да чете и рецитира пасажи от Библията, когато е на три, а на четири вече чете дълги текстове напълно свободно. Успоредно с изключителния й ум започват първите прояви на артистичните й заложби. Преди да навърши седем вече свири на флейта и клавесин, пее вярно и хубаво и също така изработва най-различни хартиени модели, подобни на японското оригами, при това на ниво, недостижимо за никого от връстниците й.
Бягайки от поредната вълна религиозни гонения, семейство Шюрман заминава за Нидерландия, където се установява в Утрехт през 1613 г. Твърде набожният и отдаден на калвинизма Фредерик отказва да праща децата си на светско училище и се заема да ги възпитава сам в духа на консервативното протестантство, съчетано с класическо хуманитарно образование.
Самият Фредерик е изтъкнат познавач на античната култура и протестантското богословие и през същата 1613 г. е официално издигнат в благороднически сан, ясно свидетелство за качествата и ролята, която започва да играе в нидерландското общество. В новия си дом семейство Шюрман бързо се свързва с местния интелектуален елит, а децата присъстват на задълбочените дебати, които Фредерик води с професори от Лайденския университет – негови близки приятели.
Когато е на 11 години, през 1618 г., Анна Мария извършва подвиг, който надали осъзнава, че ще промени живота й. В разрез с обичаите на времето, баща й позволява да учи чужди езици и Анна Мария се обучава усърдно на френски. Една вечер, докато седи и превежда домашните си, тя се заслушва в разговор на баща й, който изпитва братята й по латински.
Момчетата са хванати в крачка от сложните въпроси, но изведнъж Анна Мария, използвайки знанията си по френска граматика, успява да даде верен отговор и да реши латинската задача. От този момент Фредерик веднага взема дъщеря си в своя домашен курс по латински. Дава й да чете Сенека в оригинал, за да се възползва от неговия по-разчупен и жив стил на писане, чрез който момичето по-лесно да усвои граматиката. Съвсем скоро Анна Мария достига и надминава нивото на познания на своите братя.
Успоредно със знанията по латински и френски, момичето продължава да демонстрира своите завидни умения в изкуството. Тя се научава сама да моделира восъчни скулптори, усвоява също дърворезба и базови умения по създаване на гравюри. Гледайки модели в един наръчник, Анна Мария се научава на калиграфия съвсем сама, след което започва да използва това свое умение и да го прилага към всеки нов език, който научава през живота си. Първите й стъпки в изкуството са изненадващи за онази епоха на скромност и себеотрицание сред творците. Едни от първите й произведения са автопортрети, които си изработва от восък, дърво или ги рисува посредством няколкото техники, които владее още като тийнейджър.
През следващите години тя рисува и резбова, моделира и оцветява, макар винаги скромно да твърди, че изкуството й служи за отдих от езиковите занимания и науката. Въпреки това, един от прочутите по онова време художници – Герит ван Хонтхорст оценява един неин портрет, издялан на палмово дърво на 1000 гулдена. За сравнение, Рембранд получава за заплащане 700 гулдена за портрет на един от принцовете на Оранж.
Ранните си години като пълнолетна Анна Мария прекарва в Утрехт, Хага, а след това и във Франекер, Фризия. Семейството се задържа там за кратко, тъй като баща й Фредерик умира около 1623 г. и майка им Ева връща Шюрманови обратно в Утрехт през 1626 г. Популярна сред интелектуалните кръгове в университетския град, Анна Мария бързо привлича около себе си някои от най-изтъкнатите млади поети, композитори, художници и благородници, чиито произведения ще оформят т. нар. „Златен век на нидерландската култура“.
В началото на 30-те години на XVII в. тя учи изкуството на изработка на гравюри от художничката Магдалена ван де Пасе, дъщеря на прочутия гравьор Криспин ван де Пасе – един от най-прочутите майстори от края на XVI в.
Поетическият талант и уменията по латински език на Анна Мария стават така популярни, че през 1636 г. тя е поканена от градските власти в Утрехт да напише похвално слово за откриването на Утрехтския университет. Използвайки цялото си умение и красноречие, тя създава съвършен образец на ораторското изкуство на нидерландски, като в него ловко вмъква критика, срещу забраната жените да получават висше образование. В резултат на това, университетските власти се съгласяват, макар и неформално, да я допуснат да учи в университета.
Анна Мария присъства на всички лекции на редица прочути професори, с условието, че трябва да стои зад завеса или скрита от параван, за да не бъде видяна от младежите студенти в аудиториите. Жадна за нови знания, Анна Мария посещава всички лекции по източни езици и класически езици. В крайна сметка усвоява свободно 14 езика, сред които латински, старогръцки, иврит, халдейски, сириак, етиопски, арабски, фарси, италиански, немски и френски, а на половината от тях успява да пише при това с калиграфска прецизност.
Анна Мария бързо се превръща в интелектуална звезда от европейска величина. Започва да си кореспондира редовно със сродни души – жени-учени от различни краища на Европа. С тези дами тя си пише на различни езици – с някои на латински, с други на иврит, а с трети – на старогръцки. Същевременно в кръга от нейни приятели по перо попадат Елизабет Стюард – графинята на Рейнския Палатинат, принцеса ван Насау и шведската кралица Кристина Васа. По отношение на мъжката половина от човечеството, Анна Мария остава непреклонна – „Моята любов е прикована към Разпятието“ заявява тя и запазва целомъдрието си до края на живота си.
Успоредно с езиците, Анна Мария посещава курсове по география, астрономия и математика в Утрехт и в крайна сметка добива статут на полимат – учен, специалист в няколко различни дисциплини. През 1646 г. е удостоена с почетна позиция в гилдията на нидерландските художници – висше признание за артистичния й талант и възможности.
През последните 18 години от живота си, Анна Мария се отдава на крайно консервативната протестантска секта на лабадистите. Те живеят в крайно отричане на материалния свят. Лабадистите напомнят до известна степен на съвременните амиши. От друга страна, членовете на общността не отхвърлят науката и достиженията, но подчиняват своята работа и стремежи на постигане на духовно единение с Бог. Анна Мария постепенно се налага като най-влиятелната женска фигура в сектата. Тя продава голяма част от имуществото си и заминава в самоналожено изгнание заедно с водача на общността – френския духовник Жан дьо Лабади. В крайна сметка сектата се установява във Фризия, където Анна Мария умира през 1678 г.
До края на живота си Анна Мария Шюрман активно и упорито защитава правата на жените и тяхното равенство с мъжете. Голяма част от трудовете, които успява да публикува са насочени именно за защита на женския ум и способността на нежния пол да усвоява знания и да ги прилага наравно със силния пол.
Нейният открит феминизъм я вкара в остро противоречие с мнозина от интелектуалците от нейното поколение, но упоритата дама предпочита да се изпокара с всички свои съвременници, но не и да отстъпи от своите възгледи и убеждения. Що се отнася до мястото на жените в науката, Анна Мария е един от пионерите на женското научно развитие не само в Нидерландия, но и в Европа като цяло. Смята се че нейният пример служи като образец за много семейства, които започват да осигуряват все по-широк достъп на момичетата до светско образование.
